Паулу Коелю

На мен лично това ми е любимия съвременен автор, ще направя ревю на последната му книга, а по късно в темата ще пускам и за всички останали негови книги.

Вещицата от Портобело

Никой не принася в жертва най-важното, което притежава - любовта си. Никой не поставя мечтите си в ръцете на онези, които могат да ги унищожат. Никой освен Атина. Коя е тя - девица, светица, мъченица или просто луда?


“Хората си създават своя реалност и после стават жертви на тази реалност. Атина се разбунтува срещу това и заплати висока цена.”
Херън Райън, журналист

“Аз бях използвана и манипулирана от Атина, а чувствата ми въобще не бяха зачетени. Тя беше моя учителка. Трябваше да ми обясни свещените мистерии, да събуди у мен незнайната сила, която всеки притежава. Когато се впускаме в приключение из такова непознато море, сляпо се доверяваме на нашите водачи и вярваме, че те знаят повече от нас.”
Андреа Маккейн, актриса


“Най-големият проблем на Атина беше, че е жена на двайсет и втори век, която живее в двайсет и първи. И че позволява на хората да видят това. Дали си плати? Без съмнение. Но щеше да плати много по-висока цена, ако беше потиснала своята мощ.”
Диъдри О’Нийл, позната като Еда

Коелю ми е сред любимите автори в момента..Книгите му са супер интересни и поучителни, изпълнени с мъдрост.."Вещицата от Портобело" ми е една от най-любимите книги..От неговите книги, които са в България не съм чела все още Дневникът на един маг, Захир и Край река Пиедра седнах и заплаках, но се надявам скоро и тях трите да ги прочета..А иначе Наръчник за войнът на светлината е книгата, която ми е харесала най-малко

Ето и една биографийка:
Биография


Роден е на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.

Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга „O Diário de um Mago“, където описва преживяното.

През 1988 г. Паулу Коелю издава „Алхимикът“, която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.

През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за „Вероника решава да умре“.

Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век.

Днес писателят живее с жена си Кристина в Рио де Жанейро. Нашумява наскоро с „O Gênio e as Rosas“ и „Единайсет минути“ (Onze Minutos).

"Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по този начин завършва историята на Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? - попитали ореадите.
-Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
-О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те.
- В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
-Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше над брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.

-Каква хубава история! – рече Алхимикът.”

Цена - 12 лв.

От всичко негово което съм чела до момомента това ми е любимото.