HOT

For that we love them all!
 
ИндексЗбИжЗИЙКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Gossip girl

Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Gossip girl   Вто Юли 24, 2007 10:08 pm

Ох, не съм чела тая книга (but I will), гледах само един трейлър и се вдъхнових. Но ще го изменя - няма да се разказва за богати тинейджърки, а просто за няколко души, които се срещат случайно, но така оплитат съдбите си, че няма развързване. Ако ви бие на клюкарска история - е и, нали става дума за Gossip girl.
Ако не ви харесва направо кажете да затворя темата и да я изтрия - така и вас и себе си няма да измъчвам Wink

І
Забележка: Всички именна на места, хара или случки са променени с цел да се запазят невинните,тоест мен. (това си е точно от книгата бтв)

Здравейте хора, здравей Понеделник, здравейте пикантни историйки, аз отново съм с вас и кълна се бъкам от информация. Уел, уел... да видим какво се случи през този уикенд в голямата ябълка, често на раздора Ню Йорк: сбивания, забежки, изневери...ха - това може да се окаже интерестно.

Цял живот да обичаш един мъж

Знаете ли какво е да обичаш в пълно заслепение, едва ли не цял живот? Не ви и трябва. Ето един пример:Бетани Чейс

- цял живот е влюбена в първо съученика и Нейтън, колегата в университета и Нейтън и сега в колегата от работата - Нейтън. И не, това не са трима различни мъже на име Нейтън, а само един - сами бройте отколко време продължава тоя Ад. И като споменах Нейтън:

- мъжът с ледено сърце, използвач и определено лошо момче.Е, ще видите за какво говоря.

- Хей, Бет, как си днес? - поздарви повече от учтиво Нейтън Браун и се усмихна по онзи влудяващ начин, който караше Бетани да се разтреперва и да копнее да му се хвърли на врата - мразеше го за това.
- Здравей. - усмихна се едва тя, отмятайки непокорен черен кичур зад ухото си в опит да прикрие породилите се в главата и мисли.
- Имам нужда от услуга. - дари я с усмивка той.
"Естествено той винаги имаше нужда от помощ или по-скоро винаги имаше нужда да използва някого и винаги нея."
- Какво е този път ?- недоверчиво попита тя.
" Накратко: познатата история - той щеше да я помоли да му свърши работата за деня, тя първо щеше да откаже, после да се смили и накрая да я свърши по възможно най-мазохистичният начин. Ех, любов, блазе на тоя, който не страда от нея."
- Та, ще го направиш ли? - попита той, впивайки горящите си кафяви очи в нея - стар номер да я убеждаава в абсурди.
- Нейт, няма да ти върша работата...отново. - ядоса се тя - пак го правеше изпозваше я като носна кърпичка, но този път тя нямаше да му позволи.
Нужно ли е да казвам, че винаги му позволяваше?
- Добре...ще се оправя сам...може би, ако успея, иначе ще му уволнят и точка. - опитваше се да я прекара отново той.
Коварно е да знаеш, че някой си пада по теб и да го разиграваш по този начин, но когато нямаш съвест всичко е простено.
- Няма да ти помогна Нейтън, поне веднъж се справи сам и без това имам своя работа, не мога да върша и твоята. - обясни все още ядосана тя, подреждайки някви папки на бюрото си опитвайки се да не изглежда слаба пред него.
- Хубаво. - обидено подхвърли той и излезе.
- По дяволите. - ядоса се на себе си тя: държеше се на ниво пред него, но вътрешно и идеше да се разкъса на пърченца. Обичаше го от толкова време и осъзнаваше, че едва ли някога ще бъдат заедно,, просто нямаше кой да каже на сърцето и.
Аз бих казала :Любов или навик? Мила, има и други риби в морето, гмурни се.
- Мамка му, мамка му и пак ...
Пррр, Пррр, Пррр - извъня телефона и, затрупан някъде под цялата бумащина на бюрото и - сцетоводството е сложна работа.
Тя зарови отчаяно из бюрото, разбутвайки това-онова - аха, ето, откри го.
- Да? Ванеса? Ъъъ... да на работа съм. Така ли? Ами добре, щом си близо...да, ела, ще отидем на обяд. Какво?...Пак ли?...Хъм...ще се оправим. Чакам те. - тя затвори и се огледа наоколо, бе съборила почти всичко от бюрото на земята. Възнахна тежко в стил "Нищо ново под слънцето" и клекна на земята да ги събере.
- В момента в главата ми навлизат само сексуални фантазии, затова как тези папки са се озовали там долу. - усмихна се, подпрян на касата на вратата Дерек Моън - най-добрия приятел и колега на Бет.
Ха, дойдохме си на думата, интригата се заплете. Мислехте си, че случайно ви запознавам с безпомощната Бетани - нем, въобще не ме познавате: за всичко си има причина. Та, да се върнем на нашият малък Дерек:

- не само най-добър приятел и колега, но и тайно влюбен в малката Бети. Хах, каква ирония тя го знаеше, но не правеше нищо по въпроса, е поне не го използваше...много (поне опитваше), както правеха с нея. Казах, че има интрига.

- Ол, Дерек, ти ли си?
- Дам, не съм Нейтън, иначе би ме ракъсала на масата нали? - пошегува се той.
- Пак ми кажи, защо ти споделям всичко?
- Може би защото от 12 години не се влюбвала в някой друг? - предположи шеговито той, а тя го погледна укорително.
Кой го казва, тоя дето от 12 години е влюбен в нея?
- Хъ.. - тя въздъхна. - Както и да е. Да имаш планове за обяд? - попита сериозно тя, вдигайки последната папка от земята и поставяйкия в подредената вече купчина върху бюрото.
- Не съвсем - мисля, че чистачките се избиват да обяд с мен, но и днес мисля да пропусна. - в типично шеговитият си стил отговори той.
- Е, значи идваш с мен и Ванеса. - рече тя, погледна часовника си: 12 без 5, тя вече я чакаше вероятно, взе си чантата и го повлече към асансьорите.
- Ванеса? Не си я споменавала. - сети се Дерек.
- Не знаеш всичко за мен,мили.
- Да, бе, ти споделяш на ляво и дясно..
- Значи чистачките се избиват за теб...- смени темата тя.
- Ол, да, луди фенки са ми. - веднага започна той, тя завъртя очи и натисна копчето на асансьора за надолу веднага след като придружителят и се качи в него.
Дам, така си живеят хорицата - оплетени като в мрежа на паяк, вероятно моята, знам ли? И ако си мислите, че това е единствената интрига, грешите - изчакайте да се запознаете с Ванеса.
Това е от мен.


С обич :Gossip girl

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...


Последната промяна е направена от на Чет Фев 14, 2008 8:55 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
RinNa_f
translator
translator
avatar

Female
Брой мнения : 121
Age : 30
Registration date : 31.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Вто Юли 24, 2007 10:38 pm

cheers cheers какво мога да кажа след такъв откъс! аз сам направо забита в земята, леле Полс ти си УНИКАЛНА! мн мн мн ама мн ми хареса тази историйка и чакам продалжението, направо се залях от смях, особено на лилавичките коментарчета, ама какво да кажа без думи съм, ВЪРХЪТ lol! ето кой ше вади паричките в това форумче1!!! ина4е супер историйка, интересен сюжет грабва интереса!!!
ЧАКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО! уха уха уха

_________________
;;;
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ani4ka_89
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 359
Age : 28
Местожителство : Някъде там
име : Ани
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Юли 25, 2007 10:03 am

Поли, браво събра ми очите за добро утро. Много ми харесва стила ти на писане(приеми го като комплимент от колежка :oops: или поне от момиче, което се мъчи да пише) и колкото и да мразя да чета нещо на компютъра, ще чакам с нетърпение продължението. Браво!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Faith
No Saint
No Saint
avatar

Female
Брой мнения : 169
Age : 25
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Юли 25, 2007 12:28 pm

Оо...а..ъъ..Поли..Скри ми шапката..Направо не знам какво да кажа..Супер е...Казвала съм ти и преди, че имаш голям талант, ама...Тцтц..Много е добро..Надявам се скоро да пуснеш продължението..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.funforum.forumotion.com
*Heaven_Girl*
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 288
Age : 32
Местожителство : Varna
име : Denitza Nikolova
Registration date : 26.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Юли 25, 2007 12:40 pm

Хареса ми.По принцип обичам тоя стил.Свежо е и звучи мн хапливо.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Юли 25, 2007 9:52 pm

ІІ
Да отвориш очи
Забележка: Всички именна на места, хара или случки са променени с цел да се запазят невинните,тоест мен.


Здравейте, здравейте...малки мои любители на пиперливите истории, това съм аз Gossip girl. Липсвах ли ви? Не се и съмнявам. Но да караме по същество, започвайки от там, където спряхме.

- А, ето я. - насочи се към стоящата пред входа на сградата, в която работеше Бетани - Хей, Ванеса. - прегърнаха се те.
- Ол, имах чувсвото, че чакам вече от час. - оплака се тя.
Дам, Ванеса Уилмор винаги се оплакваше и не защото беше разглезена богаташка, а просто защото така бе свикна - вечно да мрънка за нещо и вечно да няма за какво.

Обикновено като по сценарий си хващаше някое гадже и почваше да се оплаква от него - така де, та нали затова е с него, за да има от какво да се оплаква.

- Това място е кофти. - пак се размрънка тя, след като тя, Бетани и все още неофициално представеня тип с нея седнаха в близката закусвалня.
- Нищо чудно, че не си я споменавала. - подшушна Дерек на Бет. - Тя е отвратителна.
- Стига, има си проблеми. - със същият шепот му отвърна тя.
- Да, досадна е, направо не знам как се понася. - изсумтя малко по-силно той.
- Хъм..някой каза ли нещо? - Бетани поклати глава - Ти...непознати приятельо на Бети. - Дерек доста почуден от странното определение също поклати глава. - И като стана дума, Бет...
- Това е Дерек Моън, мой стар приятел . - разбра недомлъвките и тя и като по команда изпълни желанието на "кралицата".
Аз ли съм зле или малката Бо Любопитка - Бети живее от командите на другите? Опазил Господ от такива - кой знае как са се гаврили с нея на времето. А, да и сега го правят...вероятно същият човек като на времето.
- Приятно ми е. - подаде ръка Дерек, а Ванеса само я изгледа презрително, сетне изви глава на другата страна и пак започна да нарежда:
- Да знаеш какво стана.
Имаш ново гадже?
- Имам ново гадже. И познай...
Бъка от пари?
- Бъка от пари, но не това е важното...
Да, важното беше да се оплаква от него...очакваме веселата серия.
...познай на кого ще кумува той? На Сандра Едълстайн . - тя ококори очи очаквайки едва ли не събеседниците и да откачат при новината, но те само се смръщиха, а Дерек дори извърна мистериозно глава на другата страна. - Какво? Ол, не ми казвайте....не сте я чували? - Бетани кимна. - Господи, та тя е дъщеря на Клейтън Едълстайн най-големият моден магнат. Та той е собственик на толкова марки дрехи и бижута, даже парфюми - като видя, че те пак си нямат идея, почна да ги изрежда - "Суичи", "Либерия", Върмонт мод"? Ох, майко мила, как може да ги не знаете. Но както и да е...та моето ново гадже Сони кумува на дъщеря му и познай кой ще бъде кума?
Великденският заек?
- Аз. - тя се усмихна и доволно се отпусна назад в удобния стол, на който сега седеше.
- Ами...поздравления. - промълви едва Бетани.
- Нали, нали...
Уф, поне не се оплакваше
- Но...
О, не
- ...направи така, че всички двойки от сватбата да са в различна цветова гама и облечени с дрехите на баща и, та...нашата със Сони е ужастна...как може бе, има толкова пари, пък няма никакъв вкус.
Старите навици са трудни за премахване.
- Дам, просто съм толкова възмутена...- рече тя и за да подсили думите си навири важно глава и я извърна на страни. - О, майко мила, ужас - това е тя. - изведнъж ококори очи Ванеса - номерът с главата и костваше това да види Сандра и сестра и Алона ,излизащи с чанти на ръце от "Тифънис".
Нали се сещате за тея хора дето, когато виждат свой познат, с когото не желаят да говорят и казват "О, майко мила, ужас.." и много често "Дано не ме види" и се прикриват някак, докато отмине или за тези, които казват същото, а после вместо да се прикрият започват самите те да махат възторжено с ръце, привличайки вниманието им? Ха, сега познайте Ванеса към кои принадлежи?
- Хей, Сандра, Сандра, насам, насам. - размаха се като ненормална Ванеса под очудения поглед на Бетани и недоволният на Дерек.
Сестрите видя отчаяните и мятания, прилични на тези на отдавник, спогледаха се, Сандра сви рамене и понечи да тръгне към закусвалнята:
- Ти луда ли си? - спря я сестра и. - Да влезеш там?
- Тя ми е кума. - напомни сестра и.
- А аз съм ти сестра.
Такам, тия двете са особен случай с кодово име "да прецакаш другия", което правеше само едната...хванахте ли леката закачка: тя прецаква сестра си - не я е срам. Но това е Ню Йорк - всичко е позволено.
- Алона, като искаш си тръгвай, аз ще я поздравя. - усмихна се мило сестра и.
- Понякога си толкова досадна. - процепи Алона, грабна рязко чантите от ръцете на Сандра и отпраши към колата по-ядосана от сякога.
Сетихте ли се коя е сестрата, която прецаква собсвената си кръв? Е, аз пак да кажа - Алона Ейдълстайн

Прекара е цял живот в сянката на сестра си, е поне тя така си мислеше, защото винаги Сандра получаваше по-добрите оценки, повече внимание, по- красивите мъже- като сегашният и годеник. Да споменавам ли, че прецакването на собствената сестра е свързано именно с този годеник, с когото от една година Алона се срещаше тайно. Ех, как да не обичаш интригите.

- Хъх...- въздъхна Сандра - такава си беше Алона и винаги е била, но пак си я обичаше.
О, само да знаеше какви ги върши с годеника и, дали още щеше да я обича?
Тя сви рамене и се отправи към все още махащата с ръце Ванеса. Докато пречичаше делящата ги улица обувките и за 300 долара трополяха накак приятно по паветата, въобще Сандра бе привлекателна жена.
- Здравей, Ванеса. - те се поздравиха с по едно целуване в стил "блондинки" (каквито бяха) - Какво правиш? Как си? Видя ли тоалетите, които ви избрах? - при последните думи Ванеса се усмихна малко фалшиво, кимайки, че да ги е видяла и вътрешно, че да - не и харесват. - Гледам тук си седиш с твоите приятели - тя погледна Бетани, после Дерек и сякаш замръзна на място.
- Познавате ли се? - попита Ванеса, забелязала тази промяна в израза на бъдещата булка.
- Не. - отговориха и двамата в едно и сетне всеки се загледа в нещо друго с цел да избегне погледа на другия.
Не, ама да. Познаваха се и то от много интерестна ситуация. Но нека все пак да преставя "Диамантената принцеса", както я наричаха, защото бе участвала в няква реклама за диаманти, уредена от баща и, та : Сандра Едълстайн

- по-добра от сестра си във всяко отношение, запознала се е с годеника си още в гимназията - ех, първата любов. Дам, обаче това си е много време и какво мислите направи малката руса лейди реши една вечер да му отпусне края и едва ли не си легна с първия срещнат - признавам и го, много зряло. И сега, въпросът за 100 хил. долара ( които лично на нея не и бяха нужни, имаше предостатъчно)- С кого е преспала Сандра
а) с Дерек
б) с Дерек и
в) с Дерек
и верният отговор е с Алона...Шегичка, тя все пак и е сестра. Та да, тя преспа с Дерек за една вечер и докато за нея беше само вечер, за него беше любов. Начин да забрави проклетата Бетани, но и тук му разбиха сърцето. Преследва я, около 2 месеца, преди 3 години, после осъзна, че май е по-добре цял живот да страда безмълвно по Бет, отколкото по "Диамантената принцеса" Сега искрено я презираше...

- Искаш ли да си тръгваме? - попита го Бетани.
- Ужасно много. - процепи ядно през зъби Дерек - Мразя такива лигли.
- Добре, сега ще кажа на Неса. - тя се обърна към приятелката си, която в този момент бе в последна фаза на "Блонди в акция" заедно със своята нова приятелка Сандра и сякаш идея си нямаше, че те все още са тук. - Ванеса ,ние си тръгваме.
- Ол, ами добре. - махна безразлично с ръка тя и продължи да бъбри.
Love is in the eir...разнесе се изведнъж мелодията от някъде - беше телефона на Сандра. Тя се разрови из луксозната си чанта Гучи и сетне извади един съвсем нов телефон, от който кънтеше същата мелодия, погледна екрана и сетне с някакво неопредело изящно движение вдигна:
- Здравей, мили. - Дерек прехапа гневно устни - само по този начин не се бяха гаврили с него.
Споко, миличък и тук биеш по точки.
- Хах, дам...ахам...тази вечер...ул, че си лош. Да, да ...Ами... - тя се огледа наоколо - в някаква закусвалня, май. Да. Как се казва това място? - свали телефона от ухото си тя и се вгледа във Ванеса, а тя пък в Бетани
- "Прешънуиш" - отговори тихо Бет.
- "Прешънуиш" казват. Знаеш го? Прекрасно. Да, тук съм. И аз те обичам. Чакам, да, чао. - и тя изпрати целувка през телефона, после затвори и усмихнато обяви -
Нейтън идва насам.
- Кой? - спря, точно преди да излезе от заведението Бетани.
- Нейтън, моя годеник, след месец се женим. Каза, че работел на близо, а аз дори не знаех. Хах, не е ли забавно? - усмихна се глупашки тя.
- Нейт... - опита се да каже нещо тя, но просто не можеше да си поеме дъх.
- Хайде, трябва ти чист въздух, да излезем навън. - притече се на помощ Дерек, тъй като тя бе изпаднала като във временно вцепенение. Той я подхвана за лакетя и дръгна да я извежда навън.
- Дерек, Бет? Какво правите тук? - неразбра появилият се туко-що Нейтън широко усмихнат.
- Тръгваме си. - изсъска ядно Дерек и поведе Бетани напред, по-далеч от него - тя просто нямаше думи да изрази как се чувства, изпитваше само болка. Болка, която я задушаваше и тя не можеше да диша, да говори, да осъзнае какво се бе случило туко-що.
Връзките са един безкраен кръговрат - единия обича другия, другият е влюбен в третия, а третият в първия. Дали ще ги разберем някога, едва ли, единственото което можем да направим в цялата тази ситуация е ...да се забавляваме. Ужасно, но да имате по-добри идеи? Така си и мислех.

С обич: Gossip girl



_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
ani4ka_89
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 359
Age : 28
Местожителство : Някъде там
име : Ани
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Юли 25, 2007 9:58 pm

Вече ти казах какво мисля, но все пак да уведомим и останалите
Цитат :
[22:50:25] Ани каза: много готино, определено пишеш страхотно, защото нямам идея какво ще се случи по-нататък
Нямам какво да допълня, освен да благодаря за честта, че го прочетох първа хапи

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Faith
No Saint
No Saint
avatar

Female
Брой мнения : 169
Age : 25
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Юли 25, 2007 10:12 pm

Поли, изумяваш ме..Ако целия разказ е толкова готин, направо го продавай на авторката книгите, сигурно много ще ти плати за тия чудеса!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.funforum.forumotion.com
*Heaven_Girl*
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 288
Age : 32
Местожителство : Varna
име : Denitza Nikolova
Registration date : 26.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Чет Юли 26, 2007 3:30 pm

Полс,мн е слако и забавно.Кефят ме тея многоъгълници.Давай в тоя дух.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
RoseRed
Little Devil
Little Devil
avatar

Female
Брой мнения : 597
Age : 35
Местожителство : Sofia
име : RoseRed
Registration date : 01.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Чет Юли 26, 2007 3:47 pm

Много е сладурско. Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
RinNa_f
translator
translator
avatar

Female
Брой мнения : 121
Age : 30
Registration date : 31.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Чет Юли 26, 2007 5:03 pm

ей, Полс, пише ти най-верният фен - КЪРТИШ МИВКИ ПРОСТО, ама как я завъртя тази интрижка, какви любови и изневери, очарована съм, а това даже не е моят жанр! Бих казала само че е уникално забавно и интересно, интригуващо и...абе ще го покажа направо :study: :study: :study: давай продължението че cant hardly wait!

_________________
;;;
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пет Юли 27, 2007 3:10 pm

Бях помолена да пиша главите по-дълги, така че ако има оплаквания, обърнете се към RinNa_f.
П.П. Леле, Теди не ме е срам, как те напопих. Дано ти хареса.
ІІІ
Когато ти падне пердето
Забележка: Всички именна на места, хора или случки са променени с цел да се запазят невинните,тоест мен.


Здравейте, отново...ах, вие, любопитковци, не спахте цяла нощ нали? Да, знам че е така, защото съм просто незаменима и...възхитителна. Нужна съм ви като въздуха, нали? Да, така е. Но да не се лъжем знам защо ме обичате – защото ви зареждам с пикантерии нали, осмислям живота ви...знам, знам. И нека не ви държа в напрежение...
-Хей, добре ли? – разтревожено попита Дерек, поднасяйки към устата на най-добрата си приятелка чаша вода.
Преди минута бяха пристигнали в офиса след злополучната среща с Нейтън, а Бетани все още беше като в някакъв шок, неосъзнавайки къде се намира.
–Бет, стегни се. – разтръска я леко той, след като видя, че и от водата няма полза, тъй като тя просто механично отваряше уста и пиеше, гледайки в точка някъде там в пространството. – Бетани. – изкрещя той и всичките им колеки по коридора се извърнаха очудено, тъй като вратата на кабинета и бе все още отворена и всичко се чуваше.
Дерек стана и под все още неразбиращите, но определено любопитни погледи на колегите си затвори внимателно вратата, сетне пак приклекна до нея.
-Хей, трябва да се съвземеш, чуваш ли?
Едва ли...Миличък, говориш на зомби.
-По дяволите. – ядоса се той, изправяйки се изведнъж, сетне се хвана за брадичката с надежда да измисли нещо, но...нищо засега
Удари я...Шамарът винаги помага...Питайте хората, които съм цапардосала
-Е, добре...Бет, съжалявам. – рече той и вдигна ръка - ...много. – сетне я пусна върху лявата и буза.
-Дерек, идиод такъв, нормален ли си. Удари ме. – изведнъж се съзве тя и започна да разтърква зачервеното място, като отметна попадналата от удара коса от лицето си.
-Съжалявам, но не беше на себе си. – напомни и на нея и на себе си той. – След случката в кафето беше като зомби.Не знех какво да правя.
-И измисли да ме удариш...гениално, напиши книга «Как да малтретираш най-добрия си приятел» сигурно ще пожъне успех. – започна да сарказничи тя.
- Това какво трябва да значи...вече добре ли си? – погледна я под вежди той.
- Хъх...- въздъхна тя. – Предполагам да, просто...не го очаквах...аз...
- Знам. – въздъхна той.
- Защо не знаех, че е сгоден и че има връзка от 12 години, точно от толкова аз го...- нямаше сили да го изрече на глас.
Я виш, къкъв късмет в стаята сте само такива – влюбени в някой друг от 12 години. Горещо ви го препоръчвам, открийте си клуб.
- Хей, защо сте се затворили тук? – подаде главата си през процепа на леко отворената врата туко-що върналият се от обяд с годеницата си Нейтън. – Защо изчезнахте така...Хей, Бет всичко наред ли е? – забеляза пребледнялото и лице той.
- Да, идеално е, Нейтън. – притече се на помощ Дерек, тъй като Бет, която след като отново бе видяла, човека, на който през последните 12 години се крепеше съществуването и, отново бе придобила измъчен вид и не бе сигурна можеше ли въобще да контролира движенията, които в момента бяха равни на тези на труп.
Някой има нужда от втори шамар.
- Ти какво? Дерек, просто искам да видя как е, не бъди гадняр. – усмихна се ехидно той и отвори вече повече вратата, така че да си влезе като бял човек.
И да се погаври с пърченцата от сърцето на Бетани – гениално, когато някой е в дупка да му дадеш лопата, за да се запопае съвсем.
- Остави я. – изпречи се на пътя му Дерек, а в очите му играеха гневни пламачета.
- И какво ще направиш, защитнико на неоправданите? – подигра се той, което още повече вбеси си Дерек и той присви дланта си в юмрук, готов да го цапардоса.
- Хей, хей...какво правите, пичове...и Бети... – и тримата, впива ядосани погледи в появилият се вечно жизнерадостен Бърни Пек. – Новата шефка идва.- ухили се тъпо той, сетне изчезна като се беше появил, отивайки да разнесе веселата новина – той играеше ролята на служебната клюкарка.
Та, да си дойдем на думата, нова шефка, мислите че съвсем съм изкуфяла и съм забравила този факт – ще ви разочаровам: Нем. Просто се изискваше малко време, за да ви запозная с “новият шеф”, а това беше една безкрупулна кучка на име Касандра Ливингстън.

Дори, не съм сигурна, че кучка беше точното определение за човек като нея, защото тя беше много повече от това. На времето била много бедна, но като всяко малко момиче разположено към пропадане тя намери пролука, като се запознала с някакъв мултимилионер на заветна възраст, който след като се гътнал – ух, че звучна дума, гали сетивата – тя наследила всичко – пари, компании, познанства, врагове – всичко. Сега беше нахакана, злобна, подла и безкрупулна и да съсипе нечий човешки живот за нея беше ежедневие. Мразеше обикновените хора, може би именно защото едно време тя самата беше обикновена, а най-мразеше някой да и напомня, че е такава. Та, да, да я наречеш кучка беше възможно най-незначителното определение в историята на кучките, но виж тяхна кралица, да така вече ставаше.

Всички излязоха мълчаливо от кабинета на Бетани – тя все още леко замаяна от поредната си среща с Нейтън, но продължаваше да се държи, дори се усмихна едва на Дерек; що се отнася до него пък, той още беше адски ядосан на Нейтън и сам пред себе си се закле, че следващия път ще запознае лицето му със своя юмрук; Нейтън, от своя страна беше по-спокоен от сякога, закопча някой от горните копчета на ризата си, усмихна се сам на себе си и на мислълта, че е страшен пич, сетне забравил за своите познати се отдалечи от тях и застана в другия край на обшираната чакалня – нормално място за всяка фирма: слизаш от асансьора и веднага те посреща застаналата на висок плот русокоска, питаща “Какво ще обичате?”, вие и казвате – търся еди-кой си и тя измисква мазно “Сетнете, ето там на онези фотьоли, докото го открия”, после се усмихва изкуствено като самата себе си.
Асансьора оповести пристигането си звучно с леко изпискване, което обикновено в цялата работна суматоха никой не чуваше, но сега в настаналата тишина утекна в главите на всички, строени мирно като войници, чакащи своя генерал – нямаше да чакат дълго. Двойната врата на сребристият асансьор се отвори и от него излезе по-нахакана от сякога Касандра, поглащайки леко бедра докато кръстостваше крака като модел. Беше облечена в елегантен черен клин, сребриста туника, играеща ролята едва ли не на мили рокля, беше окичла врати с някакъв дълъг перлен гердан, който дори при най-малкото движение подрънкваше неприятно; косата и дълга под раменете беше изящно оформена и свободно разпусната по раменете и; гримът и беше убийствен, казваше “Аз съм кучка и ще ви пречупя всичките, посмейте да ми се противопоставите” . Тя направи лек кръгом по някакъв извратено изящен начин и спря точно пред Бетани. Огледая от глава до пети, рече си на ум “По-скоро смотанячка, отколкото жена” и сетне с злоба изтреля:
- Ти. Как се казваш? – рязко попита тя, впивайки отровните си зелени очи в нея.
- Ъъъ... – не можа да се съзвеме от бързия въпрос Бет.
- Ъъъ? Интерестно име. Да не би да си бавно развиваща? – изсъска тя.
- Не, не съм. – очудващо и за себе си и се противопостави Бетани: днес достатъчно се бяха гаврили с нея. – Просто въпросът ви беше прекалено мигновен и аз не успях да се съвзема достатъчно бързо, за да ви отговоря, но ако бяхте изчакали още малко след “Ъъъ” и това щеше да стане. – обясни тя.
- Какво? – неразбра Касандра – рядко някой и се опълчваше, а още по-рядко я обвиняваха, че тя е виновна.
- Казах, че...
- Чух те. – прекъсна я тя, като едва не изкрещя от злоба. Всички се омълчаха, Дерек дори се приближи до Бетани и и подшушна да замълчи с надежда, че поне веднъж тя ще го послуша, не и този път обаче..
- Аз...
- Коя е тази? – ледено попита тя появилият преди секунда с папки на ръце нейн асистент.
- Ъъъ...- той погледна Бетани, после шефката си, която ако можеше щеше до сега да го е изпепелила с поглед, сетне още по разпалено зарови из папките-архив на всички служители във фирмата. – Това е, ако не се лъжа по снимката – той чу как шефката му започна леко да ръмжи от недоволство, че се бави толкова и веднага изтреля: - Бетани Чейс.
- Я виж, вече имаме и име. – започна важно да крачи на около Касандра.
- И аз можех да ви го кажа. – пак не на място се обади Бет.
- Така . – игнорира тя казаното от служителката си и се обърна към асистента си. – Да чуя служебната и характеристика.
- Веднага. – разтрепера се той и запрелиства картона на Бетани – Работи тук от 3 години, изпълнителна е, завеждащ сцетоводно отделение 2....
“Мамка му, нищо за което да се хвана.” – ядосваше се на ум Касандра.
- Но...
“Но...” – погали я леко под лъжичката.
- През последните 5 месеца все е закъснявала с отчетите. – прочете отчетливо той.
“ Идеално.” – ехидно прозвуча из безскрупулното и съзнание.
- Значи така, госпожица Чейс, ако не се лъжа е назад с отчетите за 5 месеца. – асистента и кимна. – А това руши имиджа на фирмата ми. – тя я погледна подигравателно.
- Преди пет месеца фирмата не беше ваша. – всички изтръпнаха при тези думи, те бяха достатъчни да разгневят напълно Касандра.
- Виж я ти... – започна тя и вече готова да я удари, се увладя и спря. – Е, това че не си си вършила работата е достатъчен повод да те уволня, драга.
- Но аз имам отчетите, готови са и с в кабинета ми. – пак се възпротиви Бет, сякаш дори не бе чула, че ще я уволнят.
- Ол, това е прекрасно...да ги бяхте дали преди 5 месеца. – заяде се тя.
- Не можах, защото бях заета с други отчети.
Мила, не че нещо, но...млъкни.
- Ол, значи вършим чуждата работа и се изтъкваме? Разбирам, имаш си съучастник, който плаче да те последва по пътя на долу. – вилнееш тя. – Я, сега да видим, ще си признае ли, или ще се наложи да уволня няколко невинни, докато той събере смелост.
Няма смисъл да казвам, че “съучастникът” е Нейтън нали? Ха, сега си помислете...ще си признае ли?
Бетани започна да оглежда уплашено тълпата, вече и ставаше ясно какво е направила туко-що. Едно на ръка, че я уволниха и тя все още някак не можеше да го проумее и друго, което веднага и светна беше, че изложи Нейтън на вражеския огън.
Ало, уволняват те...А ти мислиш за него? Казах аз, любовта е кофти!
Касандра вече не издържаше това мълчание настъпило изведнъж и затова започна:
- Е, ще карам на ред. Ти? – ня посочи някакъв изтръпнал от ужас служител, който вероятно всеки момент щеше да колабира на пода. – Ти си, нали? Е, хубаво, увол...
- Не е той. – обади се Бетани.
- Охо, готови сме да го посочим или греша? – пристъпи тя важно към нея. – Е, кой е?
Бетани някак механично, дори без да иска погледна към Нейтън, сетне осъзна това и изтръпна при мислълта, че тя сигурно вече се е усетила и ще уволнят и него.
- Той ли е? – Касандра отиде до Нейтън. – Малката нахалница, на тебе ли е помагала?
- НЕ. – защити го Бет.
- Не се обиждай мила, но вече не ти вярвам. – намигна и заговорнически тя.
“Не, не и Нейтън.” – щеше всеки момент да се разплаче тя.
- Аз съм. – пристъпи напред Дерек.
- Какво? Не не си. – застана пред него тя.
- Имаме признание, това ми стига. – рече Касандра.- Вие двамата, уволнени сте, до довечера да ви няма. – сетне се врътна важно и отново по манекенски закрачи към асансьора, оставяйки само смут след себе си.
Помните ли, какво казах за любовта? Да го повтарям ли? Именно, няма нужда. Просто ще го обоснова така: Любовта е жертва, която човек прави за друг, дори когато другият не му отвърща със същото.
- Дерек, какво направи туко-що? Жертва се, заради Нейтън? – опитваше се да проумее тя.
- Не разбираш нали? Не се жертвах, заради него...а заради теб. – с презрение в очите отговори той, сетне под все още неразбиращият и поглед той просто си тръгна, не събра дори нещата си – все сакото си и изчезна.
- Хей. – появи се от някъде Нейтън. – Аз, много съжалявам, че стана така... не исках...
- Млъкни. – ядоса се вече тя, беше и писнало да я разиграва...
Крайно време беше, не мислите ли?
- Знаеш ли какво направих туко-що? Изгубих работата си, заради теб., най-добрият ми приятел в момента ми е адски сърдит, ти ми казваш, че не си искал да стане така. Ми, тогава, миличък, да си бе свършил сам работата, не все аз да я върша. – вече викаше тя.
- Стига. Не се ли чуваш, че крещиш. – притеснено и напомни той.
- Ол, злепоставям те...Тогава си тръгвам...- той е подхавана за лакета в опит да я спре. – Пусни ме. – заповята ядно тя. – Никога повече не искам да те виждам. . – размаха пръст пред лицето му Бетани. – Никога. – сетне влетя с гръм и трясък в кабинета си, за да прибера нещата си и час по скоро да се махне от тук.
Но, когато затвори вратата чу шушуканията отвън, всички я одумваха в момента, съжаляваха, а някой даже подиграваха. Не, тя не можеше да излезе навън, не и в това състояние. Тя се свлече изведнъж на земята и заплака.
Ясно ви е, че такива момичета като нея я бие яко емоцията и трудно излиза от нея, та просто информативно – сетя така свита до врата и цивреща до края на работния ден. Чак когато се свечери намери сили да си събере нещата и някой от тези на Дерек и се приготви вече да си ходи, знаейки че няма жив човек във фирмата.
- Ще намеря Дерек и всичко ще се оправи, ще му обясня, ще...измисля нещо. – повтаряше си на глас тя, докато вървеше към асансьора. – Да, ще успея, аз мога и...- вратата, точно се беше отворила и пред нея стоеше невероятно чаровен мъж – не много висок, с кестенява коса, пъстри очи, елегантно облечен, гледаше доста високомерно и когато чу част от самоубеждаващата терапия на Бетани я изгледа подозрително. – Ъъъ...на долу ли сте? – попита конфузно тя. – той кимна недоволно.
Тя се качи и натисна копчето за партера – вратата се затвори и потеглиха. От спътникът и се носеше ухание на невероятно секси аромат, почти колкото на Нейтън.
Ей, не се стърпя.
Стига, трябваше да престане да мисли за него.
Крайно време е.
Тя пое дълбоко въздух и си забрани да го допуска в мислите си, затова отново се върна на самотерапията.
“Още пет етажа и ще обясня всичко на Дерек, още четири етажа
- Тананикате ли си? – възмутено попита спътникът и.
- Ааа, възможно е. – усмихна се тя.
“Пак станах за резил.- изстена на ум тя, но бързо превключи на предишната вълна – Ол, още два етажа и...”
Храс...Илллллллллл...Бръ...във – асаньора са законви на едно място.
- Какво стана? – уплашено попита тя, изправяйки се от земята, тъй като рязкото спиране бе повалило и нея и елегантния мъж.
- Очевидно. – изсумтя той. – Заседнах ме.
Охо, любимата ми фантазия – двама заклещени в асансьор. Иииш...направо ми потекоха лиги, пък и тоя човечец пращи от сескапил. Е, да не ви занимавам с моите фантазии все пак, да се върнем на историята...Ха, хванахте ли се? Няма повече. Да, гадна съм, мислете си за мен докато ви правят клизма и пак няма да помогне, защото историята спира до тук. Следващият път повече, до тогава не забравяте да ме обичате!!!

С обич: Gossip girl

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
RinNa_f
translator
translator
avatar

Female
Брой мнения : 121
Age : 30
Registration date : 31.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пет Юли 27, 2007 3:50 pm

уоу, gettin better, какво да ти кажа Полс, ужасно мн се радвам че станаха по-дългички главите Smile и виждам че се и разгърна стилът, освен яките коментарчета вече и описанията....с две думи ruLezzzz `n`Rockkkkkkkk I love you I love you I love you

_________________
;;;
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ani4ka_89
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 359
Age : 28
Местожителство : Някъде там
име : Ани
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пет Юли 27, 2007 4:09 pm

Супер е, Поли, само ни държиш в напрежение с тея твойте любовни многоъгълници. А пък сега Бетани със секси непознат, блокирани в асансьор... Ох, какви ми ги ражда въображението.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
RoseRed
Little Devil
Little Devil
avatar

Female
Брой мнения : 597
Age : 35
Местожителство : Sofia
име : RoseRed
Registration date : 01.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пет Юли 27, 2007 4:17 pm

Бетани и Дерек са ми ужасно симпатични, искренно се надявам рано или късно нещата между тях да потръгнат.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
*Heaven_Girl*
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 288
Age : 32
Местожителство : Varna
име : Denitza Nikolova
Registration date : 26.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Съб Юли 28, 2007 11:01 am

Дам,забавно,много забавно и пиперливо и...Дам,само да добавя.Асансьор хм?Трябва да почна по-често да се навъртам около моя,и без това съм хвърлила око на едно съседче,ох пак се отплеснах.Е,мн ми харесва и определено ще чакам продължението.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Faith
No Saint
No Saint
avatar

Female
Брой мнения : 169
Age : 25
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Съб Юли 28, 2007 1:20 pm

Новата глава е страхотна, но искам да продължиш, да не вземе да свърши сега..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.funforum.forumotion.com
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Авг 01, 2007 8:02 pm

Такам, след голямо забавяне пускам тази глава, като изцяло я посвещавам на най-верния си фен, както тя сама се нарече - Тедс, тъй като тя не спря да ме юрка да пусна продължение. За сведение: заплаши да ме убие...дам, може би за това пак прописах - шегичка. Дано ви хареса.

ІV
Непознатият
Забележка: Всички именна на места, хора или случки са променени с цел да се запазят невинните,тоест мен.


§ Здравейте отново, няма начин да не съм ви липсвала нали? Да знам позабавих се, но вие какво си мислите, че Gossip girl си няма личен живот, е нека ви светна: аз не съм просто момичето, което знае всичко за всички имам си семейство – откачено, но все пак си е мое, имам си гадже – пълен нехранимайко, но все пак си е мое и имам....Но, за Бога какви ви ги плещя, я да почвам с историята преди да си дошли още злобни обаждания да млъкна.

- Как така заседнахме? – не можеше да повярва Бетани.
- Ей, така... – безразлично отговори мъжа, личеше си че мрази да говори с непознати и въобще не му е приятно, че лудата, която до преди малко си тананикаше сега го заговаря.
- Да, но...аз имам работа...моят приятел....- тя захвърли кашона, който досега държеше с прибраните свои и на Дерек вещи и отиде до стартовото тъбло на асансьора. Отвори вратичката, която се намираше под него и извади една слушалка. – Ало, някой чува ли ме? Заседнахме в асансьора? – в това време мъжът с нея я гледаше като умопобъркана, знаеше че е 22:30 вечерта и човек от подръжката да е в сградата би било абсурдно, затова и някак се почувства длъжен, въпреки че това му бе най-омразното нещо да каже:
- Едва ли има някой.
- Ще видим. – сигурно отговори Бетани, а той само поглати невярващо глава – точно такива жени мразеше: мислеха си, че знаят всичко и могат като с магическа пръчка да оправят всичко. Смотана история.
- Ало? Има ли...
- Да, коя сте вие? – чу се от другата старана на слушалката и двамата обитатели на асаньора настръхнаха.
- Аз съм Бетани Чейс и с....- тя погледна към мъжът в очакване да чуе име, но той безразлично отмести поглед на страни. - ...с един господин. Заседнахме в асансьора, можете ли да ни извадите, моля ви.
- Ох, майко мила...22:30 е какво правите още в сградата?
При този въпрос двамата се спогледаха съмително – никой не искаше другия да разбере какво е правил в сградата.
- Слушай, ще ни измъкнеш или какво? – ядоса се мъжа и изтръгна ядно служалката от ръцете на Бет, като едва не и изви китката.
- Да, да...сега ще се обадя на колегата. – малко притеснено раче човекът от подръжката, тъй като гласът му наистина звучеше заплашително – хладен и остър, с едва доловим акцент, може би английски.
- Побързайте. – едва ли не заповяда той, сетне остави слушалката, огледа се и като видя, че това място му лази по нервите започна нервно да обикаля на около.
- По-добре седнете. – опита се да бъде мила Бет.
- По-добре не ме закачайте.
§ Опита се да бъде задник непознатия и дявол да го вземе успяваше. Направо е създаден за тая работа.
- Добре.- се лека надсмешка каза тя – че за кой се мислеше тоя, голямото добро утро?
§ Е, имам новина за теб миличък, не си. Първо, защото е вечер и второ...защото е вечер.
Бет упря гръб у едната страна на асансьора и се свлече долу – имаше нужда да поседне. Мъжът от своя страна не спря да нервничи, чак и нея почваше да изнервя.
- Ало? – изгърмя слушалката и двамата скочиха в едно.
- Да. – мъжът беше по-бърз.
§ Е след толкова обикаляния в кръг няма как да не е набрал скорост.
- Колегата е тук след 30 минути и до час сте вън. – обясни мъжът .
- Ти луд ли си? – неразбра невротичния красавец. – Да, дойде веднага. Трябва да изляза от тук. – при което Бет леко се прокашля, за да напомни, че и на нея и се ще да направи час по-скоро същото. Естествено той, чу този жалък опит, погледная под вежди и допълни: - Трябва да изляза на вън, незабавно.
§ Прекрасен човек не мислите ли? Бих го държала заключен три дне без храна и вода само, за да си признае, че е егоист. Ама нали ги знаете тия зверчета...празна работа, ще си пукне от глад преди да се предаде.
- Ами ще видя какво мога да направя. – объркано се обади от другата страна мъжа от поддръжката.
- Не само виж ами го направи. – после ядно трясна слушалката.
- Това беше грубо. – обади се не на място Бет.
- Моля.
§ Опа, тигърът е вън от клетката...повтарям тигъра е вън от гледката...
- Ами, човекът прави всичко възможно, а вие му викате. – обясни простичко тя.
- Казваш, че не постъпвам правилно така ли? – приближи се към нея той, впивайко пъстрите си очи в Бет.
- Ами...не че не е правилно, просто можехте да сте по-мил, той едва ли....
- Млъкни. – заповяда и той, после се върна към традиционната си обиколка на асансьора.
§ Мълчи си, мълчи си, бъди умна, просто си мълчи...
- Хъм...- изсумтя тя, което бе достатъчно да привлече вниманието му към нея. – Не знам защо си мислите, че всички трябва да ви се подчиняват.
- Какво?
- Ами да...мислите, че едва ли не – горикия човечец трябва да изпълнява всяка ваша заповед, наедно с мен. Не сте господар на света, колкото и да се вживявате в тази роля. – обясни смело тя.
§ Смело? Глупаво по-бива, да не беше опитвала.
- Мисля се за господар на света? – подхикна се той – определено му беше забавно.
- Да и най-лошото е, че си вярвате.- довърши тя.
- Ха, като се качихте мислех, че сте просто откачена....сега го знам.
§ Това май преля чашата. Наздраве, мой човек, тая не си поплюва като се ядоса.
- Не съм луда, себично копеле такова. – веднага щом му даде това определение тя се усети какво бе направила и запуши уста с пръсти.
- Себично копеле? – сега и той се ядоса – точно тая фуста ще му говири така, как не. Той се приближи за втори път към нея и я хвана силно за лакета. – Така ли ме нарече?
- Ъъъ...Да. – събра смелост да застане зад думите си тя, въпреки ужастният натист, който непознатият указваше върху ръката и, това от своя страна го ядоса още повече и като видя, че няма какво да направи със све сили я блъсна в близката стена на асансьора.
- Глупачка. – рече хладно той, докато тя стоеше на земята и триеше главата си, която при удара в стената леко бе удари. Онзи, обаче не си направи труда да видя как е, като съвсем нормално нещо за него се обърна и пак започна да обикаля.
- Ненормалник. – изсумтя, но вече по-тихо тя.
§ Ахам, дойде ти ъкъла.
Той обаче я чу и се разгневи още повече:
- Слушай, малко лигло...- с едно дръпване я изправи на крака. – Не ме обиждай. Не знаеш с кого си имаш работа.
С човек, който е гледал прекалено много ганстерски филм, щото това за този, с който си имаш работа няма начин да е от някъде другаде.
- Не знам ли? – изтръгна се тя от ръката му. – Знам много добре, даже познавам едно копеле същото като тебе...Да, за голяма работа се мислите вие двамата, но сте просто две малки лекета. – този пък тя започна да обикаля под неговия объркан и все по-свиреп поглед. – Но, знаете ли...нито вие, нито той заслужавате нещо – нито приятели, нито любов, нито съпричастност. Вие нямате съвест, вие сте просто късче лед, което никога няма да се стопи. Безкрупулни сте, пука ви само за вас и аз никого другиго. Точно затова накрая ще си умрете сами, защото сте задници и всички ви ненавиждат...а, да освен любимата жена, която между другото ще и писне да се мъчи да ви разбере и ще си хване любовник...- накрая вече и идваше отвътре, направо вече се гавреше с него и защо не – Нейтън или непознатия, каква е разликата?
- Ах, ти. – той я избута гневно в ъгъла, хващайки я здраво за брадичката. – Не ме познаваш, не ме анализирай. – сетне я пусна и се насочи към таблото да види какво става с тая поддръжка и защо още е с тая откачалка в асансьора.
- Сега какво...ще ме набиете...ол, но тогава как ще се измъкнете от престоящо дело – да, изглеждате като човек луд фен на съдебните дела, но така де тук няма никой друг освен вие и аз...Аз съм потърпевшата...кой ли ще обвинят? – не спираше тя –
§ Да дойде време да се разплати с Нейтън... ъъъ...с непознатия.
- На много отворена се правиш а?
- Охо, вече си говорим на “ти”, ама разбира се, нали с всички жени, които си запратили в някоя стена е така, как можах да забравя.
§ Дам, стресът и днешните събия си казваха думата, пък и да заседнеш с Нейтън...ъъъ...непознат между етажите, който те смята за утайка не е много забавно – все на някъде трябва да избие.
- Не знам дали усешташ, но вече ставаш досадна и май наистина ще се наложи да те цапардосам. – разгневено и съобщи той.
- Ол, ще се направя, че не сте го изкали от самото начало, г-н Безскрупулен. – подигра му се тя, нервите му вече не издържаха той се засили към нея годов да я цапардоса, но се спря.
- Я, чакай, ти точно това искаш...нали? Да, точно така. Ето на – по мизерния кашон тук – той го посочи между другото. – съдя че са те уволнили днес и от къде ще изкарваш парички, ако не от някой като мен. Винаги ли така го правиш – уговаряш се с тия от поддръжката да спрат асансьора, после изкарваш от равновесие някой симпатяга като мен, той те цапардосва – ти го съдиш и защо ти е да работиш, когато ще прибереш 200000долара, че и повече. – започна с теориите той.
- Браво Шерлок, разкри ме. Пропусна само да кажеш, че изчезналите деца от квартала са вкъщи – угоявам ги за вечеря. – саркастично му рече тя.
- О, я не отричай. Такава си. Просто нямаш друг начин да прокопсаш в живота – нямаш външност, нямаш стил, косата ти приветства птиците да се съградят гнездо. – сега той беше в стихията си.
- Е, хубаво аз приличам да бездомница по твоите думи, така ли? – той кимна повече от сигурно. – А ти знаеш ли на какво приличаш? – мъжът вдигна въпростително вежди. – На жиголо. Да, точно на такова приличаш – тузарско костюмче, прекрасна прическа, ухаеш добре – не приличаш на бизнесмен драги, а на съблазнител. Сто на сто жена те издържа. Да, сигурно затова си толкова груб с останалите, нали – ми ние нямаме пари да те купим...и да ти кажа и не искам. – рече важно тя и му обърна театрално гръб, но тогава усети хватката му върху лявата си китка. – Какво по... – тя се обърна очудено. За нейна изненада бе посрещната от устните му, които като пиявица се впиха в нейните и тя въпреки съпротивата си въобще не можеше да се откопчи от него.
А иска ли въобще?
Той не се отказваше, продължаваше да я притиска в...според нея “противните си прегръдки”. Не, просто не можеше да се откопчи, въпреки че го удряше вече от няколко секунди да я пусне. Но, пък едно трябваше да му се признае устните му бяха топли, чувсвени и макар това да не бе истинска целувка на Бет пак и омекваха краката. Тя се ядоса на това състояние, което предизвиква у нея непознатия, намери рамената му и с все сила започна да прави опити да го отблъсне – човекът беше като стомана, не помръдна.
Изведнъж асньора тръгна и той най-накрая я пусна от хватката си.
- Най- накарая.- зарадва се той.
- Ти нормален ли си? – не го преживяла Бет.
- Личният ми лекар смята, че да. – усмихна и се той, а очите му блестяха самодоволно – беше я унижил по някакъв свой си, извратен начин и сега бе по-доволен от всякога.
- Защо ме целуна? – поиска да знае тя.
- Така ли? Някой ви е целунал...ол, много съжалявам но не съм аз, явно сте задремала за малко.
§ Виж го ти, не стига че я целуна, сега пък и отрича – тоя е кораво копеле.
- Какво? Сега се върнахме на “вие” и отричаме? Сериозно – имаш отклонения. – ядоса се отново тя.
Тън – асансьора бе пристигнал на партера. Двойната му сива врата се отвори и от нея се пододоха двама души със оранжави гащеризони – вероятно мъжете от поддръжката.
- Е, готово. Само 20 минути отне. – усмихна се по-пълният, чийто глас веднага познаха, че е същият, с когото бяха разговаряли в асансьора.
- Да, 20 ужасяващи минути.- изсумтя мъжът – важно излезе от асансьора и се насочи към изхода.
- Не му обръщайте внимание – на антидепресанти е. – усмихна се Бет, взимайки от земята съмнителното си кашонче. – Благодаря, че бяхте толкова бързи. – обърна се на излизане към тях тя, сетне също се отправи към изхода.
На излизане видя досегашния си съасансьорник – ако въобще имаше такава дума, който се казваше важно в колата си – черно БМВ.
§ Да, добре работи момчето. Вярно,че Бет го каза, но той наистина прилича на жиголо.
Тя се подсмихна доволно – все още вярваше, че е права и, че красавецът се труди усилено в леглата на богатажките. Но ако така правеше секс, както се целуваше, дори и на сила – 100% си заслужаваше парите. Тогава той я видя – впи за секунда ледените си очи в нея, сетне извади от вътрешния си джоб тъмни очила, сложи си ги важно – стояха му като изляти, качи се в колата си, врътна ключа и целия паркин гръм на със Scorpions - Rock You Like a Hurricane:
Here I am
Rock You Like a Hurricane
Here I am
Rock You Like a Hurricane

§ Дам, момчето си вярва, че е голям пич – черни очила в 23:00 часа, яка песен дънеща от колата му – явно много смяташе, че текста е само за него...възможно...Е, какво искате да отрека, че е страшен пич. А, да искате и вие да се убидите в думите ми – но не, не му е дошло времето, сега го приемете на доверие човекът наистина може да те разтърси като ураган. И нека това, че сега не ви казвам кое е всъщност да ви говори, че пак ще се срещнете с негово величество – г-н Безкрупулен. Но засега толкова. Дам, знам че в момента ме “обичате” повече от сякога, е ще ми споделите другия път.


С обич: Gossip girl

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
ani4ka_89
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 359
Age : 28
Местожителство : Някъде там
име : Ани
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Авг 01, 2007 10:21 pm

Ох, от кога го мислех това продължение. Направо щеше да ме умориш от любопитство и определено си заслужаваше. Браво! cheers

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
*Heaven_Girl*
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 288
Age : 32
Местожителство : Varna
име : Denitza Nikolova
Registration date : 26.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Авг 01, 2007 10:38 pm

Хм,дам ей такъв пич да имаш.Господина ме кефи как действа с устните.Малко,не ми хареса как раздава тупалки.Твърде брутално,дам съжалявам,ама с това бая ми падна в очите.Но,пък очаквам в бъдеще да се поправи.Чакам продължение.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
RinNa_f
translator
translator
avatar

Female
Брой мнения : 121
Age : 30
Registration date : 31.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Чет Авг 02, 2007 4:30 pm

първо да благодаря на Полс че най-сетне написа продължението Smile ии хич не се шегувам със заплахите, тъй че давай следващата глава...а коментара ми за тая е ПРОСТО СУПЕР , нямам думи, тва в асансьора, диалогът, сичко еее перфект! мн мн мн съм доволна! САМО ТАКА

_________________
;;;
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Съб Авг 04, 2007 3:47 pm

Много се извинявам за двойният пост, ама яко се надскочих с тая глава и тя излезе невероятно дълга (Тедс, стига си се радвала, укапаха ми пръстите). Е, да се надяваме, че писането от 19:20 до 00:15 си е струвало. Дано ви хареса.
V
Crashs/Сблъсъци

Забележка: Всички именна на места, хора или случки са променени с цел да се запазят невинните,тоест мен.

§Здравейте, здравейте...е, не подскачайте чак толкова от радост – върша си работа, за която между другото ми плащат: и аз съм човек, трябва да живея от нещо. Така че, не не ви разказвам тази история, защото лудо ви обичам, а защото...хонорарът ми закъснява и вече подозирам, заради какво: липсата на продължение. Но вие не се стеснявайте, продължавайте да ме обичате, знам че не може да спрете. Така си е – аз съм малко, но необходимо зло. Но стига за мен – ще издам отделна книга, не се тревожете: убедена съм, че и нея ще излапате на един дъх. Но хайде, стига толкова отклонения, да се върнем на история. И ако досега си мислите, че тя включва само съдбата на бедничката заблудена Бетани, значи въобще не сте запознати с моята покъртително гадна природа. Ето и доказателството:
“Тъпатата Бетани, тъпата Бетани...да можех да я забравя” – недоволстваше побеснелия от яд Дерек на влизане в асансьора. Само преди секунди той доброволно се бе унижил пред целия персонал на счетоводната фирма само защото не можеше да преодолее вече от 12 години увлечението си по своята колежка и приятелка Бетани Чейс, която също бе уволнена.
При мислълта за глупавата си постъпка той се удари отчаяно глава в близката страна на асансьора. Просто не беше истина: за 12 години нито веднъж тя не му бе показа, че изпитва нещо към него и въпреки всичко той се жертва заради нея. Беше глупаво от негова страна. Пълен идиот.
§Ей, иззе ми функциите, не те е срам.
Звънън на асансьора го извади от тези мисли и му напомни да престане да си удря главата по този начин – не че особенно му пукаше, той така или иначе вече не работеше тук, но все пак. Вратата се отвори и през погледа му застанаха маса очудени хорица – негови бивши колеги, които се връщаха от обяд и не можеха да си обяснят защо той отново излиза. На Дерек не му беше до неудобни въпроси и откровености с некогото трябва, затова на бързо излезе от асансьора, проправяйки си път през навалицата и правейки се, че не чува тъпите подкачки от рода на: “Да не забрави нещо?”, “Пратиха те за някоя пратка ли?”, “Пак ли ти ще ходиш до данъчното?” Определено трябваше да се махне час по скоро от тази сграда, затова и ускори крачката. Но точно на главния вход/изход се спря за момент и се обърна назад – мислеше, че Бет ще го последва, надяваше се.
§Да бе, мечтай си. Мацето имаше желание, ама нали разбираш един застигная проклятието на злите езици и сега си плачка сам самичка в офисчето.
Да бе – усмихна се сам на себе си той – от къде този късмет? Той знаеше като какъв го приемаше тя – приятел, просто приятел, а той не искаше да е само това., не не искаше.
“Съдба – аз обичам нея, тя онова копеле. – сега като си напомни за него и кръвта му така са разкипя, че той се изнесе мигновено от фоайето, изблъскавайки де що види. – Ах, тъпото му говедо, нямаше да поеме вината...а е виновен, копелето му с копеле. Ако сега ми беше на среща да съм му извил врата
§Само така:Бой да има...какво все някой трябва да натупа другия. Приемам залагания между другото.
...да съм го съм го убил с голи ръце, дъ съм го на...”
Бам – заби се със све сили в някакъв по-дезориентиран и от самия него човек Дерек. Разхвърчаха се някакви пазарски чанти на всички страни. На земята вече лежеше потърпевшия, а Дерек само се молеше да не го съди – след като вече е безработен от къде пари за компенсация. Той веднага се притече на помощ на съборения от него човек, за който вече му беше ясно, че е жена (мъж с толкова торби – друг пък).
- Нека ви помогна много се извинявам, аз...
- Няма проблем, въобще не гледах къде ходя и...- тя замлъкна беше видяла кой я е съборил туко-що.
Дерек също бе застинал на място – познаваше я. Тази дълга руса коса, миловидно личице, крисално сини очи – сякаш беше ангел...”но всъщност беше кучка.” – напомни си той.
§И да Сандра Едълстайн беше точно това. Но нека обясня - още от училище малката Сандра беше свикнала да е първа, да получава най-доброто на база много труд, затова и сега се стремеше да бъде съвършенна, идеална, а понякога перфекционизмът и я превръщаше в кучка. И сега въпросът за 100 хиляди долара – защо постъпи така с Дерек? Дам – двамката си имаха една прекрасна вечер в луксозен хотел и край...просто го отряза. Човека и да я търсеше- файда, тя добре се беше покрила. Да, това я прави кучка, нали? Но, аз съм Gossip girl - знам всичко за всички, така че и тук мога да ви кажа, че нищо не е такова, каквото изглежда. Защо мислите отряза Дерек? Защото идеалните бъдещи съпруги не изневеряват. Разни хора...е, знаете.
Двамата се гледаха в пълна почуда около минута, сетне всеки от тях изви погледата си на другата страна – и двамата искаха вече да излязат от тази конфузна ситуация. Но Дерек все още се чувстваше гузно и въпреки че я мразеше заради онова, което му причини, той се наведе и започна да обира изпадналото от чантите, като нито за миг не погледна Сандра. Видяла това тя застина за момент на място – той и помагаше?
“Аз му бих шута, а той...” – не можеше да повярва тя.
- Готово. – подаде и той, 3 пазарски чанти, в които досега бе събирал покупки. – Не съм сигурен дали ги прибрах на правилните места. – обясни той, като през цялото време отказваше да я погледне.
- Няма проблеми. – пое ги тя от ръцете му и се усмихна – усмивка, която той нямаше как да види обърнат на другата страна.
- И пак...извинявай. – смънка той и понечи да тръгне.
- Ъъъ...искаш ли да пийнем по нещо? – за почуда на самата себе си попита тя.
- Какво? – този път той я погледна ( “Шегува ли се – даже Бетани подритва по-деликатно сърцето ми от нея?”)
- Аз съм виновна...за случилото се и....да се реванширам. – усмихна се тя доста сконфузно.
“Жалко, че не удрям жени, досега да съм я разпердушинил.” – мислеше си той, докато впиваше изпепеляващите си в момента зелени очи. – “Ако Нейтън, обаче разбере ще откачи...
§Внимание дами и гопода...така се разждат пъклените планове...
....да, Нейтън ще откачи.” – сети се със задоволство той: беше намерил начин да му отмъсти.
- Да...може...без това имах кофти ден. – усмихна се фалшивото той, а мислето вече беше решил как ще мине вечерта му.
§ Сещате се нали? Да, всеки човек е подъл, когато гони собственото си отмъщение, от мен да го знаете. И да – Дерек е добър човек, джентълмен дори бих казала – един от малкото останали и все пак болката е могъща сила. Тя ни кара да правим неща, които са неправилни, нехуманни, неща, които нараняват други хора и им носят болка. А, както казах болката е могъща сила. Не е ли това един порочен кръг?
- Мамка му. – стрясна с все сила вратата след себе си Нейтън. – Защо съм такова копене, защо просто не казах...каквото трябваше да кажа. Веднъж и аз да си призная, мамка му? – той заби гневно юмрук в близката стена.
- Нейтън? – вратата се отвори и в рамката и застана Бърни Пек – клюкарката. – Човече, оттърва се на косъм? – подпипваше почвата той : просто и той беше видял погледа на Бет към него и той се бе сетил, на кого е помагала и просто сега бе дошъл да се увери в това, за да може след това да пусне пиперлив слух.
- Не знам за какво говориш. – сви рамене Нейтън.
§Хитър е, трябва да му се признае. Познава лъжците и използвачите и как иначе нали всяка сутрин виждаше един подобен в огледалото.
- Хъм. - съмнително додаде Бърни.
- Нямаш ли си работа? – ядоса се той, потривайки юмрук зачервил се след удара.
- А...да. – видял това пък движение, Клюкарката бе решил, че става дума за “Изчезвай от тук или ще те натупам!” и затова стана доста по-резервиран и доста по положително насторен към идеята да изчезне на мига. – Да, определено имам. То както народа на последък губи своята...
- Изчезвай!
- Ъъъ...да. – изтреля той и последва прилежно заповедта като изчезна на секундата.
§Да, за да пусне нов слух...Нейтън е побойник. Човекът трябва да живее от нещо все пак – колега. Само дето съм много по-готина от него и най-важното...не си измислям
Тръъъъъъ, Тръъъъъъ, Тръъъъъъъъ – извъня телефона на Нейтън точно, когото бе решил, че другият му юмрук скучае без болка и трябва и той да се срещне с близката стена.
- Дявол, да го вземе. Сандра пак ми е бърника телефона – казах и аз, че тази мелодия не е изискана, а тъпа, ама не – кучката му с кучка. На бас, че е тя. – добра се до телефона си в другия край на бюрото вече на ниво “Достатъчно съм ядосан, че да убия всеки, който ми се обади” и вдигна нервно. – Ало?
- Ууу, бебчо...ядосан ли си или така ми се струва? – чу мъркащ женски глас от другата страна той – беше сестрата на Сандра – Алона.
- Какво искаш? – този път, дори на нея бе бесен той, а обикновено тя го умиротворяваше.
- Не знам...може би да се видим...аз съм на близо...
- Не благодаря. – срязя я той и без какпа жал затвори телефона, оставяйки малката усойница с отворена уста.
Той въздъхна – отвръщаваше се от всичко и най-вече от себе си.
§Тц, тц...вина ли надушват свърхчувствителните ми сензори?
Дори си нямаше идея защо му пукаше. Но се познаваше – вероятно, защото за пръв път Бетани му се опълчи, заяви сигурно, че повече не иска да го вижда. ТЯ? Ха! Точно тя, която от 12 години не може да го забрави, много моля, точно сега ще успее...
“Ами, ако успее?” – пробяга из съзнанието му. – “Дали...не – той махна с ръка – не би могла, не и тя...”
§Леле, дори не осъзнава колко е жалък в момента – бои се дали обсебена от него жена няма да спре да го обича, а не колко и е трудно на самата нея през всичките тези години. Егоцентрик.
- Колко съм смотан. – удари длан в челото си той.
§Най- накрая се осъзна.
- Тя не може да спре да ме обича – не. Досега не спря...
§Е, не...човече не се притеснявай наградата за най-голям коравосърдечен загубеняк ти е в кърпа вързана. Гласувам за теб с две ръце.
- Не, не...трябва да съм сигурен...- той грабна лятното си яке, което бе хвърлил на близката кушетка на влизане и изчезна.
- Ъъъ...Нейтън, къде тръгна? – забеляза не навременното му тръгване от работа Бърни Пек, а Нейт само му метна камшицен поглед, който направо парализира бедната клюкарка и той изпелтечи едва: - Да, няма проблеми, нищо не съм видял.
Той, обаче дори не му обърна внимание, хич не му пукаше какво става покрай него. Сега имаше само една цел – кабинета на Бет, тя трябва да е още там, няма начин, нали преди десетина минути се затвори. Нейтън бе решен на всичко да говори с нея...
§ Да бе, да си повдигне егото по-скоро
...просто искаше...Изведнъж се сети – не знаеше какво искаше от бедната Бет: да го обича вечно ли? А той, какво цял живот да я използва, да разбива леко полеко и без това разбитото и сърце, докато един ден тя не стане като него – късче лед. Да, но тя поне щеше да има управдание, а неговото какво щеше да е?
Той стигна до вратата и понечи да почука, но спря. Долепи ухо до врата, за да провери още ли е вътре...чу стонове и хлип – тя плачеше. Той притвори гузно очи и прехапа устни – той беше причина затова, само той. Огледа се наоколо – всички погледи бяха впити в него: Бърни сигурно вече е пуснал слуха. Истината бе, че не му пукаше. В момента в главата му звучеше единствено сподавения плач, който бе чул преди малко, сподавения плач, за който той бе виновен...
“Трябва да се махна оттук.” – заключи сигурно той. Бръкна в левия си джоб извади телефона си, набра последния номер, с който бе говорил:
- Къде си? – мрачно попита той, насочвайки се към асансьора.
§ Отиваш при Алона? Егати! Така ли ще изтриеш вината си? Секс със сестрата на бъдещата ти жена? Прекрасно...направо чудесто...а да не говорим колко зряло. Жената плаче в кабинета, той от вина...ТЦ! Но какво да се прави ще се наложи да обясня на драгия читател, защо Нейтън егоцентричното копеле постъпва по този начин. Първо – да, той е егоцентрично копеле и второ: да, мога да обясня постъпката му. И обяснението е адски просто, че и сами бихте се сетили – той никога не бе обичал, никога. Е, да в началото си мислеше, че обича Сандра, но после, когато започна да спи със сестра и и това си отиде. Що се отнася до Алона – абсурд, не би могъл да е влюбен в нея, тя по скоро му беше нещо като играчка за задоволяване на нуждите. Бетани? Ахам, стигнахме и до нея. Дали я обича? Истина е, че цял живот беше свикнал тя да е влюбена в него, тя да го измъква от каши и той дотакава степен бе свикнал с това да я използва, че не осъзнаваше как леко по леко стана зависим от нея и просто не усети как се увлича по нея. А, понеже никога не се бе влюбвал и не знаеше какво преставлява това чувство, не можа да разбере, че вече го изпитва. Затова се държеше като задник, просто не знаеше по какъв друг начин да се държи. Ядосваше се, че Дерек я е защитил, а не той; ядосваше се, че Дерек я води на обяд, а не той; ядосваше се, че вечер излиза на по чашка с Дерек, а не с него; че споделя с Дерек, а не с него....Е, стана ви ясна картинката.

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...


Последната промяна е направена от на Съб Авг 04, 2007 3:56 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Съб Авг 04, 2007 3:49 pm


Не същото, обаче важеше и за разпалената Касандра. Тя знаеше какво чувство е любовта и го мразеше, защото всеки път досега и причиняваше болка. Затова и си бе забранила да обича. Обичаше само Маршъл, но обичта към него беше чиста, истинска, правилна.
§Ха, сега ще кажете, че съм забравила за този симпатяга Маршъл, но не съм – пичът беше тайна. И какъв пич само- на 10 години. Да, това не е мъж, а...синът и. Да, добре ме чухте коравата мацка има син. От кого? Ще видим.
Все още беше много ядосана на нахалството на онази невзрачна патка – о, уволнението беше само началото, от тук на татък тя щеше да се постарае тя никога да не си намери свясна работа, освен може би в някой бардак.
§ За обяснение – момичето е водил доста тежък живот. Забременяла на 16 от там натътък може само да си преставите през какво е минала. А за мултимилардера? Той обожаваше Джеймс, както бе първото име на Маршъл. Дори самото име - Джеймс беше стара семейна традиция, но понеже Касандра си беше инатлива го нареше Джейм-Маршъл и по-често му казваше Маршъл отколкото другото име. Ако зависеше от нея въобще нямаше да се разправя с тоя дъртак, но нямаше пукнат крош, а се оказа с дете на ръце. От тогава се закле да не позволи на никого другито да я разиграва както правеше стария. Чувсваше се жалко тогава и сега за нищо на света не би позволила някой, примерно като Бетани да я прави на маймуна.
Тя обиколи нервно кабинета си няколко пъти – да, показа им днес кой е майстора, силно се надяваше сега оная малка пикла да плаче свита в някой ъгъл.
§Не си притеснявай, там е
“Ох, той защо се бави?” – нервира се тя, мразеше когато нещо не върви по нейния график.
Чук, чук
- Влез. – нервно, но в същото време с голяма твърдост в гласа заповяда тя.
На двойната врата се появи не много висок мъж, с кестенява коса, пъстри очи, елегантно облечен и въобще не трогващ се от опитите на Касандра да си придаде сила и важност.
- Забави се. – отбеляза очевидното тя, приближвайки се към него.
- Охо и мен ли ще командваш? – попита нахално той.
- Мога, ако се наложи. – застана на сантиметър от него тя и впи зелените си очи в него.
- И аз мога...да не ти позваля. – той се наведе и впи усните си в нейните – тя не оказа съпротива. Правеха го почти всеки ден.
- Хъм...знаеш какво ми трябва, за да се почувствам пак добре.
- Аз знам всичко, малката. – усмихна се той.
Пляс – зашлеви го тя със все сила.
- Не смей да ме наричаш така, той ме наричаше така.Мразех го.
- Добре, добре...- той я прекърна. – Него вече го няма.
- Знам. – промълви едва тя: сега приличаше по-скоро на миловидна жена, отколкото на тигрица.
§ Да, любовта омилостивява всички. Само дето всеки гонеше собствените си интереси в тази връзка. Но за тях по-късно. Чака ни още един сблъсък за тази вечер.
Бам, Бам, Бам
- Дерек, отвори ми... – чукаше като луда Бет по вратата му. – Извинявай аз...
- Мила, моля те престани, от 10 минути си зачукала. Възрастни хора сме имаме нужда от сън. Момчето не се е прибирало цял ден. Поне ти го направи и ни остави да спим. – размрънка се появилата се около 65 годишна бабка на отсрещната врата.
- Д-д-добре. – закима ентусиазирано тя, наведе се и прибра съмнителния кашон, в който все още бяха нещата и и тези на Дерек и тръгна на стъпки към стълбите, под зоркият поглед на възрастната жена, която искаше да е сигурна, че от тук нататък ще спи спокойно, а това бе възможно само, ако нахалницата, тоест тя си тръгне незабавно.
“И сега какво? – зачуди се тя на излизане от входа му (можеше да се закълне, че онази възрастната я зяпа от прозореца си – какво иска нали си тръгнах?) – Дявол да го вземе.” – изведнъж се сети тя.
§ Живееше адски далече – кола така и не се научи да кара, просто защото категорично отказа да трепери над живота на толкова други хора, просто отказа да се справя с тази отговорност; последният автобуст бе минал, а другият беше в 2 през нощта и както та сама каза “И сега какво?”
Бетани погледна към близкия бар – клуб“Найти Найн” – да, май Ванеса и беше разказвала за него.
§ Да, вероятно се е оплакала от него. Но какво пък, тя се оплакваше от всичко.
“Е, хубаво...сега е...23:45- да ще трябва искам не искам да го посетя.” – каза си на ум тя, после обаче се сети за кашона – хрумна и идея и погледна на горе: оказа се права бабката още дебнеше.
- Хей, госпожо...много се извинявам, но това са неща на Дерек. – тя посочи кашона, пропускайки да каже, че са и нейни неща, но както и да е. – Няма къде да ги оставя. Ще ги приберете ли? – жената с недоволна физономия се показа на прозореца – бе чула всичко дори, когато беше затворен – тук имаше ужастно ехо.
- Ако...го примера ще си идете ли най-накаря? – попита настоятелно жената.
- Да. Отивам си и ви оствам да спите. – усмихна се Бет.
- Хубаво. Качи ги и тихо. – напомни тя, а Бетани само кимна и се наведе да вземе кашона.
След 2 минути вече бе готова – нямаше да тормози повече съседите на Дерек. Доволна поне от това за днес пресече улицата и се насочи към клуб”Найти найн”. Идеален завършек на вечерта – малко музика до дупка, която щеше да разкара всякакви отровни мисли от главата и, ще изпие едно питие да се отпусне, ще стане 2 и отива за автобуса.
За нейна почуда влезе без проблеми – а обикновено я спираха, поне едно добро нещо този ден. Тя се усмихна на късмета си и доволно заслиза на долу по витото стълбище, което водеше към клуба, който разбира се бе на два етажа, но бара който си бе харесала бе на първия, така че витото стълбище бе правилен избор. С голяма мъка си проби път през тълпата танцуващи хора и най-накрая стигна бара:
- Какво ще обичате? – попита барманът.
- Ами искам един джин с тоник. – усмихна се тя.
- Лека напитка.
- Не обичам много да пия, това ми стига. – пак се усмихна тя.
- Добре, сега идва. – върна и усмивката той.
§Аз ли съм зле или това беше флирт?Май нашата Бет ще влезе в пътя.
Бетани зачака питието си застинала в някаква отнесена усмивка – сега, когато се откъсна завинаги от Нейтън се почувства безкрайно свободна. Тя пак се усмихна и реши да обходи с поглед клуба....но тогава го видя....Беше Нейтън...танцуваше не с кого да е, а със сестрата на годеницата си (да, тя така и не и запомни името). В този момент сърцето и заби с все сила, дъхът и се учести и тя започна да се задушава.
“Трябва да изляза.” – каза си тя и разбутвайки бързо тълпата танцуващи, които до преди малко много внимателно заобикаляше, взе витото стълбице на две на три и се озова пред заведението само за няколко минути. – “Не, това просто не се случваше, не...” – тя не можеше да повярва какво е видяла туко-що, а съзнанието и бе така заето с усмислянето на видяното, че забрави да я предупреди, че вече е тръгнала на пред и пресича...
Ииииииииииил.... – наби спирачки някакво черно БМВ пред нея.
Това я накара да излезе от унеса и тя застина на място насред пътя.
- Луда ли си? – слезе от колата си шофьорът. Беше не много висок, с кестенява коса, пъстри очи и елегантно облечен – мъжът от асансьора.
И двамата познаха кой стои пред тях и двамата не можеха да повярват, че се виждат отново.
§ Мила картинка...някой да я нарисува, че без това ми липсва украса за стената. Както и да е. Нали се сещате какво ще кажа? О, не започвайте с “О, не!” и “Хайде недей де.” – това е положението: историята свършва дотук. Хайде де, дишайте дълбоко...ако не, купети си инхалатори и пак няма да я продължа...виж ако сте смъртно болни...тогава може.Ей, ама да не се изпозаразите с болести...Хей, умната. Обичайте ме, както аз се обичам.

С обич: Gossip girl

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
*Heaven_Girl*
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 288
Age : 32
Местожителство : Varna
име : Denitza Nikolova
Registration date : 26.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Съб Авг 04, 2007 8:25 pm

Много и нетресно,защо ли подозирам,че малката Бет ще се забърка с тоя пич,пък той мили ще излезе на шефката гадже.Дам,ще си създава врагове.А,онова леке Нейтън,сега мъ дойде акъла,да ама малко късно.Мъже.Какво друго да кажа?

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
RinNa_f
translator
translator
avatar

Female
Брой мнения : 121
Age : 30
Registration date : 31.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пон Авг 06, 2007 5:53 pm

ехх тва е мойта книга, спор няма ! тоя нейтън как се кефя че ще страда като му доиде акъла късно късно...нека му, пък Бет ще се уреди с някои богат красавец като гледам Smile а дано, иначе Полс - БРАВО ОТНОВО, както казах и преди ставаш все по добра!

_________________
;;;
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   

Върнете се в началото Go down
 
Gossip girl
Върнете се в началото 
Страница 1 от 3Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
HOT :: Gossip Girl-
Идете на: