HOT

For that we love them all!
 
ИндексЗбИжЗИЙКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Gossip girl

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
ani4ka_89
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 359
Age : 28
Местожителство : Някъде там
име : Ани
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Нед Авг 12, 2007 6:48 pm

Ами, Поли, какво да ти кажа... Ти си един гений и приветствам това, че пишеш все по-дълги откъси. Нали знаеш, че вече чакам продължението? Rolling Eyes

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пон Авг 27, 2007 8:43 pm


Мистериозният мъж
(забравете, няма да кажа как се казва)


Забележка: Всички именна на места, хора или случки са променени с цел да се запазят невинните,тоест мен.

§Дам, ето ме отново...спокойно тоя път си получих хонорара...ама какво да ви кажа - домъчня ми за вас. Е, добре де...не точно за вас, а аз вашата обич...И като казах обич – Стиви, спри да ме заплашваш, че ще се самоубиеш, ако не прочетеш следващата глава утре. Съобразявай се, че имам и други задължения – да съм гадна, да клюкаря, да...Ха, че те са същите като тук. Добре хвана ме: мързи ме да пиша. Да, ужасна съм. Но не се самоубивай, че колкото и малко съвест да ми е останала - ще и тежиш. Кълна се много неприятно чувство...Но ето това ми напомни за безсъвестния народ по света ( Не това не е моето семейство) и...този в историйката ни дотук. Затова казвам да се върнем към нея (Стиви вече може да оставиш ножа на земята):
Двамата все още се гледаха неразбиращо – Бетани застанала като препарирана пред колата, която се очертаваше да я премаже до преди секунди и мистериозния мъж, който на време бе набил спирачки и сега я гледаше като луда, дори реши, че може би го преследва.
Първа се окопити Бет. Все още дишаше тежко, пред очите и бяха Нейтън и онази жена. Тя импулсивно се хвана за главата с една ръка, надявайки се да изтрие спомена. Сетне се огледа объркано – хората, които точно си тръгваха или идваха в клуба ги гледаха странно, охраната на клуба ги гледаше странно – тя погледна към входа, откъдето туко-що бе излетяла... – Нейтън. Да, Нейтън, който точно се качваше на горе към изхода, по-доволен от сякога, хванал онази жена за ръка...Все още не я бе видял...но и това щеше да стане, а тя не искаше. Ами сега какво? На къде?
§ И както се пее в една извесна песен - Bad boy, bad boy watcha gonna do, watcha gonna do when we come for you?, само сменете лошото момче с объркано момиче
Тя поглед към мъжа с черното БМВ, който все още я гледаше втренчено и очакваше едва ли обяснение...Сега въобще не мислеше...просто искаше да избяга...Тя пак погледна мъжа...
“Това е, да става каквото ще!” – рече си тя и се затича към колата.
- Какво правиш? – неразбра собсвеника и, досега замръзнал с озъдачен поглед на предната врата на колата си, когато тя отвори вратата и понечи да се качи.
Не му отговори – направо се настани и затвори след себе си.
- Какво по... – той се ядоса, но също се качи. – Какво правиш...изчезвай. – каза и той.
- Карай. – гледаше като препарирана през предното стъкло тя, да не би Нейтън да цъфне всеки момент. – Просто карай. – дори не го погледна.
Той от своя страна я изгледа доста очудено, но сетне си рече –“ Каквото повикало, такова се обадило”
§ ОБичам тая песен...ъъъ...да се върнем на разказа
Той тресна силно вратата, настани се по удобно на шофьорското място, погледна изтръпнала от ужаст непозната, която по-рано днес нахално бе целунал – “Целувката не струваше” – тя бе все така замръзнала с изчъклен поглед напред – “Хубаво, сама си си виновна”. Той врътна ключа и настъпи с все сила гаста...
- Идиот, в днешно време карат като обезомяли. – възнегудува появили я се отвътре Нейтън, леко пиян и въобще нямащ си идея кой е в тази кола – той прегърна Алона и двамата отпрашиха в неизвесна посока.
§ Знам ги аз тея посоки.- близкият хотел, бре ма страст.Колата вече се движеше с 200км в час и Бет започна вече сериозно да се плаши. Тя бе излязла от шока, веднага щом подминаха заведението. Първоначално скоростта бе само 70, но с всеки изминал километър се увеличаваше.
- Няма ли да намалиш? – попита объркано тя, опипвайки вече разпалено за колана.
- Ти се качи...каза “Карай!”, така карам аз. – без да я поглежда рече той.
- Да ни убиеш ли искаш? – намери колана най-накрая и бързо си го преметна, проверявайки дали е достатъчно надежден.
- Защо...умира ли ти се? – този път той я погледна с див поглед, хилейки се ехидно.
- Гледай пътя. – напомни му тя.
- Защо? – той продължи да я гледа – харесваше му да я гледа оплашена, по принцип харесваше да гледа жените такива.
§ Така...обявявам го тоя за избягал от психото и пускам подписка за връщането му там.
- Човече...наистина, гледай си пътя... – вече започна да изтръпва от ужас тя.
- Иначе какво?
- Ще се блъснем. – едва не извика тя.
- Еи?
- Еи? Не ми се умира...това ЕИ! – рече тя и понечи да хване волана, но колана я спря и тя пак упря гръб в седалката.
- Хаха. – той се изсмя на отчаяния и опит – сама се бе накиснала.
- Мамка му. – Бетани избягваше да псува, но не издържа – скоростта стана – 220. Тя откопча колана си, под съвсем спокойния поглед на непознатия, който все още отказваше да погледне пътя и продължаваше искрено да се забавлява с нейното отчаяние. Сложи ръце на волана, където още бяха неговите – на него сякаш не му направи впечатление – той все така не гледаше пътя. После тръгна да търси педала за гаста...като междувременно му танцуваше по излъсканите до блясък маркови обувки – пак никаква реакция от него. Намери педала, стъпила върху крака на мъжа...Настъпи го с все сила....Колата изсвистя бясно, понесе се из, за щастие пустата магистрала...и спря на време преди да се блъсне в близкото дърво.
Колата още пушеше – Бет дишаше на пресекулки. Мъжът, обаче не бе особено доволен, че в опита си да стисне волана го бе удрала и че сега марковите му обувки приличаха на добре отъпкана купчинка пръст.
- Разкарай се. – бутна я групо той, тъй като тя все още бе замряла с уплашен поглед пред предното стъкло, ръце на волана и крак върху обувките му.
- Разкарай се? Едва не ме уби. – напомни тя.
- Е, не че света щеше да свърши без теб и мизерното ти кашонче, а то всъщност къде е? Как ли си се разделила с него...то такава любов беше...
Прас – тя му заби една плесница – не, това не беше тя, определено истинското и аз не правеше така...
§ Да, за нея типично бе да циври безутешно всяка нощ.
...сетне се обърна и понечи да излезе от колата.
§ И той ще остави да и се размине?Как не!

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пон Авг 27, 2007 8:59 pm

Мъжът обаче не остави нещата така, бързо се съвзе и точно преде да излезе от колата му и да си продължи пътя по живо по здраво, въпреки, че той самия си нямаше идея къде са и вероятно тя също, хвана здрво косата и я върна назад.
Неочаквайки това Бенани изпищя от болка и се остави ръката да я повлече към източника си. Главата и падва в ръчете му. Той се надвеси над нея, все още здраво хванал косата и:
- Малка уличнице...да не си посмяла повече да ме удариш, защото кълна се...
В този момент в очите му бясно светнаха нечий фарове и той се сепна:
- Хей, там всичко наред ли е? – чуха те – някой бе видял недействителното положение на колата и бе спрял да види какво става.
- Да, идеално. – провикна се мъжа, пускайки косата на Бет, така че тя да стане от краката му.
Тя това и чакаше – бързо се вдига от кратата му, вече направо трепереше от страх, този беше някакъв психопат...
§Защо тогава се качи в колата му?
“Защо се качих в колата му?” – запита се тя.
§ Е аз какво казах?
Тя бързо отвори се смугна през вече отворената врата, през която по-рано той и попречи да излезе и тръгна към човека, който бе спрял с идеята да го помоли да я откара. Мъжът, обаче се сети за тази възможност и бързо излетя от колата като я настигна и здраво я хвана под лакета.
- Не, пусни ме...Откачалка. – вече викаше тя .
§ Да бе, гледай колко е смела, като има още някой...и аз го мога това.
- ПРЕСТАНИ! – заповяда и той, впивайки светлите си, изпълнени с ярост очи в нея.
- Хей, вие...сериозно, добре ли сте? – приближи се към тях мъжът, с ослепителните фарове.
- О, да...напълно. – обади се мъжа, здраво стискайки Бет.
- Не, не е доб.. – той я стисна по-силно да мълчи – нямаше да позволи тя да го злепоставя и да му създава проблеми – мразеше да го правят на палячо – той беше на върха и точка.
§ Ей, аз съм на върха...и ще те бутна...Егати, в днешно време никой няма срама.
- Виждам, че госпожицата не е добре. – възпротиви се мъжът с фаровете.
- Ох, не обръщайте внимание на Ан, точно се скарахме...младоженци сме, отиваме на меден месец, а тя ми се ядоса за една глупост и сега ми прави на пук. – обясни той.
§ Искаш да кажеш – “излъга той”
- Аха...е, съжалявам, че се намесих. – съзря грешката си мъжа, първоначално помислил, че този е отвлякъл бедното момиче и сега го изтезава, но сега вече бе ясно – те са младоженци, бе нормално да се карат, та нали и той с жена си правеше същото. Той тръгна да си ходи, отдалечавайки се с бавни крачки.
- Не, чак... – точно бе понечила да каже нещо и мистериозният мъж, който още бе хванал като в менгеме ръката и за втори път откакто се познаваха впи устните си в нейните – Мммм – не можеше нищо да каже.
Мъжът, който отминаваше вече, се обърна за момент, видя тази мила картинка, усмихна се, сетне се качи в колата си, махна на “влюбените” за чао и ги задмина спокойно.
§ Бети я втаса...
- Пусни ме. – пак го изблъска тя – два пъти за един ден, а името дори не му знаеше.
§Пукнете –няма да го кажа
- Ти си ненормален. – погледнаго невярващо тя, сетне реше, че е време наистина да си ходи, преди тоя съвсем да е пернал и да е направил нещо много по-дръзко от целувка.
- Аз съм ненормален? Ало, оная с кашончето, не аз се казвам в колите на непознати казвайки “Карай” – сама си си виновна. – напомни и той, подвиквайки след нея.
- Ох. – тя се спря, обърна се и рече: - Хубаво....Извинявай, че се качих в колата ти – не съм такъв човек, но всеки има кофти дни. А ето тъкмо днес ме уволниха, скарах се с най-добрия си приятел и разбрах, че мъжа, който обичам от 12 години си има годеница – нервната ми система тотално се срина. Някъв непознат – тя го посочи. - ...ме целува в асансьора, сега и тук. Вече имам чувсвото, че се побърквам...отидох да видя приятелят ми...няма го...намерих тоя клуб, реших, че ще си почина, а не – мечтай си. Той беше там с някаква мърша – мъжът, в когото съм влюбена от 12 години беше с друга, дори не беше годеницата му...Гепи ме шубето и избягах...налетях на теб...Той идваше отдолу...аз... – тя спря изведнъж, загледана възмутено в мъжа, който в момента се тресеше от смях. – Не е смешно...не е...
- Хахаха. – не можеше да спре той.
- Престани. – вече се молеше тя. – Защо въобще съм още тук? – тя бръкна в джоба на лятното си яке и извади телефона си. Реши първо да звънне на Дилън – няма връзка с този номер – лошо, сега трябваше да звънни на Ванеса .
“Нямам друг избор” – напомни си с мъка тя, не можеше вечно да стои тук в компанията на тая откачалка.
- Ало? Да, знам колко е часа, но...Съжалявам...Знам, как изглеждаш когато прекъснат съня ти, но...Съжалявам. Виж Неса, аз съм...ъъъ...- тя се огледа за табели, като през това време Ванеса вече бе затворила. – Неса, ало..?
- Влючи и това към кофти деня ти. – посмихна се мъжа, на какчване в колата си – бе се съвзел от бурния смях, веднага след като тя се зае с телефона си.
- Непременно. – подхвърли саркастично тя, сетне се огледа наоколо търсейки някаква спира или нещо подобно – непознат квартал, за съжаление. Тя въздъхна и въпреки, че идея си нямаше къде е тръгна напред.
Мъжът простледи с поглед това отчаяно действие – шантава жена...Но някак пък му стана гадно за нея...Той изви театрално очи нагоре и викна.
- Мога да те закарам...стига да обещаеш, че няма да ми дереш ръката и да ми скачаш по кратката. – дори не я погледна
Бет се замисли за момент – лудият или пеша през този непознат квартал – с него поне имаха нещо общо...2 целувки насила. Тя въздъхна за пореден път този ден и сега тя се провикна:
- Стига да не караш като задник...и да обещаеш да не ме целуваш повече.
- Дадено. – усмихна се той. – Без това целувките ти не струват. – подхвърли злъчно той, когато тя се настани за втори път тази вечер на седалката до него.
Реши да се направи, че не е чула – по-добре и за двамата беше.
- Да знаеш само, че не смятам да се отклонявам от маршрута си, стига ми толкова за тази вечер. Ще те оставя някъде в близост и да се надяваме повече да не те видя.... – важно рече той, когато запали колата и потеглиха.
- Гарантирам... – твърдо рече тя, гледайки през страничното стъкло, така че не успя дори да види как той я погледна очудено при тези думи. – Оставиме тук. – рече тя.
- Това твоя квартал ли е? – очудено попита той след като спря в близката пряка и забеляза че той не беше чак толкова бедняшки, колкото бе предполагал, при което тя го изгледа с поглед казващ “О, сякаш ще ти кажа, ненормалнико.”
В крайна сметка не отговори – просто слезе от колата и продължи пътя си, както направи и мистериозния мъж отминавайки я с мръсна гас.
§Да, нямаше “Чао!” или нещо подобно, на бас, че и на двамата им се ще никога повече да не се видят...(Стиви стига си подскачал от радост...Не, няма да ти кажа.). Леле, да познавате някой от Лудницата...( Не Стиви...) – пак взе ножа. Съжалявам, но това е за днес, че и към Стиви трябва да намина (Стиви не плачи като момиче...Не мога да ти кажа...) Ми това е – ако пернете като Стиви, най-настоятелно ви моля не ми пращайте писма, мейли, колети, не ми звънете, не ми идвайте на крака вкъщи...Предварително благодаря. И сега като един подобаващ финал ще перифразирам Стар Уорс - Нека клюката бъде с вас![i]


[i] С обич :Gossip girl


П.П. Сори ма как излезе дълго и е на 2 поста.

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
ani4ka_89
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 359
Age : 28
Местожителство : Някъде там
име : Ани
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пон Авг 27, 2007 9:14 pm

Само ми тормозиш любопитството и като нищо да взема и аз ножа(бъзикам се). Този мистериозния вече си го представям много ясно... Вече не знама даже какви похвали да пиша, то всичко си се вижда. мажоретка

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
RinNa_f
translator
translator
avatar

Female
Брой мнения : 121
Age : 30
Registration date : 31.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Вто Авг 28, 2007 5:38 pm

имам енда много голяма забележка - ужасно късичка е тази глава! иначе стращно многи ми хареса (е както винаги) и интригата се заформя, през компа ми намирисва на любоввв Smile Smile давай полс следващата глава че cant hardly wait! уха

_________________
;;;
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Faith
No Saint
No Saint
avatar

Female
Брой мнения : 169
Age : 25
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Авг 29, 2007 1:48 am

Оле, от кога не съм влизала тук да ти прочета нещата..Имам доста за наваксване..Досега съм прочела глава и половина след последната, която бях чела, и мисля, че става все по-интересно..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.funforum.forumotion.com
Your_Valentine
Sweet Angel
Sweet Angel
avatar

Брой мнения : 49
Registration date : 27.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Вто Сеп 04, 2007 8:10 pm

Моето скромное величие(на глупачка) не ме накара да видя тази история още от началото, но за да съм спокойна със себе си бих казала, че от една страна се радвам. Като гледам как завършва всяка глава уж завършена, но само привидно направо съм сигурна, че след всеки край щях да умирам от нервно чакане. Е в момента е така. Страшно много искам да разбера какво става нататък и понеже все пак за пръв път пиша комент, искам да ти кажа, че говорещият от първо лице, който и да е той...в смисъл...все си мисля, че ще има нещо общо с историята, та той страшно ми харесва. Много дори. Един вид е безскрупулен и саркастичен(дам знаеш, че обичам това нещо сарказъм). А какви интриги завърташ. wow Ето и човечето го мисли. Ама страхотно е всичко. Продължениееее!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Нед Ное 11, 2007 9:10 pm

VІІ

Партита и недомлъвки


§ Здравейте отново...леле на често почнах да ви пиша (че какво си мислите 2 месеца от последния път мина, за мен това си е скоро.) – трябва да ми платят двойно. Както и да е...Първо да ви успокоя – Стиви е добре. Иззех всички ножеве от дома му...ножици и пили (Да, човек може и с пила да се убие, ако е достатъчно остра). Да се надяваме да миряся. Но стига за него...вие как сте? Не че ме интересува, питам де, че да попитате аз как съм...Добричка както винаги, нали знаете. Даже мисля, че скоро ще ме канонизират за светица – света Gossip girl . Ех, кой знае. Но да не се отплесваме, време е да видим какво се мъдри из нашата историйка и по-точно из главичките на тия странни хора, които доброволно се предоставиха на света Gossip girl да ги разтреля.
Бам, бам, бам – в просъница чу яростно трополене по входната си врата Бет.
Бе изминала седмица, откакто я бяха уволнили, бе се скарала с Дерек, който така и не я потърси, но пък и тя отказа да го направи...
§ Дам, тогава проблема е нулев
... и седмица откакто някакъв перко я целуна два пъти, едва не я уби с колата си и излъга някакъв човек, че му е годеница, а дори името му не разбра. Не че се и буташе – мечтаеше повече да него види. И досега мечтата и се изпълняваше успешно, главно поради факта, че въобще не бе напускала дома си от тогава. По цял ден гледаше телевизия и се разхождаже по пижама, ядеше главно сладолед, а когато свършеше си поръчваше доставка по телефона.
§ Да живеят доставките!Е, добре де, да не останете с впечатление, че съвсем се е затрила в пространството от не ядене ще кажа, че имаше и редки моменти, в които ядеше свястна храна, доколкото пицата е такава. Добре де, поръча си само веднъж и я яде цяла седмица.
Бам, бам, бам – ударите бяха спрели само за минута и сега пак почнаха.
-Идвам де. – измънка Бетани, триейки сънено очи, тогава мина покрай големия часовник в коридора – 15:43. – Стига бе. – очуди се тя. – До колко съм стояла снощти?
§ Аз знам, но защо се очудвате, аз знам всичко. Снощи Бети стоя до 5 сутринта и гледа телевизия, ядейки ама много ясно- сладолед. После леко задрема- събуди се в 6, погледа още малко телевизия. После стана 10 и половина сутринта и се гътна напълно уморена. Това принципно бе ежедневието от цяла седмица. Не се очудвайте, ако след малко стане ясно, че е като ходещ труп.
Бетани беше като ходещ труп...
§ Е, сега вече ще се избием...
...заваляше се едва от системна преумора и очите я боляха от десетките неща, които бе изгледала, а най-лошото бе че беше почнала да сарказничи повече и от Дерек, а за него това бе ежедневие. Тя се дотътри до вратата и отвори едва.
-Бет, добре си... – хвърли се на врата и Дерек.
-Дерек? – очуди се тя като се отдръпна от него. Цялата бе подпухна, рошава и имаше сенки под очите.
§Накратко кофти ден да се наречеш “жена”
-Какво става, какво правиш тук, мислех че ми се сърдиш. – изрази очудването си тя.
-Ох, какво сърдене...не знаеш в какъв Ад превърна живота ми... – започна той, като я пусна от прегръдката си и очудващо не взучеше ядосан, а облекчен. – Просто ето вчера тъпата мис Хоуси ми казва “Миналата седмаца една луда и невъзпитана жена остави това за тебе.” Гледам – твоите неща в един кашон. Каквото се сърдех мина – викам тя ме е търсила, значи съжелява, но пак бях твърт като скала...- обясняваше той, а Бет още премигваше затруднено. – Реших да звънна и само да ти кажа, че съм получиш нещата, но с хладен глас...Обаче, проблем - телефона бе изключен – и той и мобилния и хазаина каза, че не те е виждал и реших, че си... – той млъкна като усети колко далеч е стигнал.
-Ол, телефона...съжалявам изключих го като се прибрях...
§…да, преди една седмица
...на мобилния батерията е паднала и...Не ми се сърдиш вече така ли? – сети се тя.
Той започна да оглежда земята на около в опит да се измъкне от признанието, но разбра че няма смисъл вдигна очи и и каза:
-Да. Явно не ти се сърдя. – усмихна се тъжно той.
-Бладорадя. – така се зарадва, че сега тя се хвърли на врата му.
-Мила картинка. – появи се на стълбите Нейтън.
§ О, да оня ледения, ма не Стив Остин...
-Нейтън какво правиш тук? – очуди се Бет при появата му тук.
-Да, какво? – започна да се дърпа Дерек.
-Хъм, бях забравил понякога какъв паразид може да си Дерек. – усмихна се подигравателно той и се приближи към тях.
-Е, аз поне съм понякога...други ежедневно. – върна му го той.
-Да, предполагам. – усмихна се Нейтън. – Както и да е: дойдох да ти дам това... – рече той и подаде на Бетани някакъв луксозен плик, който тя объркано отвори. От вътре извади още по-очудено една луксозна покана. – Това е покана за партито на Сандра за сродяване – нейни глупости. Смята, че е добре семействата да се срещнат преди голямата сватба на някое парти, не и стигат скъпарските верери, които урежда. – изрече злъчно той. – Та каза да поканя някого и ето. – усмихна се той.
В съзнанието на Бетани отново изникнаха спомените за него и онази жена, собсвената му бълдъза...Тя разклати глава – не можеше да иде, това беше абсурдно.
- Не можа ли по пощата да я пратиш...сега имаш достатъчно пари, нали си все още си на работа. – обади се ядно Дерек.
- А, да, но не смятам, че е възпитано да поканиш хората на които държиш по пощата. Упс, съжалявам Дерек твоята така я пратих. – ухили се той.
- Престанете. – изнерви се Бет. – Дерек изчакай ме вътре, моля те. – приятелят и погледна ядно Нейтън, но я послуша и влезе. – А, що се отнася до поканата Нейтън, няма да дойда....И мисля, че когато ти казах, че не искам да те виждам повече бях пределно ясна. – опълчи му се тя.
§ Go Girl – мажоретките ще викат за теб.
-Виж...- той хвана ръката и нежно. – Съжалявам за това, наистина, ужастно много...Знам че си ми много ядосана, макар да мина седмица, но...Аз съм задник, нали, ясно е. Но дори най-големият такъв си мисля заслужава...втори шанс...
§ Е, сега ако му се върже я признавам за заблудена от всякъде.
...Искам да ми простиш...Знам, че жертва работата си заради мен и...нека ти се реваншивам. – завърши той.
-И мислиш, че с това ще успееш? – неразбра Бет откъсвайки ръката си от неговата, макар сега да приличаше особено много на плашило се държеше на ниво.
Това малко обърка Нейтън. Той бе свикнал като каже “Скачай!”, тя да казва “Колко високо?”, а сега...
§ “Ти пръв”?
...се държеше враждебно и вероятно ако от някъде бе паднал пистолет в ръцете и би го изпробвала непременно в неговата глава. Затова и той леко очуден се дръпна на момент от нея...
“Да бе, не може да ме е забравила...не може....Ох, пък и сега как изглежда...Не, как да я спечеля пак...Леле, наистана е много зле...Чакай..”.- сети се изведнъж той.
-Да, разбирам че си в кофти период. – рече той и нарочно я огледа от горе до долу, че да и напомни как изглежда в момента. – Нормално е да не дойдеш...макар че бих се радвал.
“Какво правя?” – обади се някакъв глас в главата му.
§ Вероятно останалото зрънце съвест
“ Какво искам от нея – взех и работата, имам обичта и ...от толкова време, съсипах я физически и морално и сега продължавам. Господи, какъв човек съм аз?”
§ Започва с К и завършва на Опеле, при това коравосърдечно.
-Ъъъ...трябва да тръгвам. По-добре не идвай, чули. – изтреля бързо той и изчезна надоло по стълбите, оставяйки Бетани напълно засрамена от визията си в момента.
Останала сама да стои на вратата Бет пак се огледа от глава до пети...наиста изглеждаше много зле. Сетне вдигна поглед, уверявайки се че няма да стане причина за кошмарите на никого (коридора бе пуст) и влезе в квартирата си.
-Тоя не мога да го понасям. Каза му че няма да ходиш нали? – посрещна я в хола Дерек ужастно изнервен.
-Ами...да казах му. – отговори малко объркано тя.
-Браво, най-накрая здрав разум. – зарадва се той и се отправи към хладилника и.
-Но мисля да ида. – сведе поглед Бет – знеше че следва лудото викане.
-Какво? – тресна вратата на хладилника Дерек, като преди това се бе уверил че е ако не почти то бе наплъно празен и забръза към нея. – Мислиш да ходиш? Кажи ми, че ми се причуло?
-Виж, Дерек...Изглеждам ужастно...и той ме видя.Не искам да си мисли, че той е причината и да се чувства доволен от това. Искам да види, че вече не ми пука, че съм го преодоляла...Затова ще отида на партито. – опита да обясни тя.
-Какво ли очаквах. – поклати глава той. – Да, върви...Защото ако е доволен от това че си се превърнала в развалината, то тогава ще умре от радост като се появиш на партито му. И знаеш ли защо? Защото ще има с какво да се забавлява цяла вечер – твоето пълно унижение. – Дерек я погледна ядно, взе си якето от дивана и излезе на вън.
“Супер, пак ми е сърдит...напредък: никакъв.” – заключи на ум Бет. – “Но аз наистина трябва да отида там...Нейтън трябва да види, че вече съм го преживяла...
§Щом си го преживяла защо отиваш?
...или не съм?” – обърка се тя.
Истината бе, че наистина не знаеше какви ги върши или защо...просто нещо вътре в нея и казваше, че така трябва да направи и тя просто чувсваше, че наистина трябва да го направи. Ох, всичко бе така объркано...Една седмица мълчание и хайде пак в играта наречена “Болка”
§По-скоро “Боли, сърби, драго ми е.”
“Е, какво толкова, само ще отскоча за малко…мъничко, колкото да види, че не ми пука вече за него” – самоубеждаваше се тя.
§ Или самозаблуждаваше се тя…
Бет въздъхна тежко – “Има цяла седмица дотогава, ще измисля нещо.”
§ Ама нали се сещата какво измисли отчаяната романтичка…Ами измисли да си купи невероятно секси и скъпа рокля – Ало, балоните…без работа си, как ще платиш за нея? Измисли също да се срещне с бившия си козметик, при който не бе ходила от 2 години, защото бе заета с работата си – или да върши чуждата и пак само да кажа – Как ще платиш за тези процедури бе? Ще видим после какви ще ги върши като мине тузарското парти – аз лично ще следа с интерес…пък и вие покрай мен, не че имате друг избор. Та да се върнем на прахосницата Бетани , която освен скъпарската рокля и козметика се поглези с нови обувки – Маноло Бланик, моля ви се…дори аз не мога да си ги позволя (Главно защото вече имам всички излезли досега и съм на вълна сандали Джими Чу)…и не стига това ама се сдоби с няколко бижута от Тифанис, но да ви успокоя не си ги купи. О, я не се пулете така – не ги открадна, просто нейна позната работеше там, та и ги даде специално за вечерта – Предствавете си какво ще се случи с нея ако изгуби някое…Аз съвсем искрено стискам палци, така де – момичето само си е виновно…ние само се забавляваме от нейното нещастие…и какво по-добро забавление от още по-голямо нещастие. А всяко нещастие започва по един и същи начин…с един купон…
-Гостите започнаха да идват, Сандра…побързай. – изнерви се Алона от ленноста на сестра и, която винаги държеше всичко да е идеално и не ставаше от тоалетката преди да има най-изрядния и страходен грим и да е облечена с най-фамозната и оригинална рокля…
-Спокойно Ал, има кой да ги посрещне Нейтън е долу. – успокои тя сестра си, която този път, както всеки предишен отново се бе облякла като уличница – червена рокля с гол гръб, V – образно деколте, 2 цепки отстрани…и ако това не беше мръснишко те на.
-Нейтън е долу…значи е дошъл… - подмолно попита Алона.
-Ахам. – усмихна се Сандра докато си слагаше страхотни диамантени обици, подарък от баща и.
“Нейтън е долу…идеално – ще може да се усамотим в гардеробната.” - помисли си сластно Алона.
-Аз ще проверя как се справя…а ти побързай. – усмихна се мазно тя, мислейки си – дано да си счупиш крака докато слизаш по стълбите, сетне се врътна и тръгна към антрето, където се предполагаше, че Нейтън посреща гостите.
§Нейт и гости – оле майко, това трябва да се види – лошото момче се прави да добро, ама дали му се отдава?
-Стивън радвам се, че успя да дойдеш…- здрависа се той с колега от службата и неговата годеница, която явно идея си нямаше от светски събирания, защото се бе облякла едва ли не като скитница, но той беше професионалист в маскенбала така че се въздаржа без усилие от това да избухне в невъздържан смях.
-Е, за теб винаги… - усмихна се Стивън и продължи напред към, да го наречем купона.
-Ей, писе… - сложи нежно лакираната си в ярко червено ръка на рамото му появилата се преди секунда Алона.
-О, Алона, не те видях. – дръпна си важно рамото от ръката и той.
-Ами мислех си…че гардеробната е празна и…
-Съжалявам посрещам гостите… - усмихна се мрачно той и се обърна да поздрави новодошлите – шефката му Касандра Ливингстън, придружавана от някакъв не много висок, с кестенява коса, пъстри очи и елегантно облечен мъж, при вида на който Нейтън изгуби ума и дума.
-Добър вечер. – усмихна се мистериозния мъж. – Няма ли да ни поздравите.
Нейт стисна ядно устни и, преглътна шумно в опит да запази самооблядание и отправи поглед към шефката му:
-Добър вечер, радвам се, че успяхте да дойдете…- здрави са се с нея той, сетне сякаш забравил за придружителя и прибра бързо ръката си в джоба. – Надявам се да си прекарете добре. – отново без да поглежда към мъжа пожела той.
-О, определено ще си прекараме добре…- подхвърли важно мистериозния мъж и тръгна към голямата зала, хванат под мишницата от Касандра.
-Познаваш ли го? – объркано попита Алона, забелязала начина му на държание, който бе рядко срещан – обикновено Нейт никога не показваше, че изпитва неприазъм към някого – мачкаше го до последно и се правеше, че му е много приятно, че е там, но не и сега…
§Бат Нейт май си намери майстора…
-Не…Идея си нямам кой е. – пак преглътна шумно той. – Смени ме за малко. – заповяда и той и се отправи към изхода, под объркания поглед на Алона, която сама се бе накиснала в тази ситуация и сега и се налагаше да се прави на мила с всеки новопристигаш – ужасно досадно занимание според нея.
§Че то на нея май само секса е интерстно занимание…Почвам да обмислям възможността да е нимфоманка…Но нека да видим какво става с нашата прахостница, ще стигне ли до партито или ще я ограбят докато пристига – пеша, защото вече нямаше пари дори и за такси – Казах аз, че ще фалира – познато ми е това чувство.

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Нед Ное 11, 2007 9:11 pm

Бет вървеше едва, едва в новата си рокля, която всъщност бе наела от някакъв магазин, но дори и така наета – тя пак и излезе цяло състояние.
§Усп, лека грешка…била я наела..ама голяма работа – пак ще фалира.
Добре че бижута, с които сега беше не и косваха нищо – само трябваше да ги пази… иначе лошо и се пишеше, ако ги изгуби. И все пак изглеждайки по този начин – Черна прилепнала по нея къса рокля с деколте тип “лодка” и колан обсипан с изкуствени кристали, гол гръб и а, да единственото нещо, за което се охарчи – обувки на Маноло Бланик – с някакви блеснящи цветчета отгоре, които сякаш бяха правени специално за роклята…Отказа се от фризьор – вече наистина беше излишно, реши да спретне някаква прическа, която беше толкова зле, че когато съседката и Дарлийн я видя на драго сърце предложи услугите си да и помогне.
§ И тук Бет беше на бонус…поне засега.
Така че сега изглеждаше доста добре, като изключим факта, че нямаше кола, която да я откара до партито и сега се луташе из мрачните улици на Манхатън.
Търрр – извибрира телефона и, беше получила съобщение.
Тя отвори капачето на телефона си и го прочете, беше от Ванеса : “Няма да повярваш на какъв купон съм…ела веднага.”Монтис”В.” Монтис? Вероятно така се казваше клуба, където беше отишла, но Бет имаше друга работа и вероятно по-късно би наминала, макар че силно се изненада че В., както сама се беше писала не е на купона на С. и Н., за който тя – Б. се беше запътила. При мисълта за тези съкращения Бет прихна в неудържим смях…
-Ей, сладурано, какво е толкова смешно…кажи ни да се посмеем заедно… - появи се от тъмния ъгъл на улицата някакъв опърпан тип с нож в ръка.
“Сега я втасах” – изтръпна Бет.
§ Аааа, ама аз казах…
-Хей… - спря една лимузина от страни на тротоара и от нея се подаде главата на Нейт.
-Нейт? – учуди се Бетани.
-Към партито ли си тръгнала. – тя кимна. – Мога да те хвърля…- сетне той премести поглед към мизерния тип с ножа. – Някакъв проблем? – погледна го под вежди Нейт.
-Не, само си лафехме с мадамата…
-Много добре…- Нейт слезе от колата и задържа вратата така че Бет да се качи… - Но да знаеш, че тази мадама, е моята мадама и ако още веднъж направиш опит да я заговориш камо ли нещо повече ще те намеря и ще изкормя. – с най-милата си усмихва обясни той, сетне се качи в колата и затвори вратата след себе си, давайки знак на шофьора да тръгва.
§Стига бе, Бет нещо…рине късмета с лопата направо…Само заради обувките ще да е – аз винаги като нося Бланик и ми върви, от мен да го знаете.
-Добре ли си? – обърна се към нея Нейтън, като хвана нежно ръката и.
-Ъъъ…да. – изтръгна се от него тя, свеждайки гузен поглед.
-Значи реши да дойдеш, а? – вътрешно пируваше той.
-Ами… - “Не бъди слаба, той очаква да кажеш точно това – дойдох заради теб, не мога да живея без теб…вече не.”- Всъщност отивам в “Монтис”. – каза тя първото, което и дойде на ум.
-Сериозно? Но туко що каза… - той усети, че губи контрол над положението и млъкна. – Е, хубаво…тогава ще те метна дотам.
-О, няма нужда…Ще по ходя пеш. – вече почваше да се дразни на гадния му навик да се прави на кавалер, когато всъщност не беше.
-А, да и пак някой скитник да изкочи от мрака…Не, държа да те закарам. Пропускаш моето парти, на което лично те бях поканил, заради друго…поне да те закарам дотам. – усмихна се ехидно той. С всички тези думи опитваше да я накара да се почувства зле, че не отива на партито му и да размисли…
-Ох, добре. – леко притеснено отговори тя и веднага впери поглед на страни, гледайки сградите, които подминаваха, само и само да не гледа него.
Ричърд към “Монтис”…Знаеш ли къде е? – обърна се той към шофьора.
-Мисля, че да – едно ново заведение, открито преди месец и нещо…
-Да, да… Карай натам. – натисна копчето за вдигане на стъклото преди Ричърд да се бе разбъбрил повече. – И я кажи… в това Монтис, добре ли си прекарваш? – обърна се пак към нея той.
А-ми не знам…сега за първи път ще ходя. – обясни тя, все още гледайки през прозореца.
-Аха…С Дерек вероятно…- направи се на безразличен той.
§Ти ли кучееее…
Не, с една приятелка… - отново без да го поглежда отговори тя.
-Бет… - не се стърпя той. – Някакъв проблем ли има?
-Моля? – този път го погледна, но за някакви си мижави 2 секунди.
-Ами говориш ми и не ме гледаш…Да не би да съм направил нещо?
-Ъъъ…не. – излъга тя.
§ Да бе, а къде забрави че те разиграва 12 години, уволниха те заради него и ама разбира се още си падаш по него…а той се гаври с теб?
-Тогава? – погледна я той с онзи влудяващ поглед, който тя така мразеше.
-Ами нищо…Просто така си гледам…Ти нямаш нищо общо, аз…
-СТИГНАХ МЕ! – чу се от шофьорското място.
-Чао. – побърза да слезе тя, кой знае ако шофьора не я бе прекъснал какво щеше да изтърси, но и Нейт не се отказваше без борба той също слезе и тръгна към нея.
-Чакай.
-Нейтън…мислех, че си тръгваш… - очуди се тя – “Мамка му, той ме преследва…а изглежда толкова добре в този смокинг.”
§Почна се.
-Ами какво да ти кажа…без това на партито се появи човек, който не бих искал да виждам отново…Та нека поне да видя това място… Нещо против? – усмихна се той, определено не искаше да се връща на партито, когато онзи беше там.
-Ммм, не. – конфузно изтреля тя – имаше много против, но нямаше сили да го каже на глас.
-Ами да влизаме… - хвана я под кръста той и двамата влязоха в клуба.
§ И тъй като вече бе споменато онова парти, аз казвам да отскочим…-Алона, къде е Нейт? Нали той посрещаше гостите… - неразбра Сандра, когато вместо бъдещия си съпруг в антрето видя сестра си – уличница.
-Ох, най-накрая, взе да ми писва да се правя на добричка…Нейт изчезна, видя някакъв тип и се омете на някъде Но най-забавното беше, че десетина минути след Нейт и онзи се изнесе на някъде…Абе не знам, оправяй се ти с гостите си. – набързо обясни тя и се изгуби в тълпата, преди Сандра е успяла да и зададе още някой изнервящ въпрос, на който не само не искаше да отговаря, ами и допълнително и скъсваше нервите.
-Уффф… - въздъхна Сандра и зае досегашното място на сестра си като посрещач на гости – Добър вечер.. – подаде ръка тя на новодошлия мъж с не много дълга светло кестенява коса, зеленикави очи и недоволно нацупени устни – беше Дерек, пред който тя направо замръзна – бе чувала по филмите да казват, че в един момент еди кой си герой се почувствал като чисто гол в пълна с хора стая, но досега не го бе изживявала…
-Добър вечер. – пое ръката и Дерек, правейки се че не я познава.
-Какво правиш тук? – през зъби процепи тя, така че усмивката и да не се скрие и никой да не разбере, че въобще говореше с него.
-Търся един приятел. – в същия дух и отговори той.
-Намирай го и се омитай. – продължи с театъра тя.
-Можеш да разчиташ на това… - усмихна се отново той и я подмина, отправяйки се като всеки новодошъл гост към залата.
§ Ах, майко мила…само аз ли имам чувството, че при тия хорица цари пълна дезориантация…Един насам, друг натам…Но това всъщност съвсем не е най-важното; знаете какво казват – Не е важно с кого ще започнеш нощта, а с кого ще я свършиш…Да, наистина…кой в кое легло ще осъмне? Аз знам отговора, вие – гадайте…До следващия път…

С обич: ХОХО Gossip girl


П.П. Пуф, сори пак 2 поста, а ми казаха че било късичко...Ами Енджой дано ви хареса, доста го бях позабравила, ама народа дава зор, а пък глас народен-глас божи.

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
RinNa_f
translator
translator
avatar

Female
Брой мнения : 121
Age : 30
Registration date : 31.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Нед Ное 11, 2007 9:17 pm

Евала! Първо-мисля че всички трябва да се поскараме на госипчо задето толкова се забави! Smile и сега по темата....еххххх иска ли коментар?!?! Smile Ще перифразирам: "Добре свършената работа изостря апетита" и за мен тази работа е перфектна (въпреки че не съм я вършила аз де) и затова отивам да хапна няма как Smile Полс пак си the best.. lol! lol! lol!

_________________
;;;
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ani4ka_89
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 359
Age : 28
Местожителство : Някъде там
име : Ани
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Чет Ное 15, 2007 8:43 pm

Еееее, доживях да прочета продължението, ура! Работите съвсем се оплетоха и наистина нямам представа кой с кого ще свърши, а обикновено, като чета нещо, това е първото нещо, за което се досещам. Не ни карай да чакаме пак толкова дълго за продължението.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Your_Valentine
Sweet Angel
Sweet Angel
avatar

Брой мнения : 49
Registration date : 27.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Нед Ное 18, 2007 11:52 pm

Оооо да така очакваното продължение...и познай какво...струваше си чакането. Хехех, мамка му. Страхотно беше. И много обичам тея опитлявки. " Един насам, друг натам", а?...еми да, гениално. Хехе...абсолютно ми е любопитно какво ще стане нататък...ах..човече бързо с продължението. Че и пришпорвам на всичкото отгоре, но както и да е....I'm sucker for Poly's fictions.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Ное 21, 2007 2:11 pm

Такам света Госип Гърл пак е тук...даже с две глави. На слука, дано ви харесат и нов герой има буги И само да кажа, ако искате да кажете нещо на Госип гърл, направето го в някой...пост, те я радват.


VІІІ

ДОБРО УТРО


Добро утро народе...да късен следобед е, но ако и вие като мен цяла вечер сте били по партита, зорко следейки кой ще се издъни и за вас щеше да е утро. Та да снощти посетих всички възможни партита...и съвсем подобаващо започнах коледните пости между другото - с чаша пинаколада и глъдка мартини...но има още 39 дни, ще се поправя...може би. Но нека ви разкажа как започна моята сутрин - събудих се в сатенените ми чаршави...е, окей няма да ви лъжа, събудих се просто в някви чаршави от неизвестна материя, прозинах се сънено...огледах се наоколо и установих...че живота ми е твърде скучен, както и вие вече вероятно, та казвам да видам кой как е посрещнал сутринта...поне техния живот никога не е скучен...макар че да си кажем след психологичния натиск от ваша страна с телефонни обаждания посред нощ с въпрос "Ще има ли нова глава", задръснената ми до пръсване поща...Стиви пак нещо заплаши да си пререже вените с електрическа самобръсначка (Вървете му обяснете, че няма да успее), върха беше когато ме заплашиха и със смърт, добре де ето пиша нова глава...Може вече да престанете с тормоза...И да, май живата ми не толкова скучен...но сутринта ми да...Затова предлагам да се насладим на нечия друга...
Бет отвори сънено очи...още едва можеше да фокусира каквото и да било...още по-малко да си спомни какво е пила снощти, че сега главата така я цепи. А, ето сега вече всичко се изясняваше, вече можеше спокойно да види спалнята си...Само дето това не беше нейната спалня...Осъзнала този факт...тя рязко стана в леглото, придържайки чаршава към бюста си.
"Дявол да го вземе, какво съм направила?" - истена на ум тя и извърна бавно глава да разбере кой още и е помогнал в направата му.
- О, не...мамка му. - прошепня тя, познала кой е задремалия мъж до нея.

ОСЕМ ЧАСА ПО-РАНО..


- Хей, Бет...- размаха се като неубоздана Ванеса щом я видя, остави бързо питието си на близкия барплот и се затича към нея, а щом пристигна силно я прегърна с думите: - Радвам се, че успя... - сетне погледна към придружителя и и веднага го позна. - Хей, ти не трябва ли да си на снобарското парти на бъдещата си жена?
- Ванеса...Да, Сандра ме предупреди, че ще се държии грубо...но не е мой проблем, че Сони те заряза... - при тези думи тя нацупи гневно устни и точно когато Бет си мислеше, че Нейт сега ще сгафи много сериозно, той се обади отново: - Мен ако питаш добре, че се отърва от него...Това че ми е кум, не значи че го харесвам. - усмихна и се той, а на самата Ванеса това и стигаше да го обяви за новия си най-добър приятел, да го подмишкоса и да го поведе към сепарето си, като пътюм прибра чашата си мартини от барплота на който я бе оставила.
Така двамата устремени напред леко зарязаха Бетани...но тя и не очакваше друго - Ванеса си беше такава. Тя се огледа уморено наоколо, очертаваше се да бъде странна вечер, все пак Нейт беше тук...Докато размишляваше върху това, как да оцелее, тя се вгледа в гривните на ръцете си...Да, трябваше да ги махне, нямаше да ходи на партито, поне да не ги изгуби някъде тук...че после откъде пари да ги плати? Бет бързо ги свали и ги прибра в чантичката си, сетне някак инстингтивно се сети за колието и опипа шията си с връхчетата на пръстите си - И с него би било добре да се сбогува...
§Дано изгуби чантата, дано я изгуби...И дано да я открия под коледното си дърво след месец...ах, дано
Тя опита да го откопчае, но се оказа по-трудно отколкото предполагаше...
- Помощ? - чу зад себе си глас тя, но точно да каже, че няма нужда, усети как вече беше някакъв непознат, който дори не виждаше бе сложил пръсти на врата и, за да и помогне. Но Бет бе наясно че тази огърлица струва цяло състояние и бързо се обърна в опит да го спре...но беше късно - огърлицата липсваше от врата и и точно реши, че може да се сбогува завинаги с нея и крадеца и, изчезващ в нощта тя остана силно изнадана, когато въпросния господин все още беше там...само дето Бет бе по-заета да гледа състредоточено към огърлицата, отколкото към човека, който и помогна.
§ Разбирам те, Бетси, аз също щях да я гледам по-същия начин...Ама какво, да не би да забравихте - диамантите са най-добрия приятел на жената...А точно на тия такъв приятел щях да съм...
- Заповядайте. - подаде и той огрълицата - напълно неочаквано действие за Бет, тя все още смяташе, че ще я вземе и ще бяга, но бързо се окопити и я пое от него като двигна поглед да благодари на непознания...за да разбере, че всъщност го познава...Беше не много висок, с кестенява коса, пъстри очи и елегантно облечен...мъжът, с когото преди една 2 седмици се целуна на сила....два пъти...Тя не можеше да повярава, че е той, затова просто стоеше с отворена уста и гледаше неразбиращо.
§ Да, пич, я я целуни отново, че да се опомни...Да гадна съм, ама аз от клюки живея бе...бъдете благосклони.
- Виж ти отново се срещаме... - започна пръв мъжа с хладен глас.
.-Надявам се, няма пак да ме целунеш...- опомни се Бет, прибирайки бързо колието в чантичката си.
- Не, съжалявам, тази вечер съм резервиран на друга маса. - усмихна се той.
А, да...Бет напълно бе забравила, че го бе нарекла жиголо...явно продължаваше да се заяжда с тази нейна реплика.
- Ами да, без това не мога да си платя... едва събрах пари за тази рокля и колието...Какво да ти кажа мили са хората, пускат по някой цент на бедните скитници. - реши да му напомни тя за неговата обида на свой ред.
- Е, във всеки случай...изглеждаш добре. - огледа я изпитателно от горе до долу той и Бет на секундата се почувства като една от голите статуи без ръце, които стоят в музеите.
- Бет. - хвана я за нежно за рамото появилия се изневиделица Нейтън, лепнал си някаква незнайно откъде появила се гневна физиономия.
- О, Нейтън...точно идвах, когато...
- Този почна да ти досажда... - погледна го злобно той.
§Става интерестно...искам бой...и нека съвсем случайно Бет да опусне торбичката си и тя още по-случайно да се озове у мен...БОЙ, БОЙ,БОЙ!!!
- Не, ние се познаваме...- тя погледна към мъжа и се сети на мига за двете целувки и веднага сведе поглед... - Искам да кажа среща ли сме се...
- Къде? - насочи яда си към нея Нейтън, изваждайки някакъв безумен поглед, който впери в нея, та чак я накара да настръхне.
- Нейтън тя не ти е гадже, защо не я оставиш да си живее живота или искаш и нейния да контролираш... - обади се важно мъжа, изваждайки на яве някаква самодоволна усмивка в стил Джеймс Бонд.
- Я млъквай. - заповяда му той насочвайки се с ярост към него, но Бет го спря на време.
- Нейтън какво става, познаваш ли го...- тихо се обърна към него тя.
- Не е твоя работа. - погледна я с всичката възможна злоба на света и изчезна по посока на изхода.
- Искрено се надявам да си нямаш работа с този. - ухили се мъжа важно, а Бетани само поклати отрицателно глава и реши да не се затормозява повече с него - Нейтън си тръгна, вероятно я намрази по неизвестна за нея причина, този тук и се праваше на интересен и може би най-гениалната идея която и хрумна в този момент, бе просто да си тръгне...
§ А, стига де...убиваш кефа.
- Хей, Бет къде тръгна...- спря я Ванеса, преди да се е изнизала.
§Оооообичам Ванеса...особено когато не се оплаква.
- Къде отиде Нейт....и...О...- тя замлъкна когато видя красивия мъж, с когото досега Бет си бе говорила. - Купър Хардли? - той кимна с вяла усмивака, стохиляди пъти тренирана пред огледалото точно за такива моменти, в които някой му казва името и той се съгласява. - Аз съм Ванеса Уилмор. Трябва да знаеш, че клуба ти е страхотен...
- Клубът е твой? - погледна го учудено Бет, а той отново кимна.
§Абе жена състредоточи се на факта, че знаеш вече името му, а не че е собственик на клуба и къде отиде Нейт...още държа за БОЙ
"Идеално клубът е негов...искам да се махна час по скоро." - каза си на ум тя.
- Знаете ли аз...
- Каня ви в моето сепаре...- прекъсна я Купър преди да каже че си тръгва.
§"Мамка му, кой е Купър?" - да знам, че умирате да разберете, но няма, поне засега, радвайте се на тази снимка...достатъчна ви е.

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...


Последната промяна е направена от на Сря Ное 21, 2007 7:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Ное 21, 2007 2:12 pm

- Страхотно. - заподскача като на пружна Ванеса. - Хайде Бет...трябва да идем. - задърпа я тя.
- Ъъъ, да сега идвам...само да се освежа. - излъга тя, тъй като знаеше, че на мига щеше да си тръгне само Ванеса да обърне гръб.
- Добър номер... - обади се на тръгване Купър.
- Моля?
- Не отиваш в тоалетната...а се измъкваш...Надявам се знаеш кои се измъкват - страхливците...Бет. - усмихна и се ехидно той и тръгна по посока на Ванеса.
§Баси, къв е хитър обаче, иска да подмами Бет да остане...вярно че добре се наконти ама чак пък...
- По дяволите... - изпсува Бетани и го последва.
§ Не сериозно, обявете я за кученце...много ще и отива - все ходи след когото я подкачи лекичко...Та затова в името на всичко свято предлагам да минем на партито без бъдещ младоженец...това на Сандра.
- Намери ли това което търсеше? - едва рече Сандра на Дерек докато се правеше че си слага ордьоври от шветската маса.
- Не, но е тук, сигурен съм...Тя не би пропуснала. - обясни разсеяно той.
- Тя? - направи се, че хич не и пука Сандра.
- Да...Тя. Извини ме имам работа. - подмина я той като пътен знак.
Сандра поседя малко, поседя...но нервите и не издържаха - годеникът и липсваше, сестра и се натискаше с борсовия агент на баща им...а сега някой като Дерек си позволяваше да я игнорира....няма да я бъде тая...Тя бързо остави чинията, в която досега бе трупала с разни ордьоври и тръгна да го догони...
§ Е, добре де няма да крия повече...тия двамката свършиха в луксозната стая на Сандра...Поне за тях е ясно...но най-пикантното е за накрая...А най-пикантното е какво? С кого си легна Бети? Не е с Дерек, защото какъвто и жребец да е...едва ли може да прескочи до тях и накрая сутринта пак да отвори очи до сгушената в него Сандра...Но остават още заподозряни... И 2 часа по-късно и 4 чаши мартини по-малко нещата изглеждат много по-различни...а здравата умисъл липсва - любимата част от денонощието за мен.
- Ха, ха,ха...много смешно. - заливаше се от смях Ванеса вече пияна до козирката.
- Стига Неса, пи достатъчно. - издърпа от ръцете и чашата Бет...тя бе пила по-малко, а и винаги бе успявала да запази самообладание в такива ситуации, пък и веднага след като дойдоха тук Купър се изнесе на някъде...и ги заряза на това сепере като едно голямо студенокръвно копеле, което си проси ритник в задника.
§Аре, бе Нейт върни се и го сритай...Наистина искам тази чанта.
- Бет...- появи се отнякъде Нейт.
§Алелуя...Чуха ми молитвите...
- Надявах се да си още тук. - хвана я за рамото той. - Трябва да поговорим и е важно...
- Я виж кой се върна...- сега пък изкочи от някъде Купър и незнайно защо Бет можеше да се закълне, че досега е чакал само Нейтън да се върне, за да може той да продължи да се заяжда с него...
§ Колко му е скъпа...Още нищо не знаем за Купър...Така че всичко е възможно...Точно така като един бой в момента...
- Не искам неприятности Купър... - предупреди го той.
- И аз...Затова просто остави момичетата на мира, те се забавляват. - ухили му се той.
- Не ти просто ме ядосваш...Защо не ми каза, че си в града, защо не се обади...сега доколкото разибрам и клуб си имаш...- започна ядно Нейт.
- Ох, моля те...отекчаваш ме и ми причиняваш главоболие. - обясни без особен интерес Купър.
- Ол, мислех че в Англия му казват мигрена...- заяде се на свой ред Нейтън.
- И аз мислех, че ще се жениш, но явно все още си същия курвар щом излизаш с такива...
§ Честито Бет, туко що те нарекоха "курва", помня пъврия път когато и мен нарекоха...не заслужено разбира се...Аз съм добро момиче в основната си същност и все пак държа да се се сбият...понеже съм добричка де.
- Моля? - неразбра Бет... - "Туко що курва ли ме нарекоха?"
- Мълчи сега, не се отнася до теб... - заповяда и Купър.
- Не и казвай какво да прави... - защити я Нейт.
- Ол, сега тя ли ти е присърце...и нея ли ще разиграваш...
Нейт направо побесня, вече не се контролираше и реши, че лицето на събеседника му е правилното място, където юмрука му трябва да забие. И точно когато набра скорост да го удари, дръпна лакета си по-назад и той свърши в лявата буза на Бет, която от своя странна се строполи в безсъзнание на земята.
§Вземете и чантата, вземете и я...
Нейт веднага се втурна да и помага, под победоностния поглед на Купър и самодоволната му усмивка...
- Какво се хилиш? - ядоса се още повече Нейтън.
- Охрана... - извика той съвсем спокойно охраната, а пък и тя съвсем спокойно се отзова на мига.
- Тези хора създават проблеми, изхвърлете ги. - заповя той, гледайки нагло как набития мъж от охрана хваща Нейтън и го понася за яката към входа, докато той се съпротивляваше.
- Стига Купър, тя има нужда от помощ... - крещеше той.
- Е, да но не ти ще и помогнеш. - обясни безразлично собственика на клуба.
Сетне охрана се върна и понечи да вдигне Бет от земята...
- Остави на мен... - усмихна се той и колечи да я вдигне. - Изхвърли нея. - кимна към заспалата на сепарето Ванеса.
- Да, шефе. - изоботи охраната и се насочи към другата жена в безсъзнание, докато Купър двигаше Бет от земята. Той погледна отпусната и на странни глава и това му даде някой идеи, струваше си да накара Нейтън съвсем да побеснее, като в доброто старо време...
§Ха, сега деца кажете....вие знаете ли кое е това добро старо време - не знаете, ама аз знам...е вие ще разберете но доста нататък, кой знае може и в следващата глава...А да бе аз знам, ама няма да ви кажа...Та сега кратък разбор...Дерек си легна със Сандра...Бет поне засега дори в безсъзнание е в леглото на Купър, друг въпрос как той ще се възползва от този факт и кой остана ...Ванеса и Нейтън. Да, познахте, следите ми мисълта....
- Ванеса, събудите се. - удари и един силен шамар Нейт.
- Да, да...какво стана. - скочи изведнъж тя.
- Изхвърлиха ни от тъпия клуб и Бет остана вътре, мамка му. Кой знае какво ще и направи Купър.- ритна ядно той близката кофа за боклук и съдържанието от нея се изсила на земята.
- Ти падаш ли си по нея? - погледна го подозрително тя - бе леко изтрезняла, но все още гледаше премрежено.
- Какво? Не. Аз просто... - той се замисли за момент, но не му хареса това което се породи в мислите му и затова отиде при Ванеса и коленичи до нея. - Не си падам по нея...наистина. - сериозно обясни той.
§ Ъъъ...да, това като обеждаване ли трябваше да бъде или като самообеждаване?
- Но и Сандра не обичаш. - не се стърпя да сподели наблюденията си тя.
- Ахххх. - въздъхна той. - Имаш ли си работа? - попита между другото Нейтън.
- През нощта? - неразбра Ванеса и се помъчи да стане от земята.
- Ами хубаво, тогава ще ти дойда на гости... - самопокани се важно той, подавайки и ръка да се изправи като хората.
- Но Бет? - опита се да го разобеди Неса.
- Казах ти че не си падам по нея...не ми пука, тя се набърка в тая каша, да се оправя. - каза Нейтън вяло, но в гласът му се четеше ярост... - Та накъде е дома ти?
§Ама кажете ми това не е ли най-тъпия начин да си чукнеш с някого среща за по секс...Нейтън пак се бие в гърдите...че е мъж и не си пада по Бети, ама хайде знаем се...Пък Ванеса май, май ще намаже...Нейт затвори и устата, че после ще има да се оплаква. Ами май е време да кажем на народа едно голямо "Добро утро!"...
Дерек се размърда сънено в леглото, едната му ръка бе обвита около кръста на Сандра, която бе полугола, сгушена в него. Той осъзна какво е направил...но не му пукаше особно, трябваше да намери Бет...ясно беше, че е влязла в правия път, щом не е на това парти. Сандра също се размърда, дългата и руса коса бе разпиляна по гърба и, карайки я да изглежда като ангел...Тя измърка едва и отвори очи, огледа се из стаята, сетне двигна едва глава към него и каза:
- Добро утро.
§ Ха, добро да е...Следващия...
Ванеса се събуди изведнъж и стана рязко в леглото си...сякаш бе сънувала лош сън. Мислеше, че е прекарала нощта с Нейтън, същия Нейтън на чиято сватба щеше да е кума...същия, за когото имаше подозрения че си пада по най-добрата и приятелка. Тя бързо извърна глава към леглото...беше празно
"Слава Богу." - каза си тя.
Имаше страшно главоболие, но още по-голямо щеше да е то, ако и в леглото и сега се мъдреше въпросния Нейтън.
- Хей, добро утро, правя закуска. - усмихна се появили я се на вратата Нейтън.
§ Ха, сега Неса...какво ще правиш - махмурлук и чужд мъж, палавница такава...Няма ли да се оплачеш а? Е ще почакаме и ще видим...усещам че няма да се сдържиш. Но сега нека да минем на "любимата ми двойка", от гледна точка клюките...Бети и Купър.
Бет пак се огледа разтревожено из стаята на , както тя предположи някакъв скъпарски хотел, с всякаква скъпа мебелировка и тем подобни, дори чаршафите бяха сатенени
§ Е, поне един да се събуди в сатенени чаршафи...
...мамка му, беше полугола в едно легло с този Купър...който си имаше взимане даване с любовта на живота и Нейтън...а най-лошото бе, че след свадата в клуба не помнеше нищо - бяло петно. Нито как се е озовала тук, нито какво е правила...с него. - тя стисна отваратено устни при мисълта. Вярно че тоя Купър беше готин, но да спи с него...да спи с него?
Тя реши на мига да изчезне от тук...Стана от леглото, увивайки се плътно в чаршава...
§Открадни го, открадни го...Не, въобразявате си не я подстрекавам към кражби...просто...Ами разберете ме – няма чантичка с бижута за мен, поне с чаршаф да се сдобия...И повтарям не я пострекавам...ОТКРАДНИ ГО!
Сетне погледна към заспалия мъж, да не би да го е събудила...Не беше. Бързо обра дрехите си...които за щастие бяха на близкия стол...намери и чантичката си..
§Мамка му, не я загуби бе...И последната ми надежда се изпари. Та отсега да кажа, ако искате следваща глава...намерете ми чантичка с бижута...или поне чаршаф...за препоръчване сатенен.
...сетне на пръсти се промъкна към съседната стая...Там се облече на 2 на 3 и изчезна на минутата от стаята...
ПРАС - на излизане събори някаква жена...
- Ох, съжалявам, аз наистина...- тогава я позна - беше Касандра Ливингстън, която на свой ред също я позна и веднага смени изражението си от "няма проблем" на " ще те убия". - Ъъъ...Чао. - подмина я тичайки към асансьора Бет - реши че тази стратегия си я бива и не му мисли много...все пак вече не работеше при нея, какво ли можеше да и стори тази безскрупулна кучка.
§ Да, личи си, че не познаваш Касандра...не че ти трябва...ама само едно да знаеш: Тя не оставя нещата така, никога....
Едва дочака асансьора да спре, че да се отправи към вкъщи.
Тин - готово...Бет излезе от него и забърза към изхода.
- Добро утро, госпожице, желаете ли такси? - попита пиколото, когато тя излезе навън.
- Да...но бързо. - рече тя.
§Защо така бързаш бе Бет? Да не би да сгафи? Ама моля те, не се тревожи, то не си само ти...Сега хората така се оплетоха в собсвените си връзки, че няма накъде....Е, има надолу, и още по-надолу...А аз ще съм там, за да гледам падението...кой знае може и да им помогна. Ами това е...казахме си едно голямо "Добро утро" а сега ще си кажем едно голямо " Чао, чао". До следващия път...You know you love me…
С обич :X.O.X.O.Gossip girl
С обич: ХОХО Gossip girl


[i]

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Ное 21, 2007 2:25 pm

И обещаната втора глава...

ІХ

Calls


§ Така, така…пак съм аз…и толкова бързо, можете ли да повярвате, аз самата още се чудя, така че…не вярвам. Но да толкова скоро отново съм на линия…Но не си правете грешни изводи не е защото ви обичам, а защото вие ме обичате – и така трябва да си остане…Пък и честно…умирам от скука и единствения начин да я разкарам е да се поровичкам в нечии мръсни малки тайни…О, да знам и вашите, ама…нищо лично: те не струват, затова викам да се върнем на нашите хора. Те винаги са прецакани, защото винаги крият нещо…аз винаги знам какво…Let’s party stared!!!
Бет се прибра на бегом вкъщи…цялата трепереше и още не можеше да се успокои като хората. Мислите и препускаха бясно, виеше и се свят и можеше да се закълне, че всеки момент ще повърне…
§ Easy girl…не е толкова зле – спа с непознат, че кой не е?
…изведнъж се сети – Ванеса. Тя как ли си е тръгнала, защо я е оставила да направи това, може да е каквато ще, но не би я прецакала така жестоко…После си спомни налудничевият и смях и 7-те чаши мартини, сетне откъслечни образи…Нейтън…Купър…тази сутрин полугола в чуждо легло…с чужд мъж. О, не пак и се доповръща. Но не…тя се овладя, трябваше да разбере какво е станало с Неса, затова бързо зарови из чантичка си, където още се въргаляха диамантените гривни и колието…
§ Е, хайде малко уважение де…Това са диаманти все пак. Още протестирам, че не са моите.
Намери телефона си и бързо набра номера и…Чу се сигнал свободно и тя зачака, все още треперейки неудържимо…Чувстваше се омърсена и определено желаеше да си вземе един дълъг горещ душ…Затвори телефона…Ванеса не вдигаше, а и да беше, щеше само да се оплаква, че е 10, а тя я е събудила. Реши да си вземе душ, а после да и се обади.
§ Търкай усърдно, бейби…дано измиеш греха, срама и всичко, което си въобразяваш, че сега покрива тялото ти…Аз бих се притеснявала повече за това, което скоро ще се стовари на главата ти, защото споменах ли, че Касандра не оставя нищо туко така.
Тя влетя гневно в стаята и веднага се насочи към спалнята. Беше и ясно, че Купър не е станал, също както че тази вечер е прекарал с онази нахалница, която уволни преди 2 седмици и едва не я осакати преди малко в коридора…Беше права, така де тя винаги беше права…Купър още спеше, но никой не можеше да я разиграва, само на един човек го бе позволила, а сега той беше мъртъв, така че след него никой, ама никой не можеше да я прави на маймуна.
ТРЯС – блъсна силно вратата на спалнята тя, така че да го събуди.
- Какво по… - скочи като ужилен Купър при неочаквания шум.
- Къде беше снощи, изчезна и ме остави сама на онова парти… - започна с конскто Касандра.
- Я, по-леко, не си ми майка. – измърмори сънено той и пак се строполи на леглото.
- Не ми лази по нервите, Купър. Къде беше…Да не би с една удрипана уличница, която една не ми счупи носа докато бягаше от стаята ти? – погледна го ядно тя с отровно зелените си очи.
- Не знам за какво говориш. – лежейки по корем и без дори да я погледне отговори той.
- Слушай… - тя се доближи до него и го хвана за косата с дългите си, боядисани в червено нокти, което ужасно много го разгневи и го накара ловко да се измъкне от това, което тя наричаше “Да си получиш заслуженото” и да я хване силно за скулите само с една ръка.
- Сега ти ме слушай…Не ми минавай с тези номера за ревност и прочие…Може да съм спал с тази кучка, а може и да не съм…Важното е, че няма да се повтори…и че обичам само теб. – сетне се наведе и я целуна страстно.
Но Касандра си беше Касандра, не би се оставила мъж да я тормози по този начин, затова веднага след целувката му зашлеви силен шамар…
- Повече да не си докоснал скулите ми или ще ти отрежа ръката…знаеш, че мога. – важно рече тя.
- Да, знам. – усмихна се похотливо той. – Ела тук при мен… - потупа Купър свободната странна на леглото.
- Където се е въргаляла онази…моля, моля…Мечтай си…Пък и имам работа…
- Неделя сутрин е? – учуди се той.
- Да, но трябва да съсипя няколко живота…
§ Хей, това е моя работа…
- на хора които си мислят, че могат да ме правят на парцал… - важно рече Касандра и тръгна към врата на спалнята, която бе треснала по-рано. – И още нещо… - спря се тя. – Ако още веднъж те видя с тази…ще убия и двама ви. – усмихна се тя и излезе.
- Не и ако аз ти счупя ръцете. – рече на себе си Купър и пак се отпусна в леглото, за да довърши дрямката си.
§ Тия двамата имат интересна връзка…Ако някой от тях накрая бъде открит в някоя канавка, да знаете че те са си виновни…Вие още мигате и идея си нямате какво става…ама има време…кой знае, може и да ви кажа.
Бет излезе освежена от банята. Бе стояла цял час и половина и още се чувстваше като поругана…но водата вече я бе изпила достатъчно и просто нямаше сили да се кисне още във ваната.
Търррр, Търрр, Търрр – чу тя телефона си, от другия край на стаята, оставен на масичката за кафе.
“Сигурно е Ванеса, видяла е, че съм я търсила и сега се обажда.” – реши тя и отиде да вдигне.
- Ало…Ванеса?
- Ъъъ…Дерек е…но щом искаш и Ванеса мога да бъда. – пошегува се той.
- Дерек…Мислех, че пак ми се сърдиш… - едва рече Бетани.
- Имаше нещо такова…но едно птиченце ми каза, че не си била на партито на онзи надувко…Между другото и той също. Ха, можеш ли да повярваш пропуснал е собственото си парти?
- Не, не мога…наистина лошо. – усмихна се виновно тя, само дето Дерек го нямаше да види тази усмивка, нито по конфузната и физиономия да разбере, че го лъже.
- Имаш ли планове за днес? - попита развеселено той.
- Ами…не точно…Не знам. – идея си нямаше какво да му отговори. Истината беше че искаше да се върне във ваната и да си направи още 10-15 процедури докато най-накрая се почувства чиста, дори това да означава да се раздели с кожата си. Пък и не искаше Дерек да я вижда в това състояние, действително се чувстваше жалка.
- Е, значи мога да надмина към вас… - самопокани се той.
- Ъъъ…по-добре недей. – рече бързо тя.
- Защо? – обърка се Дерек. Бетани наистина му звучеше странно, сякаш цяла нощ е скитосвала по улиците…и съвсем случайно е пречукала някой бездомник – това си беше тяхна шега за състояние, в което някой от двамата се държеше странно без ясна причина. – Да не си пречукала бездомник?
- Може да се каже…И наистина искам да го погреба сама. – обясни му тя, макар с повечко метафори, отколкото бяха нужни. – Когато свърша ще ти се обадя. – реши да му даде някаква надежда Бет.
- Добре. – леко разочаровано избоботи Дерек. – Ще чакам обаждането ти…Как мислиш ако гледам продължително телефона и не мигам, дали то скоро ще дойде… - пак почна да се шегува той, ама такъв си беше – имаше страхотно чувство за хумор.
- Не знам, опитай…- развесели се Бет. – Хайде до после. – след което затвори телефона.
“Ще звънна пак на Ванеса.” – реши тя, може би ако чуеше и нейната версия за снощи щеше някак да се почувства по-добре, ако въобще бе възможно. Странно – отново никой не вдигна. Какво пък, тя реши да опита отново…
§ Защо имам чувството, че Ви се крие…Я да проверим
Ванеса погледна нервно екрана на телефона си, където с големи букви се четеше “БЕТАНИ”…Вече три пъти и бе звъняла.
“Не мога да говоря с нея…не още…” – самоубеждаваше се тя.
- Закуската е готова. – появи се на врата Нейтън.
- Да, сега идвам…- мрачно рече тя.
“Ох, дявол да го вземе какво ще кажа на Бет…Преспах с мъжа в когото си влюбена?” – вътрешно се изтезаваше тя.
§ О, да Ванеса знаеше, че Бети си пада по Нейтън…Да, и знаеше, че този ад трае вече 12 години…и да, разбра онази вечер, че Нейт не е безразличен към приятелката и и все пак спа с него…Честно хора, обичам Ню Йорк.
- Май, преди малко чух телефона ти. – сподели Нейтън, тъпчейки устата си с бърканите яйца, които бе приготвил собственоръчно.
- Да…- съвсем не и бе до приказки точно в момента.
- И кой беше? – продължаваше да любопитства той – изглеждаше като човек, който всяка вечер спи с различна жена, а на сутринта и прави бъркани яйца всеки път.
- Ами…Бетани… - сведе гузно поглед тя.
- Хъм…странно че ти звънни…Но може…Сега има доста свободно време. – натъпка пак уста Нейтън.
- Какво искаш да кажеш? – почуди се Ванеса.
- Ами…нали е безработна…Щеше ми се да и помогна някак, ама при положение, че заради мен я изхвърлиха и да и намеря работа, тя едва ли ще я приеме.
- Говориш като човек, който я познава много добре. – забеляза тя.
- Ами…просто голяма част от живота ми съм прекарал с нея. – сви рамене той.
- Ахам…значи сега няма работа? – пак попита Ванеса – май и бе хрумнало как да се отплати на Бет, за грешката, която беше сторила…
§Добре с отплащането, ама мене ме интересува ще и кажеш ли въобще?
- Не.. – поклати глава той.
“Значи мога да измисля нещо.” – усмихна се при мисълта тя.
§Я, виж ти…дали Бети няма да се сдобие с една нова работа, макар и дело на нечия похот и голяма вина…И дали няма някой хора да и попречат да и се порадва…
Касандра бързо набра номера на Кавелио Росалес доста влиятелен тип, с когото я беше запознал онова подобие на ходещи мощи, с когото си бе имала работа като по-млада и на чието погребение бе щастлива да присъства. Кавелио беше доста мощна фигура в Ню Йорк…можеше да се каже, че държи почти целия град и обикновено, когото човек иска да съсипе живота на някой друг звънни първо на него.
§А, стига бе…мислех че звънни първо на мен
- Ало, Кей, Касандра се обажда…- започна тя с делови тон.
- Ооо, Каси как си? – не скри задоволството си от това да чуе нейния глас той.
“Ще ти изтръгна сливиците, ако още веднъж ми кажеш Каси.” – ядоса се тя. Стария и викаше така и много ясно тя го мразеше – въобще всичко напомнящо и за него я побъркваше, изнервяше и обикновено изкарваше на яве лошота и страна.
§ Това се казва новина – Касандра имала и добра странна, тръпна да я видя.
Истината беше, че тя въобще не харесваше Кавелио, още по времето, когато Доналд беше жив той непрестанно и се натискаше и все намекваше, че когато стария се понесе към отвъдното с удоволствие ще я топли през студените нощи, въобще много и се натягаше и точно затова много го мразеше. Всъщност той си беше мазен тип, видеше ли красива жена и се побъркваше…а иначе не беше някой грозник, все пак беше само на 28, на 28 а вече мултимилиардер, държащ повече от половината град в ръцете си.
§ Ами ако и моя баща е бил най-влиятелния тип в града, преди да го разстрелят (не ясно от кого...да, бе да) и аз щях сега да имам целия град…но спокойно вие ми стигате.
- Какво се е случило, захар…
- Посмей! – предупреди го тя преди да е довършил края на изречението – мразеше всякакви захаросани изрази на едно с “маце”, “писе”, “коте”, “бебчо” и тем подобни.
§ Ето ви алтернатива, викайте и “Хитлер”
- Окей, окей…бях забравил, че мразиш тези изрази. – чу тя звънкия му мазен глас в слушалката, което накара червата и да се свият на топка и тя самата да пожелае да се радели със закуската си.
- Да, така че не ги използвай. Точка по въпроса. Имам нужда от малко помощ…
§Да, Касандра никога не казваше “Имам нужда от услуга”, защото това би означавало да бъде длъжна на някого, а тя бе прекалено готина за да си го позволи…Да, прекалено готина, почти колкото мен, ама само почти.
- Слушам. – веднага се отзова Кавелио – “Касандра може да си мисли, че ще ме изиграе, но ще видим тая работа.”
- Има една особа, която тези дни ми къса нервите…Та да кажем, че искам да получи това, което и се полага, тоест да страда…дълго и болезнено…
§О, Касандра…такъв мил човек си…а някой хора смятат, че аз съм гадна.
- Трябва доста да те е ядосала тази, как я нарече…особа. – забеляза леко развеселен Кавелио.
- Позна Кей. Така че ще ми помогнеш или какво? – започна да нервничи тя.
- Знаем се…Каси, помагам само, ако ще намажа нещо. – пак се захили мазно той, а на Касандра пак и ще дощя да си изповръща червата.
“Мамка му…Е, хубаво…нека поне да чуя, наистина искам тази малка уличница да страда.” – каза си на ум тя.
- Добре да чуя…но те предупреждавам…не прекалявай. – рече важно тя, прокарвайки пръсти през дългата си червена коса.
- Вечеря. – ухили се той.
- Моля?
- Искам да дойдеш на вечеря с мен…Една единствена вечеря, нищо повече…Ще бъдеш облечена елегантно, ще има свещи, нежна музика…
- Ти да не си откачил…забрави. – беше готова да му тресне телефона тя.
- Окей, щом не искаш…не че е нещо особено една вечеря, не те карам на заколение. – обясни уж безразлично той.
- Да не мислиш, че не знам какви ги кроиш? – попита съскайки от ярост тя.
- Именно, защото знаеш какъв съм…Няма да направя нещо, което ти да не си искала…А и с твоите умения ще ми строшиш врата като нищо… - захили се пак той.
- Ох…Добре, но внимавай може наистина да го направя. – предупреди тя.
- Идеално. – разхили се пак той.
- Но първо искам задачата завършена и тогава…ако няма резултат по нея…няма вечеря за теб. – обясни ледено Касандра.
- Окей…Та коя е тази особа…
- Пътувам за работа…
- В Неделя?
- Да…- просъска пак тя, друго нещо, което мразеше бе да я прекъсват…
§ И сега топ 10 с неща, които Касандра харесва…На първо място е…Нищо, на второ е…Нищо и няма да повярвате, ама на трето е Нищо. Помнете само, че класацията е индивудулна, съставена лично от мен…и сигурността в нея е едва на 99% процента, едва нали.
- Значи отивам до работа и от там ти пращам снимката и адреса на тази уличница…
- Значи е жена…Ууу, жена да ядоса самата Касандра Ливингстън…
- Ще престанеше ли да ме прекъсваш…Да, жена е…и да искам да страда…И преди да попиташ защо – имам си причини. Та след 15 минути провери факса си…
- И какво точно искаш от мен? – попита озадачено Кавелио.
- Измисли нещо…Тя няма работа, така че можеш да и намериш и да я съсипеш…ще бъде много подходящо. Погром и унижение, умееш го…Не ми се ще още да и чупя краката…просто я измъчи и накрая я изритай…ако ще се почувстваш по-добре, тя не е нищо особено, но можеш да спиш с нея…Просто искам крайния резултат да е болка…да се влачи по колена и да страда. А да и накрая…прати и много поздрави от Касандра Ливингстън. – засмя се на свой ред тя – смях много приличен на този на психично болен, който се мисли за господар на света.
§ Че защо си мислите, че не е била в лудница и не се е хилила продължително време по този начин, мислейки се за господар на света…Тук всичко е възможно.
- Наистина те е ядосала, а? – пак полюбопитства той.
- Очевидно е.
- И за какъв период от време говорим? – реши да се ориентира с времето Кавелио.
- Зависи…кога искаш да вечеряш с мен? – реши да си поиграе с него тя.
- Хъм…Окей, значи скоро ще бъде изпълнено, сетне затвори телефона и остана засмислено вгледан в отсрещната картина – оригинал на някакъв известен художник, чието име баща му му повтаряше хиляди пъти, но той никога не си даде за цел да го запомни…Просто обичаше да ядосва стария, пък и така му се отдаваше.

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Ное 21, 2007 2:25 pm

§ Такам е как да пропусна да споделя с вас историята на този хубавец…Е, не цялата, иначе къде остава интригата? Та Кавелио Маркус Росалес …

…беше син на Марчело Росалес, най-влиятелния човек в града – половината клубове, барове и казина бяха негови и вероятно само счетоводителят му, който беше пълен перко знаеше с колко пари разполага, но и той можеше да потвърди, че са достатъчно за 2 хилядолетия напред. И след смъртта му всичко това попадна във владение на сина му, който по природа си падаше купонджия…и обичаше да се възползва от възможността веднага щом тя се появи, но пък и нищо не му пречеше да те прецака, за да запази собсвения си гръб. С него шега не биваше…Беше ценител на жените…ласкаеше и ухажваше всяка по прилично изглеждаща такава…Но истинска връзка всъщност през живота си не бе имал…Та и сега не искаше нищо друго от Касандра, освен секс…докато за самата Касандра дори вечерята му беше много. Ако този пич, трябваше да има мото, то щеше да е “Сграбчи момента, не вярвай на утрешния ден.” Някой го подозираха за смъртта на баща му…но дори и да стоеше зад нея, така добре бе покрил следите си, че никой имал глупостта дори да се заеме с този случай не би могъл да го уличи. С две думи – голям симпатяга.

Кавелио се огледа мрачно из стаята, бяха минали 10на минути, а Касандра още се баваше…Едно от неговите най-омразни неща беше да чака, липсваше му търпение, точно затова предпочиташе да сграбчи момента, па макар след това да съжалява. А да и не му харесваше, че Касандра му казва Кей…предпочиташе второто си име Маркус, и точно защото знаеше, че и тя не обича да и казват Каси, непрестанно и го повтаряше.
Пил, Пил – чу се факс машината.
- Време беше…Губиш форма Касандра. – подхилкна се той и се отправи по посока на факс машината, където вече бяха пристигнали двата листа, които тя му бе изпратила.
Той ги взе безразлично и се вгледа в снимката на Бетани, от досието и останало на сигурно място в бившата и служба…
- Беше права Каси…нищо особено не е…но пък може да спя с нея. – тъжно отбеляза той, сетне вдигна втория лист, където имаше кратка характеристика на момичето от снимката и естествено адреса и телефона и. – Ето започваме… - пак си каза Маркус, натисна копчето за високо говорителя и набра номера от листа.
§ И сега състезанието на сезона – Куражлията или виновната приятелка…Кой пръв ще “ощастливи” Бетани?
Търрр, Търрр…. – вече за пети път звънеше телефона на Бет, но тя едва сега го чу, след като за пореден път бе потънала в мислите си в поредната гореща вана за днес.
Тя се затича към телефона, като в движение се завиваше в хавлиения си халат.
- Да? – на последното позвъняване вдигна тя.
- Търся г-ца Чейс? – чу се спокоен отмерен глас от другата страна.
- На телефона. – леко очудено рече тя.
- Добър ден. Казвам се Маркус Росалес и по някаква случайност у мен попадна вашата молба за работа…
- Моля…Аз не съм подавала…
ПИП – това бе сигнала, че и на другата линия я търсят.
- Момент, търсят ме на другата линия… - прекъсна го Бет, преди да успял да каже каквото и да било…Видя му се странно, но не беше като Касандра чак да мрази да го прекъсват, по-скоро го развесели и даже му стана още по-интерстно какво ли е направила тази жена, че Касандра така да я мрази и да иска да я унищожи…
§ Ами тя Касандра мрази всичко, не вярвам да е трудно да я вбесиш…
- Да? – отговори на повикването по другата линия Бет.
- Хей…Ванеса е, видях че си ме търсила…Но бях заспала дълбоко съжалявам. – обясни тя
§По-скоро лъжеше на поразия тя, ама хайде от мен да мине.
- Ох, радвам се, че се обади…просто снощи беше много луда вечер и…ми се щеше да те чуя…защото…знам ли…- дори Бет трудно откриваше думите, не би сигурна какво точно да и каже…
§ Например: “Спах със секси собственика на клуба от снощи” и Ванеса да и отговори “Е, няма проблем, аз спах с мъжа, в когото си влюбена от 12 години…И да между другото той май много, много не е безразличен към теб, но аз все пак спах с него.”
- Да, наистина беше странна вечер…изхвърлиха ме от онзи клуб, можеш ли да повярваш? – засмя се тя. – Но пък от това изхвърляне излезе нещо добро…
§ Не малки палавници, не говори за секса с Нейтън
- Така ли, какво? – учуди се Бет, бе свикнала приятелката и да се оплаква, а не да споделя че е излязло нещо хубаво от кофти ситуация.
- Ами едно птиченце ми каза, че нямаш работа, защо всъщност ти не ми го каза… - точно когато Бетани щеше да почне да ъка и да мъка в опит да измъдри добро извинение Ванеса продължи – Но това не е важно…защото се заемам с помощта по намирането ти на нова… - ухили се тя.
“Аааа.” – ето сега и стана ясно за какво говореше мъжа от другата линия, явно Ванеса е пуснала връзките си.
- Ол, да вече ми се обадиха…благодаря много, че си подала молбата ми дотам, много мило от твоя странна...
- Какво…
- Е, нека не карам човека да чака, после ще ти звънна. – обясни доволно Бет, напълно забравила, че допреди 10-на минути се е чувствала мръсна и затвори телефона, прокашля се леко, така че да направи гласа си да звучи сериозно и вдигна първа линия. – Ало, извинете, че ви накарах да чакате.
- Хах, няма проблем. – обясни през усмивка Маркус. – Но нека сега да поговорим за молбата ви, която пристигна при нас…Преди малко останах с впечатление, че не сте ни я пратили вие…вероятно е някой ваш доброжател..
§Друг път
- Да, всъщност сега говорих с нея…Наистина е лудост, че го е направила, но съм и благодарна. – обясни Бет.
- Говорили сте с Ка… - вероятно се обърка, не е Касандра, няма просто как да е тя. – Е, ами тогава моите поздравления характеристиката ви е чудесна и мога само да попитам кога ще започнете? – попита подмолно той.
- Ами не знам…мога още в Понеделник. – усмихна се на себе си тя, само при мисълта.
- Идеално…- плесна с ръце Маркус. – Добре дошла на борда…
- Ъъъ…всъщност само да се уточним…за счетоводство ли говорим ? – искаше да бъде сигурна тя.
- Да, разбира се.. – хвана се за подадената му сламка Маркус. – Ще ви изпратя още днес докладите да ги прегледате…както и допълнително информация за фирмата и трудовия договор, разбира се…
- Благодаря. – бе изненадана от експедитивността в тази фирма Бетани. – Ще се видим утре…
- Да, до утре. – рече той и затвори телефона.
“Определено, ще бъде забавна седмица” – попипа доволно брадичката си той. Истината бе, че щеше да направи живота и ад…точно както Касандра бе искала.Но не това бе най-важното поне не за него – купонът, обратите…неочакваните изненади…
§Пич, на една вълна сме…
Маркус пак пусна говорителя и набра някакъв номер…
- Гримър…
- Да, сър. – чу се гласа на счетоводителя му.
- Утре идва една жена…която уж ще работи тук…в твоя отдел, при теб…
- Но аз нямам нужда от още хора. – възпротиви се той.
- Знам, но тя не е там, за да върши работа…
- Не разбирам, сър.
- Искам да я тормозиш. В голяма част от предприятията ни се върши двойно счетоводство…искам да я занимаваш с тази част, от него която е най-зле…Направо и събери очите в точка, разбра ли? – попита важно той.
- Да, сър. Но това момиче въобще разбира ли от счетоводство? – поинтересува се Гримър, знаейки че Маркус си пада куражлия и вероятно за единия майтап щеше да бутне някоя глупава стриптизьорка в отдела, само за да и гледа сеира.
- Да…боя се че разбира. Но ти си старши, ще и разкажеш играта. – захили се истерично той само като се чу какво казва.
- Добре, сър ще се заема…
- А, да и прати някой от папките с объркани сметки и надписани суми на адреса, който ще ти продиктувам след малко…
- Добре… - извъртя театрално очи счетоводителя и зачака да чуе адреса.
§Ами да, Маркус е прав очертава се една забавна седмица. Да видим какво ли обяснение ще получи Сандра от Нейтън за липсата му на предстватбеното си парти…Да разберем дали Ванеса ще признае на Бет…че не само тази работа не е нейна идея, но и някой други прегрешения. Дали Дерек ще стигне най-накрая до сърцето на Бети? Дали най-накрая самата Бети ще спре да е толкова наивна? Дали Касандра ще постигне плана си? Толкова въпроси и само един отговор – следващия път, деца мои. Дотогава се чувствайте свободни да ме проклинате дори и в червата – аз си имам талисман и мене прокобите не ме ловят…И помнете клюките не са грях, те са изкуство…
С обич: ХОХО Gossip girl

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
RinNa_f
translator
translator
avatar

Female
Брой мнения : 121
Age : 30
Registration date : 31.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Ное 21, 2007 8:56 pm

Скъпа госип гирл, много си готина! ехххххххххх готина нестига, много си пекана, ама и пекана не стига, EXTRA си Smile Давай все в тоя дух, чакаме новите ДВЕ глави и то скоро ! I love you

_________________
;;;
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Midnight Sun
Maneater/Keeper of Rob's hair
Maneater/Keeper of Rob's hair
avatar

Female
Брой мнения : 509
Age : 25
Местожителство : {Amber}
име : Cass
Registration date : 27.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пет Ное 23, 2007 9:42 pm

Вижте как съм пропуснала да се разпиша тук - ГОЛЯМА ГРЕШКА!
Любимото ми разказче - НАИСТИНа! Как ми се ще да учехме такива неща по БЕЛ...щях да уча с интерес. Хубаво комбинирани случки, невероятни герои, всичко е оплетено и разбира се...любимата ми ГГ(тя знае какво чувстваме към нея уха ). Не съм чела оригиналната книга(но се надявам един ден да го направя) ии не мога да правя паралели, но съм сигурна, че това разказче достойно подържа нимото и...че даже вероятно и го надминава мексиканската вълна

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://supernatural-bg.com/forum/index.php
ani4ka_89
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 359
Age : 28
Местожителство : Някъде там
име : Ани
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пет Ное 23, 2007 10:03 pm

Това бяха определено две много интересни глави, въпреки че ми отне доста време да приключа с четенето, съм много доволна, че се появиха толкова скоро и дългички. Искам още в скоро време.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пон Ное 26, 2007 7:44 pm

Благодаря ви хора, че още четете това чудо, породило се в болния ми мозък, при това на база реални събития...поне в началото, сега е вече от сякъде измислено...
Теди, Госип гърл ти праща много поздрави...и ти благодари за обръщението към нея...каза че много доволна от верността ти и пак намекна нещо за подаръци и коледа... - предполагам си е такава.
Кас...искаше Дру, ето ти Дру
Ани...радвам се, че ти харесва...надявам се да не те разочаровам *хъг*

Х
Денят на Благодарността


§Леле, майко доживях и десета глава да подготвя…наистина не очаквах, че ще се случи…Да, знам че съм ви слабост, но си мислех, че не сте готови за мен, но…ето не ме разочаровахте. Продължавате да ме тормозите за още глави…а, да си призная сатенени чаршафи все още липсват…След месец е Коледа имайте го предвид. И тъй като споменах Коледа май пропуснах да спомена друг приятен празник, който Gossip girl много обича…Денят на Благодарността и защо ли? Ами хайде де…като се почнат с едни благодарности и комплименти, а на теб ти става драго че си толкова готин и толкова хора ти се радват. Но…хайде от мен да мине и аз ще благодаря в духа на празника за нещо, съветвам ви и вие да направите същото (ако е свързано с мен, още по-добре): Благодаря на всички вас неуморни любопитбопитковци, които станахте спецове в телефонния тормоз, накарахте ме да си направя нов мейл адрес (тъй като стария вече е пълен с писма от вас)…и искрено се надявам този да не го докопате, благодаря ви за вашата нестихваща обич…да кажем че и аз в редките случаи, в които мисля за вас – ви обичам…Благодаря ви, че въпреки моята mean същност…не се отказахте от мен и О, Чудо – заобичахте ме повече…И мога още неща в този дух да кажа, но не съм сигурна колко от тях ще се окажат истина…за тези по-горе гарантирам обаче. Такам, приключих с благодарствената си реч и казвам да видим нашите герои какво имат да кажат по въпроса. За какво ли биха благодарили те? Мен лично ми е трудно да си представя…да, може би защото вече зная, но това е друг въпрос. Сега е време вие да разберете, затова казвам хващайте чаша горещ шоколад (по възможност бял – любимият на Госип гърл), настанете се удобно и да започваме….

Понеделник


Сандра нервно потропваше с пръсти по клавиатурата на лаптопа си…мъчеше се да измисли някаква оригинална покана за партито, което даваше по повод Денят на Благодарността след 3 дена…но нищо не и хрумваше, което още повече я изнервяше.
§Зная какво си мислите…Бе тя нямаше ли в Събота парти? Да – имаше…но тя е Диамантената принцеса може да си прави партита колкото си иска…Докато баща и дава пари няма проблеми, а докато ме кани, няма грижи.
- Какво правиш, зайче? – появи се от банята Нейтън – беше се изтупал с нов костюм, бе сресал косата си назад, и се бе обръснал гладко.
- Мъча се да измисля нещо оригинално за партито в Четвъртък. – из пуфтя недоволно годеницата му и направи някаква кисела физиономия, без да откъсва очи от монитора.
“Супер – още едно парти. Не и ли писват понякога?” – запита се на ум Нейтън, застанал пред голямото огледало до леглото, където се мъчеше да си върже като хората вратовръзката.
- Ахам…много интересно. И какво измисли досега? – някак между другото попита той, продължавайки да се мъчи над вратовръзката.
- Скъпи/Скъпа, точки, точки, точки…нали за имената. Каним ви на – точки, точки, точки; от – точки, точки, точки…Ох, това е тъпо и го осъзнавам, но просто не мога да се сетя нищо оригинално. Искам да е нещо като закачка…Да е забавно. – обясни невинно тя и се обърна към него – още стоеше по пенюар, дългата и коса бе хваната само в горната част с някаква фибка, а надолу падаше божествено по раменете и още имаше сънен вид, но дори и така човек не би могъл да отрече, че тя е дяволски красива.
§Да, ако и на мен вместо мляко са ми давали ботокс и аз сутрин щях да съм толкова красива…Добре, признавам си…това е клюка, но какво пречи да е вярно…не от хората които не могат да си го позволят. Ето вече даже знам за какво ще благодари тя в четвъртък – за парите на татко…
- Ти и забавно…Това може да се окаже ЗАБАВНО. – развесели се Нейтън, докато ръцете му продължавах да правят някакви невъзможни движения в опит да се справи с вратовръзката си.
- Ами…реших, че е време за нещо ново…нали се сещаш. Кой знае може този път и ти да се появиш на партито. – реши да му напомни тя, че не е забравила за изстъплението му от събота, но Нейт знаеше как да се измъкне от такива ситуации – правеше се, че нищо не е чул. – Ох, дай да ти помогна. – стана елегантно от удобната табуретка, на която досега седеше Сандра и отиде да му помогне. – Мъже… - изсумтя закачливо тя и нацупи важно устни, само и само да позабавлява бъдещия си мъж – сетне с ловки движения успя да се справи с кашата забъркана от него. – Готово. – потупа доволно ръце тя.
- Страшна си. – рече той и я целуна нежно по устните.
- Знам това, кажи ми нещо ново. – подкачи го годеницата му.
§ Аз мога, аз мога…Явно размотаването с Дерек…исках да кажа сексът с Дерек и се отразява добре…Представете си, мадамата имала и забавна странна.
- Трябва да тръгвам…- погледна часовника си той. – До довечера. – рече Нейт и я целуна по бузата за сбогом…сетне излезе на бързо от стаята.
- Типично. – изсумтя Сандра след него. Беше и казал, че днес има важна среща с шефката си и е желателно да е изряден, че покрай тези уволнения, можел и той да увисне…Глупости, дори и да се случеше подобно нещо, баща и щеше да му намери работа …като 2 и 2…Но Нейтън винаги си е бил упорит. Тя се върна пак към лаптопа и удобната табуретка ….опита се да се съсредоточи, но и беше много скучно и за пръв път от много време насам въобще не и се занимаваше.
“Я да видя какво прави Дерек.” – реши тя.
§Аре бе, сякаш откакто е будна не си го мисли…Хитрушо…
- Ало? – вдигна развеселен той.
- Да не би да прекъсвам нещо? – делово попита тя – когато говореше с него, винаги се държеше на ниво…
§Да, докато не си съблече дрехите…
- Сандра? Не…изпращах една приятелка на новата и работа…
- Ахам. – рече уж невинно тя…макар че силно се подразни от определението “една приятелка” – Обаждам ти се…защото доколкото си спомням, обичаш да пишеш разни стихове…
- Ъъъ…да. – смути се той.
§Представете си…не съм забравила да ви кажа, че Дерек се изживява като писател…просто премълчах. Защото в рамките на няколко месеца, когото смяташе, че е влюбен в Сандра…той и написа 2-3 реда, даже и ги прати, но не мислеше, че тя действително ги е прочела. Ей, го на…чела ги е, мой човек…Макар, че не знам дали сега това е добра или лоша новина за тебе.
- Ами идеално…Искам да направя едни покани за парти по случай Денят на Благодарността…Искам да е под форма на стихче…да е забавно…И понеже нали съм си блонди…нищо не ми хрумва. Ще ми помогнеш ли? – попита умолително тя.
- Ох…не знам. Бет свършва работа към 5 обещах и да я взема…а когато съм с теб…Искам да кажа почнем да пишем това…обикновено се отнасяме, та вероятно и сега. Не искам да я разочаровам. – обясни и той.
- Да, разбира се че няма да разочароваш…Бет. – натърти тя нарочно на името и. – Наистина имам нужда от помощ…няма да…Е, сещаш се. – обясни по заобиколния път тя.
- Хъм…ами добре. – рече недоверчиво Дерек – знаеше, как ще свърши всичко, но хайде – стихове щеше ли да пишат, Сандра ставаше все по-непредпазлива и по-глупава.
- Страхотно. Ела в Хотел Манджилиано след час, питай на рецепцията за Карла Норман. – сетне връзката прекъсна и остави Дерек с изумена физиономия и отворена уста.
§ Аз на това му викам не писане на стихове за покана, а малко пред любовна игра с цел поставяне сонда на Марс. Е, сещате се за какво говоря…Пък то и такава тайнственост, ще кажеш че филм за Джеймс Бонд снимат…Е, това е идея (само да не ми я откраднете) - на покана всъщност няма да пише нищо буквално…всичко ще е закодирано и ако до 10 минути не го разгадаеш съобщението се само взривява и ти оставаш с пръст в уста и без покана...Оки доки знаем какво става тук…но мен повече ме интересува какво прави по цял ден Алона. Ми че и тя като сестра си не работи…даже с партита не се занимава…Чакайте, да не обиждам момичето всъщност то може и да работи…в легнало положение обаче.
Алона се въргаляше вече от час в леглото и хапваше някакви скъпи швейцарски бонбони, които снощи някакъв и бе подарил и с който прекара нощта…но не му запомни името, макар че сега той бе под душа и се къпеше.
Пъррр, Пъррр, Пъррр – иззвъня телефона оставен на нощното шкафче – не беше на Алона, вероятно беше на непознатия.
- Муцка…телефона ти. – провикна се безразлично тя.
- Момент. – чу се от банята, след малко водата спря и след 10 секунди на вратата се появи гол и още влажен само с хавлия около кръста Маркус Росалес.
- Побързай, вече 2 минути звънни. – още по-безразлично рече Алона, при което той я погледна недоволно…но само извъртя очи – едва ли щеше да я види вече така че какво ли въобще му пукаше, сетне се забърза към телефона си.
- Ало? Аха…вече е там…Добре Гримър…много добре. Значи дай и там някакви объркани сметки да има да се занимава цял ден и цяла нощ…Постави и краен срок, измъчи я максимално. Да, да…след малко идвам. Ахам…много добре, хах идеално. Хайде. – бе последното, което той каза и затвори телефона. – Съжалявам, бебчо, но ще те оставям. – обърна се той към нея, като остави кърпата от кръста му свободно да се свлече до долу…имаше наистина внушаваща физика и започна да си облича приготвените преди да влезе в банята дрехи.
- Ооо, не се притеснявай. – сви рамене тя, продължавайки да си похапва от бонбоните.
- Хич даже. – по-безразлично и от нея рече той, бързо премятайки през врата си някаква спортно-елегантна блуза – нямаше навик да ходи с костюми на работа. – Виж не ти запомних името…но не е и важно. Когато си готова…чувствай се свободна си тръгнеш…- усмихна се той, докато нахлуваше едната си платненка, след това и другата, като ги завърза сръчно. – Чао, от мен. – усмихна се той и изчезна.
- Чао. – сви устни тя…отегчено, сетне пак бръкна в кутията за още някоя бонбона, но бяха свършили…
“Тоя келеш не ми помни името…ха, смотаняк. Добре че повече няма да го видя.” – ухили се на себе си тя, ставайки преспокойно от леглото и запътвайки се към банята.
§О, да…ежедневието на Алона е толкова разнообразно и интересно, че започнах разгорещен спор със себе си – да се обеся или да си прережа вените…Но спокойно стигнах до извода, че не си заслужава да ви лиша от себе си…Пък и да се жертвам заради Алона….Ха…Pleasssseeeee!!!

Вторник


Касандра беше станала по-рано от очакваното и естествено първата и работа беше да провери как е Маршъл – спеше като ангелче. Тя въздъхна шумно…сетне погледна към леглото, където преспокойно си спеше Купър…Намери някой прилики между тях…но трябваше да е сигурна, а това щеше да се случи едва след месец…Лошото беше, че май се привързваше към него…а това не беше на добре, не и според плана, който беше замислила. Тя отиде да кухнята и си наля чаша вода. Замисли се за вчерашния ден. Да, постъпи малко прибързано като назначи Нейтън Браун за завеждащ счетоводния отдел…но тя не беше глупава, бе забелязала на онова парти, че Купър нещо не го харесва, идея си нямаше защо, но не го харесваше и толкова. И какъв по-добър начин от този, да издигне в йерархията човека, който той ненавижда…Да, щеше да унищожи онази малка уличница, сега и неговия неприятел поощри…
§Аз ли съм зле или мадамата не просто е привързана към Купър, а направо вманиачена? Да, Купър е страшен признавам си…направо е влудяващо секси, но аз поне не се заблуждавам, че не си падам по него като нея…
Тя отпи спокойно една глътка от чашата, размишлявайки сега или по-късно да се свърже с онова леке Кавелио…Касандра отправи поглед към окачения на стената часовник – раничко си беше…вероятно гадината още спеше, което още повече я караше да желае да го набере. Тя сви рамене и взе близкия телефон, набирайки набързо номера му. Чу се сигнал свободно, след което беше нужна минута и нещо докато някой се отзове – сънен и раздразнителен:
- Касандра, знаех че си откачена кучка…но да ми звъниш толкова рано? – изпъшка Маркус в слушалката.
- Ооо, я млъквай…И не ме наричай кучка, копеле такова. Казвай как върви? – със спокоен глас попита тя – все пак нейните хора още спяха и тя не искаше да ги събужда все още.
- Ами какво да ти кажа…малката се скапа вчера от работа…По едно време даже ходи да повръща в тоалетната. Хахаха. – засмя се доволно той, въпреки че беше сънен.
- Много забавно…- иронично рече тя. – Давай нататък.
- Снощи си вероятно си тръгна към 2 и половина…Гримър и даде най-прецаканите сметки, които притежава компанията, направо я побъркахме. Няма да се учудя даже ако е спала там и въобще не си е тръгвала. Хахаха. – пак се задави в бурен смях Маркус.
- Искам до края на седмицата да я съсипеш, разбра ли? – попита тя.
- Това означава, че в края на седмицата ще вечеряш с мен, нали се сещаш? – контрира я с друг въпрос той.
- Да, да…както и да е. Ти просто я съсипи психически и физически и ще си имаш твоята тъпа вечеря. – тя дочу че Купър се размърда в другата стая. – Ъъъ…трябва да затварям. После ще се чуем. – рече Касандра и тресна телефона.
§Като чу Купър се побърка милата…Ама иначе от яките мадами…Но знаете как е дори най-силните жени омекват пред някой мъж.
- Касандра? Рано си станала… - почеса се сънено по врата Купър, появявайки се от спалнята…беше много рошав и въпреки това секси, обут бе само в боксерки, мускулите му бяха идеално оформени, корема му беше с най-правилните плочки на света…
§Ох, моля ти се…стига вече описания…Алона не ме уби, но сега ще колабирам, какво ще правите без мене после?
- Да…явно от тръпката не мога да спя до по-късно. – обясни вяло тя, отпивайки още една глътка от чашата си с вода.
- Каква тръпка? – почуди се той и отивайки към кафе машината да си направи една ударна доза черно кафе.
- Ами имам си нов човек за завеждаш счетоводен отдел и съм убедена, че ще се справи, досега не е разочаровал фирмата. – усмихна се подмолно тя.
- Браво. – хич не се въодушеви той.
- Ти май го познаваш…Нейтън Браун. – усмихна се фалшиво тя, очаквайки реакцията му.
- Какво? – едва не изтърва каната с кафето той, но сетне видя доволната и физиономия – “Ясно, мислиш си, че ми връщаш заради оная тъпачка…мечтай си.” – Хъм…не го познавам. – възвърна си самообладанието той и сви рамене.
- Странно, така реагира туко-що, че реших…че се познавате и не ти е много приятна тази новина. – погледна го изпитателно Касандра със зелените си очи.
- Не…не го познавам. Просто съм още сънен и всичко ми звучи като нещо изумително…. – обясни Купър.
Изведнъж от другата стая се чу някакъв шум като от падане…сетне сякаш безброй бизони забяга из апартамента и на касата на вратата в кухнята се появи едно малко момченце на около 10 години със светло кестенява разчорлена на всички страни коса…почни толкова рошава колкото на Купър в момента…имаше отровно зелени очи, точно като на майка му и веднага щом ги видя се затича на секундата към тях, като свърши в ръцете на Купър…
- Хей…шампионе, наспа ли се? – вдигна го той на ръце – отдавна вече си бе налял кафе и чашата стоеше покорно на бар плота очакваща го да погали с устни…
§Е…не на това му се казва жестокост…Как искам да съм чаша с кафе!!!
- Да. – изстреля изведнъж Маршъл.
- Гладен ли си, миличък? – нежно се обърна към него Касандра.
- Да. – в същия дух отговори той.
- Добре сега ще ти сложа нещо да хапнеш, искаш нали ? – малкия закима ентусиазирано.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пон Ное 26, 2007 7:56 pm

- Купър…ще ме води на мач. – заподскача в ръцете му той.
- Дааа и Купър сега ще те свали на земята, защото остана без ръце от твоята енергичност. – усмихна се той и го свали на земята.
- Не си ми казвал, че ще го водиш на мач. – отбеляза недоволно Касандра.
- Не си питала…- сви рамене той.
- Ще гледаме Янките….- заподскача Маршъл.
- Боже, откъде тая енергичност рано сутрин? – изуми се Купър.
- Скорпиони…- обясни Касандра. – Преизпълнени са с нея. – каза тя докато мажеше филия с фъстъчено масло за сина си.
- Така ли…И кой е Скорпион, а? – потупа го по главата Купър.
- АЗ, аз, аз. – пак се раз подскача той. – Купър…а ти коя зодия си…
- Ооо, ами не знам…- реши да се пошегува с малкия той.
- Мама знае, тя знае всичко….
- Така ли…Мамо, я кажи коя зодия съм аз… - погледна я недоверчиво той.
- Рак. – отзова се Касандра.
- Мамо, а ти коя си…
- Я да видим…аз съм Лъв. – усмихна се тя и му подаде намазаната филия… - Сок искаш ли?
- Не, искам кафе…като Купър. – ухили се малкия.
- Защо си мисля, че Купър не ти влияе толкова добре… - погледна ги изпитателно и двамата тя, а те свиха едновременно рамене. – Малък си за кафе…ще пиеш сок. – рече Касандра и извади от хладилника едно шише с пунш.
- А кога ще бъда голям за кафе?
- Я да видим….никога. – ухили се тя…
- Хах…хитра си…- забеляза Купър, сетне вдигна поглед към часовника горе и рече. – Ол, трябва да се оправям…имам важна среща в 8. – рече той и се запъти към спалнята

§ Мила картинка…направо са си едно щастливо семейство…Но ако продължават с описанията на плочките на Купър…няма да е задълго, помнете ми думата. Не казвам, че аз ще съм причината…но вярвайте ми ще се намери някой. И сега тръпнете ли в очакване да разберете, къде отива Купър…аз да…(да, знам но не пречи да съм ентусиазирана, нали?) Така че казвам да го проследим, както само ние си знаем…
Купър паркира БМВ-то си до някакъв изоставен склад в покрайнините на града, огледа внимателно мястото…още нямаше никой, вероятно скоро щяха да дойдат – те никога на пропускаха среща. Той погледна часовника си – Ролекс на дясната ръка...осем и пет, закъсняваха, но кой знае какво е изникнало…Купър излезе важно от колата, затвори ловко врата след себе си и се подпря на лъскавата и броня. Не беше от хората, които обичат да чакат, но се примиряваше с този факт, това все пак беше работата му.
В далечината се чу сподавен вой на автомобилен двигател…даже ако се вгледаше внимателно Купър можеше да забележи и облаците дим, които се издигаха след приближаващата кола. Но не си постави това за цел, беше му ясно кой идва…просто не можеше да е друг. Купър забърка из джобовете си… по навик, търсеше цигара, но после се сети, че ги бе отказал преди 5 месеца…налагаше се, задачата изискваше да е не пушач. Сетне фокусира, появилата се туко що по черния път нова спортна кола, която се бе насочила към него. Кръстоса спокойно крака и си представи какво би било сега ако имаше цигара да запали…поне щеше да е ефектно. Колата наби спирачки почти в краката му, но това явно хич не го впечатли…доколкото познаваше шофьора той обичаше да си прави подобни експерименти. Двигателя изключи и вратата се отвори полека, като отвътре излезе не кой да е друг, а Алона Едълстайн, облечена в прилепнал черен кожен панталон, някаква кашмирена блузка с голи рамена и свободно пусната коса.
- Много ли се забавих? – попита закачливо тя.
- Ха, ха много забавно. Давай да караме по същество. – настоя Купър.
- Хубаво…- сви рамене тя и се запъти към него.
- Първо, къде е Ландън?
- Как къде? Където трябва да е…нали ти казах преди 2 месеца че успя да се внедри при Росалес…- усмихна се тя. – Там трябва да е сега, дондурка малката Бианка. – пак се развесели Алона.
- Хубаво, но ти какво направи, Ал. В крайна сметка аз не внедри при Ливингстън, Ландън при Росалес, а ти? – погледна я изпитателно той.
- Ами като начало, вчера се събудих в едно легло с него… - вдигна важно вежди тя.
- Спала си с него? – учуди се той.
- Да бе…упоих го…Измъкнах някой номера от телефона му…и сложих бръмбар – скръсти важно ръце тя.
- Я, виж ти и работа си можела да вършиш. – подхилкна се Купър. – Ела, тук при мен. – сетне я дръпна към себе си и я целуна.
- Май съм ти липсвала, а? – извади палавата усмивка Алона.
- Тц…разкри ме. – намигна и той и пак я целуна. – Как върви другата задача…индивидуалната имам предвид.
- Знам, знам. – завъртя театрално очи тя. – Да съсипем Нейтън, нека да страда…макар да ми се вижда добър човек. – обясни Алона.
- Не ме карай да копнея да те цапардосам. – предупреди я той. – Стига ми, че спиш с него…насила...
§ АЗ лично не съм съвсем убедена, че е на сила…
- Е, какво толкова и ти спиш с онази кучка…Тя даже си мисли, че си баща на малкият и изрод…- не скри недоволството си тя.
- Хей, Джеймс е готин…но тя не е. – ухили се ехидно той и отново впи устните си с нея. – Нещо ново от отдела?
- Ами…доколкото разбрах, Маркус е наел някаква нова счетоводителка и знаеш какви са в отдела веднага решиха, че има нещо гнило, та сега накараха Ландън, не само да наглежда оная лигла Бианка, ами и нея…Затова сега той липсва. – обясни тя.
- Значи нова счетоводителка Хъм, едва ли има нужда от нея, за какво му е…Проверихте ли я, знаете ли коя е? – полюбопитства Купър – нали затова се бе заел с тази работа, вечно беше любопитен и вечно искаше да срита нечий задник.
- Чакай… - Алона елегантно се отскубна от прегръдката му, в която досега я бе държал и се насочи към колата си, откъдето се върна с някаква папка. – Ето… - подаде му я тя.
- Чакай малко… - изтръпна той, когато видя снимката. – Познавам я…
- Моля? – не скри неприятната си изненада от този факт гаджето му.
- Нейтън се задява с нея…
“Мамка му…Нейтън!!!” – ядоса се Алона.
- Искаш да кажеш, че само я подкачва, това онова… - опипа почвата тя.
- Не…Виж познавам това копеле, той не просто се задява с нея, има нещо повече….Точно затова тази събота му спретнах номер, накарах го и него и нея де, да си мислят че съм спал с нея, когато всъщност…
- Я упои. Да добрия стар опият… - все още разтревожена от лошата новина изсумтя Алона. – Тази информация ми изглежда доста интересна, може това плашило наистина да има нещо общо със сделките на Росалес…
- Ааа, едва ли…Не я знаеш. Според мен сама се е натресла там където не трябва…много е заблудена. – усмихна се ехидно той. – Много, повече и от тъпата Касандра.
- Да…и все пак смятам да помоля отдела да ми даде нейния случай. – кръстоса отново ръце тя.
- Че защо, тук няма нищо…- погледна я подозрително Купър.
- Да, но искам да съм сигурна. – усмихна му се фалшиво Алона. – Ландън ще опипа почвата…и може да се включа аз…Жените обожават да говорят и тя ще се раздрънка.
- Щом смяташ…но едно да знаеш…тя е далеч от определението жена. – захили се той.
- Ахам. – “Каквото и да е…стига ми че си е имала работа с Нейтън.” – Добре да тръгваме. – рече тя и се запъти към колата си. – Другата седмица по същото време…
- Естествено. – усмихна се доволно Купър. – Иии, ъъъ, ако можеш сложи един от тези бръмбари и в телефона на Нейтън, нали?
- Добре… - усмихна се конфузно тя, истината бе че вече го бе направила, за собствено удобство естествено.
- Обичам те. – на търгване рече Купър.
- И аз… - усмихна се мило Алона, докато мислите и всъщност препускаха бясно в момента и всичко това се дължеше не на кого другиго, а на Нейтън. Стене натисна здраво педала на гаста и потегли, следвана от БМВ-то на гаджето си.
§ Хора, взимам си думите назад…Алона не е скучна…леле, тя е таен агент или нещо от сорта. Работи за някаква агенция…Знам, знам звуча така сякаш идея си нямам какво става, но трябва да съм съпричастна с вас, нали? И тъй като вече бяха споменати две нови имена, за които нищо не знаем…в духа на деня на Благодарността ви давам повод за благодарности и ви казвам кои са…


Сряда


Ландън вървеше уморено по коридора на фирмата на Росалес. Часът беше 22:45…Той имаше ясна цел – да открие “новата”. Вчера бе пропуснал доста важна среща с неговите хора, но не се тревожеше всичко му бе обяснено в телефонно обаждане в три през нощта на невъзможен за проследяване телефон. Цел: да разбере какво цели новото момиче. Беше тук от 2 дена…мимохом се бяха срещали и бяха разменили по една-две думи, но тя така или иначе не излизаше често от кабинета си…освен когато трябваше да повърне в близката тоалетна. Така поне му каза мнимото му гадже Бианка Росалес, сестрата на Маркус, която случайно попаднала на нея в тоалетната вчера. Поне доколкото разбра Росалес и счетоводителите му я претрупваха с работа, затова не беше трудно да предположи къде е сега тази…Бетани Чейс – над папките с документация…Но Ландън не беше глупав бе наясно, че всичко това може да е само за заблуда, кой знае какво вършеше там в действителност. Той зави по коридора в ляво и продължи към кабинета и…беше прав още светеше. Наведе се леко напред и почука…
- Да. – чу се изтерзан глас отвътре. – Искам да кажа…влез.
Той отвори едва вратата и веднага в поле зрението му попадна…жена на около 25, която бе седнала на земята, заобиколена от най-различни папки. Изглеждаше ужасно уморена – чорлава коса, подпухнала, със сенки под очите – сякаш от седмица не бе спала.
- Ъъъ, мислех че по това време във фирмата няма никого. – учудено отбеляза той.
- Ооох, да би трябвало да няма…но…аз съм тук. – усмихна се тъжно Бет. – Имам ужасно много работа и идея си нямам дали ще мога да я свърша. – потри сънено очи тя, сетне започна да оглежда търсещо пода… - Случайно да виждаш чаша с кафе, убедена съм, че тук някъде я оставих…
- До крака ти е. – посочи Ландън, но Бет бе така изморена и отнесена, че мръдна леко крака си и я събори върху цялата бумащина…
- Оооо, не….мамка му. Ще ме убият сега… - паникьоса се тя. – Трябва да попия с нещо…- заозърта се отново тя, сетне видя на земята сакото си и веднага го пригоди за тази цел, докато Ландън още се чудеше тя ли е човекът, който действително трябва да наглежда… - Така…Мамка му, ще остане петно…- хвана се тя за челото, сетне някак от само себе си очите и се напълниха със сълзи и тя заплака, без да и пука, че на вратата все още стои някакъв непознат чаровен мъж.
§ И като споменахме непознат, чаровен мъж…ето го и него…



Ландън Зонър, служител в тайна агенция, която е много вероятно хич да не ви кажа коя е. Видимо е на 26 -27 години, и като в описанието се спомена чаровен, повярвайте ми това не е приумица на автора, а самата истина – е, то се вижда де. Внедрен е в корпорацията на семейство Росалес и поне за пред хората има сериозна приятелка – Бианка Росалес: едно мило създание, което ще ви представя малко по-късно. Ландън е изключително верен на агенцията и много съвестен…и все пак ако се наложи ще ви гръмне без да се замисля.

- Хей, хей…успокой се. – бяха го научили на много неща в агенцията, но как да реагира в такива ситуации не съвсем.
§ О, миличък не се стресирай, тя Бет си е такава…истерично-плачлива, вината не е в теб.
- Не, не…ще ми мине просто…Радвам се, че имам нова работа, наистина…Но просто не мога…има толкова много за оправяне, половината сметки са…напълно прецакани…И не мога просто, не мога…- хлипаше тя.
- Ъъъ… - той се приближи към нея и като не знаеше какво да направи я потупа по рамото. – Всичко ще се оправи…- из пелтечи той.
- Не, няма… - разхлипа се още по-силно тя и както Ландън си бе оставил ръката върху рамото и, тя като нещо явно съвсем нормално, поне за нея се отпусна на новия му костюм за над 800 долара и започна да плаче дори и по-силно.
“С Бианка работа стана лесно…но сега…” – той сведе поглед към хлипащата в скъпарския му костюм жена – “Какво да правя?”
- Мога да ти помогна, ако искаш? – идея си нямаше какво плямпа, защото в момента, в който тя избухна в сълзи задачата му напълно пропадна и сега той си постави своя собствена – да я накара да спре да плаче.
- Ти? – тя вдигна поглед. – Ти дори не разбираш от счетоводство. – отбеляза наблюденията си тя.
- Да, така е…но мога да правя каквото ми кажеш…само спри да плачеше, нали? – направо и се примоли той.
- Окей. Виж съжалявам… - тя се дръпна от него.- Просто ми идва малко повече всичко това – миналата събота се събудих в леглото на непознат, на прага когато бягайки се изнасях се сблъсках с бившата ми шефка…същинска кобра. След това от нищото ми падна тая работа и бях доволна, благодарна, наистина, наистина много…но…Но не мога да се справя имам чувството, че сякаш нарочно ми дават най-сложните операции…най-завъртените сметки и всичко е много объркано…И…- тя забеляза леко уплашения му поглед. – Ох, забрави…наистина не исках да ти разправям това…така де дори не те познавам, но какво се учудвам аз съм си такава – споделям с непознати. Говори много добре за мен…Боже, Дерек ще ме убие… - Ландън все още гледаше леко конфузно. – Най-добрия ми приятел…той 2 дни подред трябваше да ме прибере, но все му се обаждах да му кажа да не си прави труда…сигурно пак ми е сърдит…А да и вероятно всеки момент ще колабирам, защото съм яла за два дена само една кифла и всичко останало бонбони за смукане и кафе, кафе и кафе…
- Хахахахаха. – Ландън вече не можа да се сдържи и започна да се смее истерично.
- Не е смешно…
- О, моля те… чуй се…преуморила си се и си яла само една кифла и бонбони…хахаха….и кафе, кафе, кафе…хахаха… - обясни през смях той.
- Хахаха.…Господи, наистина е смешно…Хахаха. А знаеш ли кое още по-смешно…непрестанно попадам в такива ситуации. Хахаха. – захили се на свой ред тя.
- Хахаха, Сериозно? – тя кимна. – Хайде… - стана на крака той и подаде ръка.
- Какво?
- Отиваме да ти намерим нещо да ядеш… - усмихна се Ландън, а тя го погледна недоверчиво, но какво пък с нейния късмет най-много утре сутрин да се събуди в неговото легло – тя хвана ръката му и се изправи. – Казвам се Ландън между другото. – усмихна се той.
- Аз съм Бетани…подигравката на света. – усмихна се тя.
- Не мисля, но хайде. – той и отвори вратата да излезе, като един истински кавалер… - Знам една страхотна закусвалня наблизо. – обясни усмихнато той.
§ Забележка: да цивря по-често, дано и мен някой чаровник да ме успокоява, да ме води на закусвалня и да ми отваря вратата. Но да не сменям темата, обещах да поразберете нещичко за Бианка…ето сега
Бианка стоеше нервно на едно сепаре и потропваше недоволно с крак – Ванеса се бавеше, но тя винаги се бавеше…странно защо тогава тя така нервничи…а, да имаше да и казва нещо много важно…
§ Не сте в грешка Ванеса и Бианка се познават от доста отдавна. Какво да ви кажа…богатите се събират на един и същи места, нормално е да се знаят.
- Бианка! – махна и още от вратата на клуба Ванеса.
- Най-накрая. – зарадва се тя.
- Съжалявам, че закъснях. – обясни Ванеса, оставяйки кашмирения си шал на сапарето.
- Да бе…повярвах ти. – завъртя невярващо очи тя.
- Е, права си знаем се…Е какво е толкова важно, не сме се виждали от месец и повече, а ти на пожар ме търсиш сега? – впи в нея любопитните си сини очи Ванеса.
- Амииии…срещнах го. – усмихна се доволно тя.
- Кой? Джордж Майкъл? – не разбра Ванеса – тъй като и двете като бяха по-малки доста си падаха по него – да, доста, докато не разбраха че е обратен и все пак желанието им да се запознаят с него, не се изпари.
- Не бе…Идеалният. – обясни Бианка.
- Сериозно? – изуми се Ванеса. – Трябва да се бъзикаш, кой е той, казвай…
- Ами …казва се Ландън Зонър…работи във фирмата на брат ми и е невероятен, същински джентълмен, даже ми отваря вратата…
- По дяволите, наистина си го срещнала.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 876
Age : 31
Местожителство : with vampires...of course
име : Полс
Интереси : Gossip girl, Edward Cullen, Jasper Hale
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Пон Ное 26, 2007 7:57 pm

- Ахам…Идея си нямаш колко съм щастлива, заедно сме едва от месец, но имам чувството, че искам да прекарам живота си с него. – като каза тези думи и лицето и цялото грейна.
§ Сериозно? Тя е лудо влюбена в него? И ще прекара живота си с него? Да бе възможно е: само дето тя ще бъде зад решетките, а той извън тях и ще си мятат през тях…колко романтично
- О, направо ти завиждам. – призна мрачно Ванеса.
- Е, хайде и на теб ще се случи…Не може да не си била с някой готин напоследък…хайде признай си… - сръчка я Бианка.
- Ами…не точно…И той едва ли е идеалния…по-скоро грешка…
§Сещате се за кого говори нали? Нейни!!!
- Е, хайде де, разкажи малко повече…- настоя приятелката и.
- Не, просто…
- Ванеса… - случайно я забелея минаващия на близо Нейтън.
§ И ако това не е случайност…
- Нейтън. – изтръпна тя като го видя, при което приятелката и веднага заподозря нещо.
- Аз съм Бианка, Бианка Росалес, явно Ви е прекалено заета да те зяпа, за да ни запознае. – пошегува се тя, без да подозира дори, че Нейтън е на път да се ожени след месец и нещо.
- Ъъъ, Нейтън, приятно ми е. – усмихна се вяло той, сетне се обърна към Ванеса. – Да си мяркала скоро Бетани? Не съм я виждам от…онова парти.
- Не. Но знам че е започнала нова работа. – обясня тя, избягвайки да го погледне.
- Така ли…Ти ли и я уреди?
- Не…мислех, но…когато и звъннах някой вече и беше предложил… - сви рамене тя.
- Ахам…Ъъъ, виж…Сандра прави парти в Четвъртък, тоест утре… - той бръкна във вътрешния си джоб и и подаде една покана. – Ела ако искаш… - сетне се почувства зле, че е изолирам другата жена и ловко бръкна пак в джоба вадейки втора. – И ти…Бианка, нали така? – тя кимна и пое поканата.
- “За много дни човек е съжалявал
и още много ще се трупат разбери
за туй е важно да прощаваш
за туй е важно да благодарим” Страхотно стихче. – забеля Бианка.
- Да…приумици на годеницата ми…искаше да е забавно. – усмихна се тъжно той. – Е аз ще тръгвам…Надявам се да те видя там….Ааа – спря се насред тръгването той и пак бръкна в джоба, вадейки трета покана. – Ето…ако случайно видиш Бет. – Ванеса я пое и кимна, седне той си тръгна.
§ Сега разбирам…Сандра е спестила парите за пощенската доставка и е дала на Нейт да и разнесе поканите…Реално погледнато само пощенски каскет му липсваше.
- Не ми казвай, че това е мъжа… - изумено рече Бианка, след като Нейт си тръгна.
- Ами….
- Добре ли чух…годеница? – погледна я укорително тя. – Бет ли се казва?
- Ол, не…това е една обща позната…- обясни мрачно Ванеса. - …която е влюбена в него от много време и аз спах с него…и да има и годеница. – тя захлупи лицето си в шепи.
- Момиче, какви си ги вършила…
- Идея си нямам. – призна тя вдигайки глава.
- Но май, май не ти е много безразличен…- отбеляза подозрително Бианка.
- Ох, не знам…В неделя ми направи закуска…и…Мамка му…от три дена мисля само за него…и не мога да си го избия от главата. Господи, мразя се… - тя пак се прикри в шепите си.
- Хей, хей… - мина откъм нейната страна приятелката и. – Спокойно…всеки прави грешки, важното е да ги осъзнава…Ти осъзнаваш ли ги?
- Да…И все пак не мога да спра да мисля за него…Което е много странно – не си падам по него, ако не беше тази нощ, дори нямаше да го забележа, но ето че сега…- тя млъкна…вече направо се плашеше от това, което можеше да каже след малко.
- Знаеш какво трябва да направиш нали? – погледна я със сините си очи Бианка.
- Да…Няма да ходя на това парти. – рече отчаяно Ванеса и остави поканата на масата.
- Именно…И за да сме напълно сигурни, че няма да се полакомиш… - приятелката и взе поканата и я скъса на две. – Готово…чиста работа. – усмихна се тя.
- Ти наистина си страхотна приятелка…Приемаш ме такава каквато съм…Но просто, ако Бет разбере…
- Ако и тя ти е истинска приятелка ще разбере… - потупа я окуражително Бианка по гърба.
- Да…ще разбере… - повтори думи те и Ванеса, без дори да осъзнава действителния им смисъл.
§ Изненада…Дали Ви не си пада по Нейт…и дали това че добричката Бианка скъса покана ще възпре Ванеса да не отиде на този купон…така де…тя има още една…едва ли скоро ще види Бет, какво ли и пречи да я използва по предназначение. Ето за какво ще благодари Ванеса – за поканата на Бети. Сори Бианка, но любовта е на първо място, въпреки добрите ти намерения…Но все пак е крайно време да представя това природно създание. Бианка Анкария Росалес

Добричката сестра-близначка (двуяйчни са мои хора) на Маркус. Да, милата доста тъжи за смъртта на баща си, дори се наложи да постъпи временно в една клиника, за да се възстанови и като се върна какво стана…попадна на Ландън. Дали той наистина е мъжа на живота и? Ще видим…Каквито възвишени представи има милата и е такава добра приятелка…Не знам защо, но ако с Бетани по-скоро се срещнат на бас че много ще си допаднат – ще си плачат на воля, потупвайки се взаимно по рамото. Макар, че едва ли…все пак Бет сега е с мъжа на живота и…Хъм, дали нашата познайница, няма да си намери още една жена, която да и отмъщава?

Четвъртък
Денят на Благодарността


§Дългоочаквания ден дойде…и какво имаме в днешната програма – парти, отмъщение и то не едно, ами две, отчаяна женица…и малко мафиотско семейство, което държи целия град. Какво повече да искаш?
Поканата за партито на Сандра лежеше на масичката за кафе на Дерек, а той седнал отчаяно срещу нея на близкия диван, още се двуумеше да ходи или не…Много искаше да отиде да види какво прави Бет…Вече три дни не я бе виждал…Даже бе стигнал до извода, че вероятно спи в работата си…Което само го изневяше и го караше да копнее да цапардоса шефа и веднага щом му се мерне пред погледа.
§ Аман от кавалери…в един прекрасен момент всички се извъдиха такива.
Изведнъж телефона му извъня…Само по мелодията можеше да се усети кой е…Сандра. Вече ставаше досадна с тези срещи…пък и той самия започна да се чувства като нейно кученце…а той определено не беше. Игнорина обаждането и продължи да гледа тъжно към поканата. Звъненето спря – най-накаря Сандра се отказа…Иделен момент за Дерек да звънне на Бетани. Той натисна бутона за бързо набиране и зачака…
- Ало? – веднага вдигна тя.
- Бет, какво правиш, не съм те виждал от три дена. Добре ли си? – притеснено попита той.
- Ох, затрупана съм с работа и просто не знам…
- Работиш? Сега? Но днес е Денят на Благодарността…- възмути се той.
- Знам, Дерек, но…не и в тази фирма…Има ужастно много работа…и краен срок са ми поставили…
- Тръгваме – чу той в слушалката, някъкъв отдалечен глас.
- Трябва да тръгвам…Маркус има важна среща с едни клиенти и сцетоводителите му са нужни…не знам за какво, но сигурно е важно. Чао. – връзката прекъсна, оставяйки Дерек ужастно разочарован, но едновременно с това и притеснен, сетне погледа му пак се върна към поканата…”Е, явно ще ходя на префърцунено парти.” – отчаяно заключи той.
§ Е, хайде ти печелиш от цялата работа…Накарая пак ще се въргаляш в сатенени чаршави…късметлия такъв. И сега само за протокола – партито на Сандра си беше почти същото като това в събота и не смятам да му отдавам излишно внимание – Сандра благодари, че Дерек се появи и можа да му изкаже благодарностите лично в близката гардеробна; Дерек благодари, че гардеробната бе ужастно тъмно и не виждаше лицето на Сандра, та можеше спокойно да си представя, че е Бетани; Ванеса благодари, че може да танцува дори за жалките 3 минути с Нейт и да се потопи в прегръдките му; Нейт пък благодари, че Ванеса се мерна от някъде, че да го отърве от Алона, която вече се бе насочила с бойна крачка към него; Алона благодари, че малката кучка Бет я няма на партито (вероятно и Бет би бладарила затова, тъй като можеше в противен случай да си тръгне с два строшени крака); Бет благодари…Е, нека видим за какво би могла да благодари…
Бет забърза към лимузина паркирана пред входа на фирмата – вътре вече я чакаха Маркус и Гримър – главния счетоводител. След снощната вечер, когато попадна на този Ландън...и се върна после към бумащинта, тя установи че според тези документи фирмата е на загуба, докато всъщност си функционираше съвсем нормално, което съвсем логично я наведе на мисълта, че вероятно г-н Росалес върти двойно счетоводство в комбина с Гримър и смяташе тази вечер да му го каже…в най-добрия случай той щеше да я уволни…още по-добре. От четири дена бе на работа, а сякаш работеше там от година…
- Забави се. – хладно отбеляза Маркус, когато тя се настани в колата.
- Да, така е, но открих нещо смущаващо, което искам да споделя с вас. – погледна го сериозно тя.
- Ахам. – безинтересно рече той, докато си наливаше още една чаша бърбън.
- Мисля, че… - тя погледна недоверчиво Гримър, който стоеше срещу нея… - Мисля, че във фирмата ви се води двойно счетоводство…може дори да се “перат пари” във фирмата…
- Да…много интерестно. Нещо друго? – отпи спокойно от бърбана си той.
- Вие знаете? – досети се тя, а той само кимна вяло.
- Но това е незаконно…
- Зависи…ако си купил закона, какво ти пречи. – обясни той развъртявайки чашата си по посока на часовниковата стрелка.
- Спрете колата. – едва не заповяда тя – беше ужастно уморена от системната преумора, но гордоста и…
§…която всички знаем досега не и е много от полза.
….не и позволяваше да приеме тези методи на работа. Колата рязко наби спирачки.
- Какво си мислиш, че правиш? – ядоса се Маркус.
- Напускам. – рече сигурно тя и тръгна да излиза от колата, но той я сграбчи здраво за ръката и я дръпна към себе си.
- Никъде, няма да ходиш! – заповяда и той. Беше му ясно, че ако сегя я остави да си тръгне, тя може да се раздрънка и колкото пари да имаше, не можеше после да се измъкне от финансовия надзор и другите глупости описани в Конституцията.
Прас – тя го ритна по кокалчето, при което той се хвана за удареното място и по този начин я освободи от хватката си.
- Само гледай. – рече тя и тресна вратата.
- Гримър, идиот такъв, за какво не я спря? – разгневи се Маркус, при което счетоводителя му сви безпомощно рамене.
- Аз съм само счетоводител. – обясни той.
- Да бе…- изсъска той, след което бързо отвори вратата решен да догони нахалницата. – Бетани….
Когато Бет го вида да слиза се забърза още повече…Но Маркус бе решен да не и позволи да се измъкне и тъй като беше обут с патъци нищо не му попречи да я догони…
§ Дам…предимствата на патъците…Tell me about it
- Спри се…- дръпна я той рязко. – Къде си мислиш, че отиваш, какво въобще си мислиш че ще постигнеш с тези сцени… - през зъби я попита той.
- Моля? Нищо не целя…просто искам да се махна от тази фирма…от вас. – обясни тя, опитвайки се да отскубне от него.
- Да бе и сега на всякъде ще разгласиш това, което откри…няма да го бъде. Връщай се в колата… - задърпа я той.
- Не. – вече пищеше Бет. – Пусни ме. Няма да кажа на никого.
- Да бе….Хайде…- пак я задърпа той, докато тя като малко дете се тръшкаше след него. – Колата е там и….
Фиииллллллллл – чу се някакъв свищяш звук, след което всичко стана за секунда
БУМ – колата избухна извендъж в пламъци, а удърната вълна от взрива събори Маркус и Бетани на земята. И двамата гледаха невярващо догарящата кола, Бетани дори се разтрепера от страх и беше на ръба да се разплаче…Вече определено и идваше в повече.
Маркус, обаче бързо се опомни…Знаеше от къде беше свищяштия звук – гранотомет…Някой се опитваше да го убие, но вместо него бе убил шофьора му и тъпия Гримър…Мамка му, тава копеле може все още да го дебне от някоя сграда… Той се заозърта, но нищо не видя….Сетне грабна ръката на Бет и я повлече към обратно към фирмата, тъй като не бяха изминали и 400 метра от нея. Когато стигнаха той бързо я бутна вътре, тъй като тя все още беше в някакъв невъобразим шок и дори не беше сигурен осъзнавали какво се случи преди секунда, сетне той се огледа и я последва…
- Какво…какво беше това… - през сълзи попита тя, докато цялата се тресеше неудържимо.
- Какво ли? Някой се опита да ме убие, ето какво…
§ Та ето за какво ще благодари Бети – за живота си…Какво друго да кажа…освен честит ви ден на Благодарността…
С обич: ХОХО Gossip girl

_________________

...In love with Thomas Dekker...Owner of John Connor's boy toy...bitten by Jasper Hale...
...totally hooked by Ian O'Shea...Future wife of Andrew Cooper...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.bulgarianforum.net
Midnight Sun
Maneater/Keeper of Rob's hair
Maneater/Keeper of Rob's hair
avatar

Female
Брой мнения : 509
Age : 25
Местожителство : {Amber}
име : Cass
Registration date : 27.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Съб Дек 01, 2007 6:28 pm

Въй, че съм флегма...и не съм коментвала? Не ме е срам.
Трябва да отбележа, че обожавам тази част(направо ми е любимата до сега). Купи и Маршъл бяха големи сладури...Алона и Купър - мамка му ядостан Невероятно...интриги...и тайна организация и развитие и тайна организация. Най-накрая вече не е просто история от любовни многоъгълници, а истинско стори. Много ме кефи...и сега....ЛАНДАН мажоретка Лове ммммммммммм лиги обичкам гооо разтапям се
обичам го тоя човек, обичам го ммммммммммм прегръдка Оууу и не само визията...ама и героя мн ме диви...ама многооо искам многоо Ландан обичкам гооо


НЕВЕРОЯТНО Е...ИСКАМ ОЩЕЕЕЕ

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://supernatural-bg.com/forum/index.php
ani4ka_89
Moderators
Moderators
avatar

Female
Брой мнения : 359
Age : 28
Местожителство : Някъде там
име : Ани
Registration date : 18.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Сря Дек 05, 2007 6:36 pm

Най-после успях да дочета и тази част. Както винаги беше супер интересно, ама тея тайни организации леко ме объркаха. Все пак аз съ затъпяло от немски, така че е нормално да не разбирам. Новата мацка радва, Купър го обжавам и очаквам нова доза от историята.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
RinNa_f
translator
translator
avatar

Female
Брой мнения : 121
Age : 30
Registration date : 31.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   Вто Дек 11, 2007 5:22 pm

ейй най-накрая и аз да я прочета главата.. Smile Полс сори за закаснението, но знаеш защо така стана... за новата глава - е какво да кажа?!!?! Тая тайна организация е перфект! Не е иситна сега вече ептен нямам идея кой с кой ще завърши, те се оплетаха толкова мн хора, и всеки сварзан с другия по някъв начин..... ауу екстра, давай следващата че ми е любопитна тая агенция lol! lol! lol! lol!

_________________
;;;
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Gossip girl   

Върнете се в началото Go down
 
Gossip girl
Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
HOT :: Gossip Girl-
Идете на: