Анита Блейк # 1, Остра като кол и блестяща като сребърен куршум

Така тук определено можеш да ме напишеш, като фен! Като начало няма да говоря за книгата, като цяло, защото тепърва започвам втората от поредицата.
Какво ми харесва в характера на Анита? Ами много неща, ако започна сега едва ли ще спра скоро. Анита е един изключително силен характер, но това което най-много ме впечатлява е нейният реализъм, няма един момент в книгата в който тя да не си е дала реална сметка за нещата. Винаги осъзнава факта, че може и да не излезе жива от дадена ситуация. Впечатлява ме и липсата на онази безумна смелост която присъства във всяка една книга, когато опре до главните герои. Дори има моменти в които тя изпада в ужас, но въпреки това не се отказва.
Друго което прави впечатление в нея е безумният и кураж, който на моменти дори граничи с глупост!

Ок, значи ги формулираме така

- Заради реализма и
- Заради силния и характер
- Заради куража и
- Заради това, че я е страх, когато трябва да я е страх

Такааа казах си аз причините поради които трябва да я харесвам а сега упорито седя и обмислям коя песен би допаднала или най-много би се приближила до образа на Анита. И май колкото и да си прехвърлям песните из главата излиза само една....



Защото нека бъдем реалисти, тя е проклятие за вампирите...А не е ли и един вид проклятие да можеш да вдигаш мъртвите от гроба? Или това да си вързан на 2-ро ниво (поне до момента до който съм аз в книгата) с един вампир? Ох майко какъв вампир само...А и песента си я бива в един мистичен, тежък саунд подходящ точно за такава динамична малка жена, каквато е Анита.

P.S. Искам да добавя още една причина заради която я харесвам, а именно
- Ниска е!

В момента си мисля за една причина да я харесвам - чувството и за хумор. Просто е уникално. Винаги успява да вбеси околните с коментарите си, дори хората, които вече са и свикнали. Винаги има нещо остроумно за казване.

Оу да как забравих тази й черта има моменти в който лафовете й са просто убийствени дори не успя да се сдържи да почне да гъбарка и Николаос, ощв вдин момвнт в който куража и граничи с глупостта. Има много моменти в книгата на които щях да се обърна със стола назад от смях. Но по мвжду другото нв аъм много съгласна с образа който й рисуват в комикса. Някак си повече ми се връзва с образа на Илайза Душко. Въпреки, че тя не е от най-дребничките.

Аз пък не мога да си я представя като Илайза. Всъщност не мога да си я представя и като героинята, нарисувана в комикса. Просто когато започнах да чета книгите, в главата ми се оформи един образ, който и да сега си е там и не може да бъде изместен. Обичам да си представям героите на книгите, които чета, а Анита си я представям много ярко.

За щастие образа на Анита вече бе изграден в ума ми и никакви снимки или асоциации с актриси не ми влияят. В комикса е ужасна, всъщност от това, което съм виждала - всички са ужасни. И като заговорих за външния вид, ето още две причини да харесваме Анита:
- Прекрасните къдрици на черната й коса.
Умирам за къдрици, а нейната коса е мечта. Поне такава, каквата е в представите ми.
- Почти черните й очи.
Виждала съм хора с кафяви очи, виждала съм хора със сиви очи, виждала съм хора с толкова светли очи, че изглеждат почти бели, но не и с толкова тъмни, че да могат да се броят за черни. А представете си как трябва да изглеждат, особено в тон с черната й коса и контраст с бялата й кожа...
Чувството й за хумор, макар че е споменато, още не е добавено в списъка, надявам се скоро ще бъде. Странно било, бла бла бла, важното е, че ме разсмива в продължение на цялата първа книга и частта от втората, която съм прочела до момента. Вярно че понякога ръси много шантави неща, но са забавни шантави неща.
Заради изброеното от мен и изброеното от вас по-рано - Анита Блейк е пич и много ме радва. Името й ми звучи като псевдоним на стриптизьорка или порно звезда, но това няма значение.

"Никога не съм била фенка на косматите гърди. За закуска ми ги поднасяйте гладки."
Ей това като го прочетох направо щях да се срутя от стола от смях. Наистина чувството й за хумор е феноменално, но не знам защо това най-много ми се наби. Просто беше комично и самият начин по който Анита описваше самата ситуация...

"Взех в леглото със себе си и още едно нещо — плюшена играчка, пингвин на име Зигмунд. Не спя често с него, само от време на време, след като някой се опита да ме убие. Всеки си има своите слабости. Някои хора пушат. Аз пък събирам плюшени пингвини. Ако не кажете на никого, и аз няма да кажа."
Ей това ми е един от любимите надявам се Ди няма да побеснееш, че си го отмъкнах, но ти имаш с тонове знам аз ! Но беше супер яко. Убийца на вампири, съживителка и многоооо ама многоооо плюшени пингвини!

Да, и двата цитата са супер. Трябва и аз да си разровя книжките, за да измъкна това - онова, ама нали съм обещала да не пускам спойл и не смея

Е винаги можеш да пуснеш цитатчета от 1-та книга и хммм до 7-ма глава на втора

Няколко цитата от първата книга:



- Жан-Клод направи
гримаса. Не бях сигурна дали се опитва да сдържи смеха си или да не се намръщи.
Може би и двете. На някои хора влияя точно така.


- Звучи ужасно
загадъчно. А не е. Разбирам от вампири така, както някои хора разбират от коне
или коли. Имам усет за тях. Посъбрала съм и опит. Не смятах обаче, че на
Николаос ще й хареса да я сравняват с кон или кола, тъй че си сдържах езика зад
зъбите. Видяхте ли — все пак не съм глупачка.

Мда Анита е уникална постоянно ме изумява и си умирам от смях. Сега дори на втората книга си четях в рейса...И.... направо настръхнах, но няма да спойлвам докато Ди не стигне до там! Ама то ще се разбере и ще се чуе като стигне точно до този момент!

— Усещам копнежа ти по мен, ma petite, a и аз копнея за теб!

Свих рамене. Какво можех да кажа?

— Просто обикновена похот, Жан-Клод, нищо особено!

Което беше лъжа. Разбрах, още докато го произнасях.

Ей тук си умрях да се хиля!

Пишете ме и мен фен. Аз съм чела само една книга, която случайно ми попадна и като видях, че има вампове ведна я прочетох. Само не знам коя част е, защото определено не беше пръвата. "Циркът на прокълнатите" май се казваше. Ако ми кажете как се казват другите части ще съм ви много благодарна.

Такааа, Анита... честно казано май повече ме дразни, отколкото кефи. Поне от това, което съм чела де.

"Циркът на прокълнатите" е третата книга от поредицата. Първата е "Престъпни удоволствия", втората - "Усмихнатият труп", а четвъртата и последната преведена на български, но не и последната от поредицата, е "Кафенето на лунатиците"

Даа.... Доколкото знам тази година ще има още една, но ги почвам на английски просто няма да мога да дочакам да излязат е друг е въпроса, че ще ги купя и прочета после и на родният ни език Сетих се за още няколко причини да харесвам Анита...

- Човечността й - въпреки всичко, не я губи и се държи добре дори с Уили.
- Начина по който устоява на Жан-Клод поне до момента - иска й се и все пак се държи!

Аз вече ги подкарах на английски, в момента чета Bloody Bones. До момента най-забавно май ми беше в четвъртата, но може и да бъркам, защото я четох последна и съм леко повлияна от този факт.