Жан-Клод #1 Опасно кървав или дяволски чаровен

Фенове:
RoseRed
ani4ka_89
Дийдра

Причини:
-Очарователен джентълмен с глас, способен да те развълнува
- Начина по който казва на Анита Ma Pettie!
- Никога не се отказва от това да свали Анита
- Заради тъмно сините му очи
- Защото е вампир.
- Белега с кръста.
- Начина по който сподели силата си с Анита, въпреки Николаос
- Мъж на място, не някой сладникав лигав тип!
- Защото, както казва Анита, той е "единственият вампир повелител, който бях срещала и не бе луд по някакъв начин"

Музика:
Limp Bizkit - Behind Blue Eyes
H.I.M. - Vampire Heart

Цитати:
Гласът принадлежеше на Жан-Клод, собственик на клуба и вампир-повелител. Изглеждаше точно както се очакваше от неговия вид. Мека, леко къдрава коса, покриваща високата бяла дантелена яка на старовремска риза. Дантелата на свой ред се изливаше върху бледите му ръце с дълги пръсти. Ризата беше разкопчана широко и разкриваше стегнатите му голи гърди, обкръжени от още нагънати дантели. Повечето хора не биха могли да носят такава риза. Вампирът й придаваше извънредно мъжествен вид.
***

Взирах се решително в гърдите му. Там, почти скрит сред дантелата, се различаваше белег от изгаряне. Имаше форма на кръст.
***

Той изрече името ми така, сякаш целуваше кожата ми.
— Анита! За какво си мислиш?
Гласът му беше толкова успокоителен.
***

Гласът му бе като кадифен шепот в късните нощни часове. Дявол го взел, много беше добър!
***

Очите му бяха с най-тъмносиния цвят, който съм виждала, съвършени като небето в полунощ. Бяха тъмни и живи, но не забелязах следа от усещането за потъване, за придърпване. Бяха си просто очи.
***

Вампирът сви рамене. На светлината на факлите черната му коса изглеждаше почти пурпурна. Направо спираше дъха.
***

Гласът принадлежеше на Жан-Клод, собственик на клуба и вампир-повелител. Изглеждаше точно както се очакваше от неговия вид. Мека, леко къдрава коса, покриваща високата бяла дантелена яка на старовремска риза. Дантелата на свой ред се изливаше върху бледите му ръце с дълги пръсти. Ризата беше разкопчана широко и разкриваше стегнатите му голи гърди, обкръжени от още нагънати дантели. Повечето хора не биха могли да носят такава риза. Вампирът й придаваше извънредно мъжествен вид.

*

Жан-Клод вървеше към нас. Вампирът, господар на града. Движеше се като танцьор или котка — с плавна, плъзгаща се походка. Сдържана енергия и грация, готови да избухнат в насилие.
Не беше чак толкова висок, може би метър и седемдесет и пет. Ризата му сияеше от белота. Беше свободна, дълга, с бухнали ръкави, пристегнати на китките от маншети с три копчета. Отпред имаше само връв за завързване на гърлото. Той не я беше стегнал и белият плат само рамкираше бледите му, гладки гърди. Ризата беше запасана в стегнати черни джинси, и само това я спираше да не се вее около него като плащ.
Косата му беше чисто черна и леко се къдреше около лицето. Очите му, ако посмееш да погледнеш в тях, бяха толкова тъмносини, че изглеждаха почти черни. Бляскави, тъмни скъпоценни камъни.
Спря на около шест крачки от нас. Достатъчно близо, за да се вижда тъмният белег с форма на кръст на гърдите му. Той единствен нарушаваше съвършенството на тялото му. Или поне на тази част от тялото, която бях виждала.
— Здравей, Жан-Клод! — казах.
— Здравей, ma petite! — отвърна той.
Гласът му бе като кожено палто — пищен, мек, смътно мръснишки, сякаш само да говориш с него бе нещо мръсно. Може и така да беше.
— Не ме наричай „ma petite“ — озъбих се.
Той се усмихна лекичко, без да покаже и следа от зъбите си.
— Както желаеш!

~

Той се засмя. Смехът му бе приятен и благозвучен като скъп парфюм, който витае в стаята, след като напръсканият с него човек е излязъл. Точно такъв беше — витаеше в ушите като далечна музика. От всички вампири-повелители, които съм срещала, Жан-Клод притежаваше най-хубавия глас. Всеки си има някакъв талант.

~

В очите му проблеснаха искрици. По лицето му се разля веселие и избухна между устните му. Разсмя се с цяло гърло.
Смехът беше като бонбон: сладък и заразителен. Ако можех да бутилирам смеха на Жан-Клод, сигурна съм, че от него щеше да се дебелее. Или да се получава оргазъм.

~

Единствената ми утеха беше, че мога да гледам как Жан-Клод изкачва стълбите. Ами, осъдете ме, де!
Задните му части бяха извънредно хубави като за вампир.

~

Дългите му бледи ръце бяха скръстени на плота. Леко вълнистата черна коса, сините като полунощно небе очи, бялата риза със странните й маншети… Седнал там, изглеждаше съвършен — съвършен неподвижен като в картина. Красив като мокър сън, но не и истински. Само изглеждаше съвършен. Аз обаче знаех истината.
...
Той се усмихна — нито следа от зъби, просто прелестно движение на устните. Ако съществуваше вампирско списание, Жан-Клод щеше да е винаги на корицата.

Снимка:

Слагам различни варианти не само комиксовите снимки, а и преспективи показани от феновете на книгата.

[center]

Жан-Клод #1 Опасно кървав или дяволски чаровен Jeanclaudebygwenefharkz3.th

Жан-Клод #1 Опасно кървав или дяволски чаровен Jeanclaudebyangelsaint1nd2.th

Жан-Клод #1 Опасно кървав или дяволски чаровен Jeanclaudebyleafofsteelbd7.th

Жан-Клод #1 Опасно кървав или дяволски чаровен Jcbanner5ws

А ето и комиксовият вариант:

Жан-Клод #1 Опасно кървав или дяволски чаровен Rltvi3

Бързам да се включа с първата причина, която ми идва наум. Знам, че ще прозвучи малко смешно в началото, ама карай.
Харесвам Жан-Клод, защото е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде един вампир - очарователен джентълмен с глас, способен да те развълнува. Няма да казвам как ви мисли ми се завъртат при описанието на визията и гласа му мали

Така ОК споко слънце дишай дълбокоооо, защото ако мислиш, че твоята причина ще се стори смешна на някой почакай да видиш моята Smile

, а за другите ще изброявам после за да не стане така, че за някой не останало парченце дискусийка. Та....
- Начина по който казва на Анита Ma Pettie!

Макар да мразя френския просто като го прочета и ми става супер благо!

Хах, да, и това го обожавам мнм

Тя все му вика: "Не ме наричай така" и той след две думи пак със същото обръщение. Жан-Клод е просто уникален мнм

Ето и още една причина
- Никога не се отказва от това да свали Анита

Ето още една и от мен. Ужасно много ми харесва как авторката описва тъмносините му очи. Не обичам сините очи, обаче в книгата са описани по такъв начин, че направо ми се изправя косата.

Ся се сетих за една песен, която май се връзва. Ако не се връзва, да знаете, че се дължи на продължително учене по история

Limp Bizkit - Behind Blue Eyes

Опа стой не мърдай! Сетих се за още една песен която идеално би паснала на Жан-Клод! Всъщност да де, аз няма смисъл да я пиша, понеже вече си знаете, но все пак за да няма грешки...

H.I.M. - Vampire Heart

- Защото е вампир.
Хайде де как още не включили тази причина? Оттам идва невероятното му вампирско обаяние (макар Анита вече да не му е подвластна), безсмъртието, силата и различните му специални способности... Това че е вампир е много съществена част от личността му, shame on you че не сте се сетили досега.
Имам слабост към вампири, но, разбира се, не само за това харесавм Жон-Клод. Всъщност част от мен го харесва, а друга го мрази, той несъмнено е от мъжете, предизвикващи такива двойнствени, но силни (което е по-важното) емоции.

Ееее Ди, не така просто с Ани действаме бавно едно по-едно да остане и за теб. За това сега ще дам още две причини да харесвам Жан-Клод!
- Белега с кръста. - не знам за вас, но мен този белег ужасно много ми допада. Още повече, че е като още едно от нещата които го свързва с Анита.
- Начина по които сподели силата си с Анита. - Беше уникално. В смисъл ОХ...тази жена ще спре ли да му се дърпа за Бога!

Ох, белега и аз много го обичам.
Умувам от вчера над една причина - независимо как е облечен, винаги изглежда мъжествено... И Анита непрекъснато го повтаря. Laughing

Като цяло описанията в книгата ми харесват, макар понякога да ми идват в повечко, когато се отнася до някой незначителен персонаж или нещо друго. Но що се отнася до Жан-Клод ги чета с удоволствие независимо дали се отнася до външния вид, гласа му, белега, който толкова харесвате и т.н. Ето няколко:

Гласът принадлежеше на Жан-Клод, собственик на клуба и вампир-повелител. Изглеждаше точно както се очакваше от неговия вид. Мека, леко къдрава коса, покриваща високата бяла дантелена яка на старовремска риза. Дантелата на свой ред се изливаше върху бледите му ръце с дълги пръсти. Ризата беше разкопчана широко и разкриваше стегнатите му голи гърди, обкръжени от още нагънати дантели. Повечето хора не биха могли да носят такава риза. Вампирът й придаваше извънредно мъжествен вид.

*

Взирах се решително в гърдите му. Там, почти скрит сред дантелата, се различаваше белег от изгаряне. Имаше форма на кръст.

*

Той изрече името ми така, сякаш целуваше кожата ми.
— Анита! За какво си мислиш?
Гласът му беше толкова успокоителен.

*

Гласът му бе като кадифен шепот в късните нощни часове. Дявол го взел, много беше добър!

*

Очите му бяха с най-тъмносиния цвят, който съм виждала, съвършени като небето в полунощ. Бяха тъмни и живи, но не забелязах следа от усещането за потъване, за придърпване. Бяха си просто очи.

*

Вампирът сви рамене. На светлината на факлите черната му коса изглеждаше почти пурпурна. Направо спираше дъха.

ОК Ди ти стопли сърцето ми с всички тези цитати. Не бе лъжа разхлопа го като бедствена камбана!

Това ми е едно от любимите:
Очите му бяха с най-тъмносиния цвят, който съм виждала, съвършени като небето в полунощ. Бяха тъмни и живи, но не забелязах следа от усещането за потъване, за придърпване. Бяха си просто очи.

Аз много харесвам този
Той изрече името ми така, сякаш целуваше кожата ми.
— Анита! За какво си мислиш?
Гласът му беше толкова успокоителен.
Като си представя усещането, настръхвам.

Edit:
Ето няколко цитата и от мен
- Вампирът се засмя. Сякаш ме погали — като вихрено потъркване на животинска козина. Топло и все пак напомнящо за смъртта.
- Гласът му бе като кадифен шепот в късните нощни часове. Дявол го взел, много беше добър!
- Гласът му обещаваше неща, за които думите дори не могат да намекнат.
Обещания, прошепнати в тъмни стаи под прохладни чаршафи. Той ме
всмукна, търкулна ума ми като сладка глътка за алкохолика и усещането
беше приятно.
- Когато се разнесе, гласът му беше нисък и зловещ, натежал от тих гняв. Полази по кожата ми като леден вятър.

Засега толкова, ще има и още.

Мммм Ди, хайде напредвай вече, че ме сърбят пръстите да пускам цитати от втората книга...Направо е уникален Жан-Клод...А мене Нед понеже ме спойлна много лошо за развитието в 16-те книги ОХ МАЙКО! Някой да ме хване, че ми се разтупа сърчицето!

Рали, да почвам втората книга? Че аз вече я свърших Laughing

.
И никакви спойлери, не ща и дума да прочитам от някоя от следващите книги. Каквото и да става не искам да знам, сама ще го прочета. Нито дума!

Жан-Клод вървеше към нас. Вампирът, господар на града. Движеше се като танцьор или котка — с плавна, плъзгаща се походка. Сдържана енергия и грация, готови да избухнат в насилие.
Не беше чак толкова висок, може би метър и седемдесет и пет. Ризата му сияеше от белота. Беше свободна, дълга, с бухнали ръкави, пристегнати на китките от маншети с три копчета. Отпред имаше само връв за завързване на гърлото. Той не я беше стегнал и белият плат само рамкираше бледите му, гладки гърди. Ризата беше запасана в стегнати черни джинси, и само това я спираше да не се вее около него като плащ.
Косата му беше чисто черна и леко се къдреше около лицето. Очите му, ако посмееш да погледнеш в тях, бяха толкова тъмносини, че изглеждаха почти черни. Бляскави, тъмни скъпоценни камъни.
Спря на около шест крачки от нас. Достатъчно близо, за да се вижда тъмният белег с форма на кръст на гърдите му. Той единствен нарушаваше съвършенството на тялото му. Или поне на тази част от тялото, която бях виждала.
— Здравей, Жан-Клод! — казах.
— Здравей, ma petite! — отвърна той.
Гласът му бе като кожено палто — пищен, мек, смътно мръснишки, сякаш само да говориш с него бе нещо мръсно. Може и така да беше.
— Не ме наричай „ma petite“ — озъбих се.
Той се усмихна лекичко, без да покаже и следа от зъбите си.
— Както желаеш!

~

Той се засмя. Смехът му бе приятен и благозвучен като скъп парфюм, който витае в стаята, след като напръсканият с него човек е излязъл. Точно такъв беше — витаеше в ушите като далечна музика. От всички вампири-повелители, които съм срещала, Жан-Клод притежаваше най-хубавия глас. Всеки си има някакъв талант.

~

В очите му проблеснаха искрици. По лицето му се разля веселие и избухна между устните му. Разсмя се с цяло гърло.
Смехът беше като бонбон: сладък и заразителен. Ако можех да бутилирам смеха на Жан-Клод, сигурна съм, че от него щеше да се дебелее. Или да се получава оргазъм.

~

Единствената ми утеха беше, че мога да гледам как Жан-Клод изкачва стълбите. Ами, осъдете ме, де!
Задните му части бяха извънредно хубави като за вампир.

~

Дългите му бледи ръце бяха скръстени на плота. Леко вълнистата черна коса, сините като полунощно небе очи, бялата риза със странните й маншети… Седнал там, изглеждаше съвършен — съвършен неподвижен като в картина. Красив като мокър сън, но не и истински. Само изглеждаше съвършен. Аз обаче знаех истината.
...
Той се усмихна — нито следа от зъби, просто прелестно движение на устните. Ако съществуваше вампирско списание, Жан-Клод щеше да е винаги на корицата.

Мда, Жан-Клод е прекрасен. Проклет, но прекрасен.

Оу не не не ! Не съм съгласна! Жан - Клод не е проклет! Напротив перфектният мъж е...Е добре леко зъбат, но все пак перфектен от където и да го погледнеш! Само не знам Анита защо му се дърпа...Да де знам....Защото е вампир и все пак е перфектен...Като описваше как гласа му гали, като меката козина на животно...Цялата настръхнах....

Сетих се за още една причина да харесвам Жан-Клод, поне аз де...
- Мъж на място, не някой сладникав лигав тип!

Проклет е и още как. И е мъртвец. Труп.
И все пак е сред любимите ми вампири и със сигурност любимия ми мъж от поредицата до момента.

Сещам се и за още една причина за списъка, само не знам как точно да я формулирам... Защото е... нормален? Не е откачамлка? Така де, видяхме каква е Николаос и въобще безсмъртието и т.н. влияят лошо на повечето вампири, както Анита каза... а, да, сетих се как ще го формулирам:
- Защото, както казва Анита, той е "единственият вампир повелител, който бях срещала и не бе луд по някакъв начин"

Абе труповете не говорят! А той дори вади розови бузи от време на време! Просто е уникален! И е мъж на място при него както се вика "Няма лабаво" вади ти с памук душата!

В нашия свят, Рали, труповете не говорят. Но в света на Анита Блейк говорят. Говорят вампирите, говорят зомбитата. А човешки розовите бузи и топлина Жан-Клод добива благодарение на кръвта на живите, която пие. Може да не е баш мътвец, ама не е и жив.
Трябва да си разбрала, Рали, че много го харесвам. Просто съм обективна. Всъщност може би точно това е, което му пречи да бъде съвършен в моите очи - да бъде човек.

Дийдра написа:: Може да не е баш мътвец, ама не е и жив.

Ей това може би е най-точното определение за съществуването на Жан-Клод. Въпреки това той си е просто прекрасен, да не говорим как ми бърка под лъжичката понякога.