Gossip girl

Хех, след като и най-верния ми фен се включи подобаващо - Теди, ти все пак беше първата, която забеляза тая историйка и аз много ценя мнението ти, не случайно чаках да я дочетеш, че да реша, ще има ли или не нова...Та така като гледам отзивите може и да има.

Благодаря на всички

ааааа няма "може и да има" а "задължително ще има" виждаш колко сме ти верни феновете затова не тр да ни даржиш в неведение пък и ся стана супер интересно, то всеки се оплете с всеки, а за Алона още не мога да повярвам че се извъди няква ума...аз я мислих за повърхностна.. ? ? нз нз искам ощееееееее

Хааа, пак от време на време пропускам да коментвам...пълна глупост ако ме питаш, щото пак ще пиша много. Ам започва...Hoooly Patato, What the hell did I just read. Ма ти си нямаш спирка, бе слънце. Откъде, само ми кажи откъде го измисли...лееле страхотно. А да не ти говря за Купър и Алона...ма щото все пак...бе знам ли..ма ти ме изненада много. И то приятно. Лееле, кавам ти, нее заповядвам ти(ако това те кара да спреш, си връщам последното) да продължиш. Ооо не може така да навързваш нещата и да ни оставяш в неведение. Хих. Затуй плийз, плийз искам да чета и още.

ОК мъчи ме само един въпрос...Защо няма още? И кога ще има още? Ок станаха два въпроса!

След дългото прекъсване от три месеца ето я и новата глава...надявам се да се е получила добре...Енджой!!!



§Охо, здравейте сладури…Знам дълго ме нямаше, но живота не спира само, защото вие искате да разбере какво става по нататък с нашите герои. В крайна сметка за дългото ми отсъствие имам само едно оправдание (ако въобще това е оправдение) – Ooops, I did it again…Е, хайде, не бъдете чак толкова отчаяни, досега би трябвало да знаете колко съм “отговорна”. Но защо ли ви затормозявам, хайде от мен да мине – ето ви направо историята, но за да е по-интерестно смятам да ви върна 10 години назад и да видим кой какъв е бил по това време. Знаете какво казват хората – от малък си чертаеш пътя, който ще следваш по-късно, та викам да видим те какво са начертали…
Бет и Дерек вървяха мълчаливо по алеята към училище и двамата нарамили по една голяма раница на гърба си.Знаеха, че ги чака тридневно пътуване из страната организирано от училищното настоятелство по случай завършвенето им и ето защо бяха подготвени добре и все пак никой от двамате не смееше да продума, отнесен в собствените си мисли. Всъщност и двамата мислеха за почти едно и също нещо, само че в различни акспекти. И това нещо беше предстоящия бал по случай завършването им, който беше след една седмица. Всеки от тях искаше да отиде на него, с човека когото обичаше, само че този човек не знаеше този факт и това се оказваше един особен вид проблем.
§ Да напомням ли, че дори и на тази крехка възраст Бетани е влюбена в Нейтън, а Дерек в Бетани…Така, ако някой се е нуждаел от тази информация хубавичко да се напляска, защото над 10 хиляди пъти вече съм я споменала.
Пръв разцепи тишината Дерек:
- Е, вълнуваш ли се за екскурзията днес? – опитваше се да не гледа директно в нея той, тъй като вече се подготвяше за втория си въпрос, а той беше хилиди пъти по-труден за изричане от този.
- Хъм, често казано не знам. То пък голяма екскурзия ще бъде – три дни само на път и накрая по традиция ще ни заведат в Белия дом, на който и без това сме се нагледали. – изрази възгледите си Бет.
- Е, може да е забавно. Дочух, че по времето, когато ние ще бъдем там на обиколка, ще има и други на нашата възраст от различни точки на света – Англия, Испания…ъм, Пакистан. – не се стърпя да се пошегува той.
- О, да само заради тия от Пакистан ще отида. Голяма фенка съм им… - двамата се расмяха буйно, спирайки на средата на алеята. – Знаеш ли…- през смях рече Бет. - …може би трябва да поканя някой от тях за мой кавалер…
И изведнъж смеха стихна…Несъзнателно Бет беше напипала болна за Дерек тема. Тема, която му напомни, че още не е задал главния въпрос, който го интересуваше.
- Ъъъ..Бет.. – започна плахо той.
- Да? – погледна го леко объркано тя.
- Исках да те питам...дали…би дошла…
ПРАС!!! – едно рамо яростно се заби в гърба на Дерек.
- Ей, Дерек, това си бил ти…Съжалявам, не те видях. – ухили се насреща му Нейтън, появил се зад тях с преметната на раменете подобна на техните голяма раница. – Готови ли сте за пътуването? – попита той, привидно двамата, но всъщност гледаше само към Бет.
- Да. – отвърна обезсърчено тя, гледайки към обувките си.
- Според мен ще бъде страхотно. – захили се доволно той, опитвайки се да поддържа разговора, като игнорираше Дерек.
§Евала, му правя на тоя човек и като тийнейджър е бил баси лекенцето…
- Ъм, да…вероятно. Три дни на колела – Ехей!!! – ентузиазира се за пред Нейтън тя, което не убягна от вниманието на Дерек, та дори и го вбеси.
- Нали? Ще бъде супер – настъпи кратка пауза, сетне той продължи - Ъ, такова, Бет..- сега Нейт на свой ред почна да пелтечи.
- Домашното ли? – попита тя, като впи в него искрящите си в момента от вълнение очи – той не отговори, само кимна леко виновно. – Да, предположих, че ще го искаш и го нося. – рече тя и забърника притеснено из раницата си. Сетне извади от там някаква тетрадка и му я подаде с трепереща ръка.
- Благодаря. – смънка той. – Знаеш че съм ти длъжник нали? – без да я поглежда в очите попита той.
- О, не се терзай, не е голяма работа. – махна с ръка Бет и се усмихна свенливо – нещо, което той не успя да види, защото бе зает да отбягва погледа и.
§Ууу, човек би казал, че тогава е имал още съвест…O, C’mon !!! И докато никой не смее да погледне другия и от Дерек вече се вдига пара от ревност на отстрещната страна на алеята още някой не е луд фен на Нейтън. Само един малък въпрос – Защо бе хора, той е такъв пич?
Крис недоволно присви устни, гледайки как брат му – Нейтън за пореден път разиграва наивната Бет. Понякога му ставаше жал за нея, но друг път…и се нервеше повече отколкото на брат си, че въобще му се връзва на тъпите номера. Не беше глупава, той знаеше, че не е, просто това, че си падаеше по тая надуфка брат му я правеше да изглежда такава.
- Ей, Крис. – извади го от мислите му, неговия приятел Колин, сетне проследи погледа му и добави шеговито. – Какво брат ти пак се заняся с твоето момиче?
- Млъквай. – заповяда раздразнено Крис, като го удари с юмрук в рамото.
- Е, сега какво…Като ги видиш заедно и откачаш. До какво води това - приятелят му сви рамене безразлично – ами или си падаш по нея…- Крис поклати глава вече отекчен от тези глупости. - …или си падаш по брат си. – захили се Колин, сетне върна удара на приятеля си и побърза да избяга от него преди той да има възможност да го докопа.
- Бягай, глупако, но ще пътуваме в един автобус нали се сещаш. Ще ми паднеш там. – крещеше след него той.
Сетне осъзна, че вероятно е привлякал прекалено много внимание към себе си и отправи поглед към отсрещната алея. Така беше – и тримата сега гледаха в него: Дерек само за секунда, сетне поклати глава и отново впи погледа си в Бет; Нейтън малко по-дълго, колкото да каже на брат си с поглед “Смотан си и смотан ще си останеш.” и Бет, която го погледна със някакъв примес от съчувствие, развеселеност и топлота. Той осъзна, че вече прекалено дълго е задържал погледа си върху нея и понечи да го отмести, точно когато тя му се усмихна насреща, но беше късно – очите му вече бяха вперени в близкото дърво. Мозъка му бързо асимилира станалото туко що и Крис реши, че поне от чисто възпитание е добре и той да и се усмихне, но когато отново погледна на там тримата му съученици от отсрещната алея вече бяха тръгнали надолу по нея към училището.
§Само на мен ли ми е интересен факта, че Нейт има брат и представете си…той е земен, не като него…Не ме разбирайте погрешно, всичко което е hot печели моите симпатии, ама все пак Нейт си е самодоволно леке, а брат му…той е…повтарям се, но земен. И май, май не е чак толкова безразличен към Бетси…Честно почвам да си мисля да си сменя имиджа и да стана като нея, белким и на мен всички да ми се лепят.
- Чейс, Моън и Браун…само те липсват. – проверяваше още веднъж списъка отговорничката по сигурността – дребна, възпълна жена, с ужастно огромни торбички под очите, сбърчен нос и очи, колкото топлийки.
- Ето ги… - възкликна облекчено тяхната училищна възпитателка, когато Бет, Дерек и Нейтън се появиха зад ъгала на училищната сграда.
- Хъм… - възнегодува отговорничката. – А, другия Браун? – двигна важно вежди тя.
Училищната възпитателка – г-ца Нюман леко пребледня при този въпрос, което накара дебеланата да придобие тържествуваш вид точно когато зад същия ъгъл, от който се бяха появили тримата новодошли се показа още един – този, откогото имаха нужда: Кристофър Браун.
- А, ето го… - тя забърза към Крис, обхвана раменете му с ръце и го поведе към останалите отговорничката.
- Добре. – не скри недоволството си тя. – Нека се чакват, може да тръгвате. – едва не изсъска тя, сетне прибра в чантата си важно тефтера, на който досега отмяташе имената да постепенно прииждащете деца. Оправи сякаш между другото шала си, който беше вероятно съвременник на първата световна, врътна се и си отиде.
- Ох, тая жена, не знам защо въобще ни я пратиха. – каза повече на себе си, отколкото на останалите г-ца Нюман. – Хайде, качвайте се. – напомни тя на четиримата укъсняли ученици, на които не им трябваше друго подканване и веднага се метнаха в автобуса, следвани от учителката.
§ И така малките дечица си пътували блажено цели три дни – хъм, как звучи. Да не си помислите, че ден и нощ са на път – не учителите им не са садисти: жалко, моите бяха, но да не се отклонявам. Та – това е екскурзия по зададена програма, като вечер спират в някой по-известен град с разни забележителностти да поразгледат и отпочинат и на сутринта отново на път. Скучно звучи нали? И аз така мислех, така че ще карам накратко – нищо интерестно не се случи: Нейтън не обърна повече внимание на Бет, след случката на алея, Дерек все опитваше да стигне до същината да копняния въпрос, ама нещо не му се отдаваше. Бет милата, малко трудно понесе това, че Нейт хич не я забелязва, но какво да се правеше…Май, обаче бе намерила лека подкрепа…
Бет забърза по коридора, рязко зави и едва дишайки упря гръб в стената до нея…Очите и вече бяха влажни – Нейтън за тези скапани три дни нито веднъж не я погледна, пък и Дерек в момента бе по безполезен от когато и да било. Само и мълчеше и сякаш се боеше дори да разговаря с нея, което естесвено я изнервяше допълнително. Тази вечер като последна от екскурзията настоятелите им бяха организирали някаква забава, която естесвено не струваше. Но Бет нямаше сили до стои на нея, защото там беше Нейт, нейния Нейт – същия, който не можеше да спре да обича от 2 години насам, е вярно не бяха много…
§О, не са…чеки да минат още 10, тогава да те видим какво ще правиш…хъм, ми ние май вече видяхме.
Тя въздъхна само при мисълта за него и цялото и тяло се разстресе от новата вълна конвулсии на плача. Вече нямаше сили дори на краката да си стои, затова просто се свлече безпомощто на пода и захлупи главата си с ръце, отдавайки се докрай на болката.
§ Ето как е започнало всичко с цивренето в близкия ъгъл…хех, не че не подозирах.
- Бет? – чу тя в дъното на коридора. Знаеше, че е Дерек, само по гласа го познаваше, вероятно се бе усетил, че тя вече не е на тъпото парти и бе хукнал да я търси. – Бет? – отново утекна в коридора. Но тя реши да не отговаря и захлупи главата си още повече в шепите си. След секунта чу как стъпките заглъхват с екот по цялото помещение – вероятно бе тръгнал да я търси.
- Хитро…да се скриеш и от най-добрия си приятел. – чу някъде в страни от себе си Бет и вдигна учудено глава от колената си. Като чели гласът идваше от стълбището в дясно, което в момента бе цялото в мрак. Притежателът му явно не искаше да я държи дълго в напрежение и вероятно уплаха в момента и затова пристъпи малко напред, така че на слабо осветения коридор ясно се открои кой всъщност беше той – Кристофър Браун. Отначало Бет леко се сепна – по принцип си нямаше приказка с брата на Нейтън, обаче никога не бе го възприемала като противен, неприятен или въобще да мисли за него в някаквъв отрицателен аспект. И все пак се чувстваше жалка – брата на момчето, което в момента я караше да се чувства така да я види рухнала по този начин.
Крис пристъпи още едно стъпало напред и този път тя успя да различи и цигарата в устата му. Явно бе излязал да изпуши една далеч от погледите на отговорниците и какъв късмет точно тя в това състояние да попадне точно на него.
§О, да аз Бети съм я признала – късмета и цепи дувари.
- Нека сключим сделка… - започна със спокоен глас той, като приклекна на същото стъпало, на което досега стоеше прав и впи в нея очите си, които на слабата светлина изглеждаха особено мрачни и плашещи. Бет не отговори, още се мъчеше да асимилира станалото туко що. – Ти няма да ме издадеш, че съм излязал да пуша… - посочи той с глава към цигарата в ръката му, която още димеше. - …а аз няма да кажа на Нейтън, че отново те е разревал. – усмихна се ехидно той.
Бет отново нищо не каза. Дотам ли беше паднала? Човек като Крис, на който никога нищо не бе направила, дори не бе помисляла нещо лошо за него, а той се държеше с нея като с утрепка…парцал. Сълзите просто тръгнаха от очите и, тя нямаше вече контрол над тях. Искаше и се отново да се свие и да захлупи глава в дланите си, но не можеше да мръдне – седеше си там на пода и плачеше без да може да спре.
Крис извъртя театрално очи при тази сцена…Подозираше, че момичето си пада леко чувствителоно, ама лекото май съвсем не беше леко. Той въздъхна изтормозено, хвърляйки цигарата си недопушена настрани, сетне се изправи и се приближи към нея, подавайки и ръката си.
- Хайде.
Бет все още трудно справящата се с постъпващата информация изгледа ръката му неразбиращо. Той размърда пръстите си, за да я подсети какво трябва да направи...Тя примигна едва, откъсна едната си ръка от коляното и неуверено я сложи в тази на Крис. Той само това и чакаше – веднага след като тя му подаде ръка си той я дръпна рязко, така че да се изправи на крака. При ставането Бет леко се залюля, но запази равновесие. Тя все още мълчеше – смяташе, че ако не говори, може би това което се случва ще бъде осмислено по-бързо, обаче досега не се бе случило нищо такова. Крис впи в нея очите си, чийто цвят все още бе неразличим заради мъждивата светлина, сетне се усмихна, пусна ръката и само за да я насочи към лицето и. Върховете на пръстите му докоснаха скулите и внимателно и още по-внимателно изтриха сълзите от тях.
- Така е по-добре. Хайде. – той отново хвана ръката на Бет и я поведе по коридора обратно към забавата. Чак сега тя осъзна какво правеше той.
- НЕ! – дръпна се рязко назад Бет, но не бе достъчно силна, че да се измъкне от хватката му и той я придърпа отново към залата. – Не ме карай да говоря с него, не искам…Не, моля те…Крис…не искам… - беше готова отново да се разплаче ако трябва.
- Какво? – той се спря изведнъж. – Мислиш, че те водя да говориш с брат ми? – тя кимна уплашено. – Ха…Не съм му сутеньор, ще има да взема.
§Жалко!!! Щях да съм първата му клиентка.
- Тогава?
- Ще танцуваме. – обясни някак между другото той, сетне пак пое крачка към залата, здраво хванал ръката и.
- Но.. – тя така и не довърши, тъй като вече бяха в залата. Почни никой не ги забелязваше – купона както беше ясно не беше стока…затова и хората не му обръщаха никакво внимание, просто механично надигаха чашите си с пунш и гледаха с празен поглед обстановката. Никой не очакваше да се случи нещо изключително.
§Щото ме е нямало…
Крис без усилие поведе Бет към дансинга. Все още никакво внимание – хората си говореха за техни си работи и не ги интересуваше кой танцува на скапаната музика, която като по някаква ирония от старовремски рок бе превключена на блус, точно когато двамата се “паркираха” на дансинга. Крис взе ръката на Бет, която досега държеше и я постави на рамото си, подканвайки я тя на направи същото с другата – не се колеба много.

§Че то с такова лошо момче и аз не бих.
Сетне той обхвана талията и с ръце и двамата започнаха да се носят едва на бавната музика.
- Хей, Нейт, това не е ли брат ти? – попита изведнъж един от кБет??? – опита се да асимилира видяното Нейт. – Какво прави тя с него? Те дори не си говорят? – започна да недоволства той.
- Пич, добре ли си? – забеляза промяната в настоението му един от приятелите му.
- Да, естесвено че съм добре. Хах…ама как? – той прехапа ядно долната си устна преди да е казал нещо, което не трябва. – Тази няма да я бъде. – закани се Нейтън и преди някой дори да е поничил да го спре се запъти към дансинга.
Песента вече беше на свършване, когато Крис се надвеси над Бет и подшушна едва в ухото и:
- Няма защо.
След което около 5 секунти тя мигаше учестено. Той и смигна и се запъти към изхода, вървейки назад. Последното, което направи преди да се обърне беше да и посочи с глава да погледне в ляво…И тя го направи – Нейтън вървеше срещу нея. Чак сега на Бет и стана ясно какво имаше предвид Крис като каза “Няма защо” и побърза да го потърси с поглед, за да му се отблагодари но вече беше късно – той бе излязъл от залата.
- Бет…Това брат ми ли беше? – опита се да звучи спокойно Нейт, тя само кимна, мъчейки се да си спомни как въобще се говореше. – И вие откога си говорите…ъъъ, такова…Откога въобще танцувате един с друг?
§Човече, още малко и ще поискаш да знаеш “Гадже ли ти е?”, “Спа ли с него?”, “Ще ми дадеш ли телефона му?”…Окей, последното само аз го питам. Да не си помислите издевателствам над деца…говоря за вече порастналия Крис.
- Ами…той ме покани. – обясни просичко Бет.
- Ей, така? Без преди това да си кажете нещо? – продължаваше с кръстосания разпит той.
- Ами каза ми…- сви рамене тя.
- КАКВО?
- Ще танцуваме ли? – усмихна се едва Бет, което още повече вбеси Нейтън.
- Окей…Ще танцуваме ли? – погледна я изпитателно той.
- Да, това ме попита.
- Не, аз питам теб…- той се замисли за момент, сетне продължи: - Ще танцуваш ли…с мен?
Бет, замръзна на място…От две години се молеше да се случи нещо като това, че да бъде по-близо до Нейтън па макар и за един танц от 3 минути, че и по-малко…И ето сега се случваше. Наистина ли се случваше всъщност?
Дишането и се учести, тя преглъдна звучно, сетне го погледна право в очите – отговора излезе от само себе си:
- Не.
Нейтън стоеше като препариран на дансинга без да знае сега как да реагира. Бет беше по-зле и от него…Идея си нямаше откъде се появи тоя отговор, как въобще и хрумна…Ами сега какво?
- Хей, Бет, търсих те на всякъде. – появи се отнякъде Дерек…сетне усети че е прекъснал явно нещо и се вгледа с голяма доза ненавист в своя съперник – Да не прекъснах нещо?
- НЕ. – отговориха в едно Нейтън и Бет: тя гледаше към обувките си, той някъде в страни. Сетне без дума повече да обели Нейт се врътна и запъти към компанията си.
- Бет, какво искаше тоя от тебе? – погледна я подозрително Дерек.
- Ъм, нищо особено. – обясни виновно тя, запътвайки се по най-бързия начин към масата с пунша, на която в момента нямаше никой (за щастие). – Просто искаше да танцува с мен. – довърши тя, когато стигнаха.
- Какво? Ъъъ…и ти какво му каза?
- Не. – истена тя, гледайки в момента към компанията му, където той липсваше – явно се бе изнизал незабелязано.
“Защо го направих?” – почти по едно и също време се разнесе из мислите на Бет, Нейтън и Крис. Всеки търсеше своя отговор, и на всеки от тях той му се струваше неприятен, нелогичен и най-вече неочакван.
Само Дерек остана доволен от екскурзия, и на другия ден когато бе посещението на Белия дом, той бе повече от енергичен, ентусиазиран и всички приповдигнати емоции, които може да изпита човек на едно. Причината се криеше в това, че след отказа на Бет да танцува с момчето на своя живот, той бе решил, че вероятно вече не си пада по него и той все още има шансове…
§ Ъм, да…хубаво е да живееш в заблуди. Питайте Стиви, сега си мисли че е калинка и държа да спомена, че разказа ми няма нищо общо..Е, добре малко…Според терапевта му, липсата на разказа ми го е накарала съвсем да превърти…Е, все пак и да си калинка си е нещо.
Естесвено както всички предположиха обиколката на Белия дом беше толкова досадна и отекчителна, че човек да убиеш никой нямаше да забележи.Принципно всеки бе ходил в Белия дом, това си беше нещо като традиция – да си американец и да не си ходил в Белия дом направо си беше подсъдимо. И все пак на всички им бе писнало от него и цялата тая обиколка им лазеше по нервите. Именно затова по такива обиколки обикновено хората започваха да нищят клюките…
§Аха, ето каква била работа…А аз се чудех защо все ходех…
…така че ако се заслушаш внимателно без проблем би могъл да дочуеш три отделни разговора за едно и също нещо. И тъй като на Бет и бе писнал необичайно жизнерадостния Дерек реши да се заслуша в тях, вместо в него.
- Ол, видя ли с кого танцува снощти Крис?
- Ъъъ…не. С кого?
- Оня смотаната Бет.
- Сериозно? Ама тя наистина е много смотана. Да си бе стоял с Касандра.
- Да, тя беше по-свястна, макар че някаква сдухла излезе…
- Е, ама видя ли как се чупи от училище. От повече от осем месеца я няма.
- Не че ни трябва де…За момиче от дом за сираци има доста хубавко лице…
- Оо, да и аз съм го забелязала…Тя все обираше готините момчета, пък дори не се напъва…И някаква смирена и добричка. Ама тая Бет е супер досадна…Пише си домашните и не дава на другите да преписват.
- Тъпа зубърка. И точно с Крис да танцува…По-дяволите…Ама той вероятно я е съжалил за тва.
- Дам, вероятно.
Този разговор определено не и се хареса и затова насочи слуха си към следващия:
- Нейтън щеше да пребие брат си…казвам ти, само като го видя застанал там и като облещи едни очи…Направо не знам как щяхме да ги разтърваваме. И престави си да се сбият за това неопределено нещо Бет. Хахахаххаха.
И този разговор не струваше…Тя въздъхна тежко – ясно беше: тя е досада, тъпа и отвратителна е, а и да “неопределено нещо”. Реши да мине на третия.
- Бет? Сериозно? Не ме карай да се смея…хаха. Последния път цивреше в тоалетната за нещо…май оценка..хахахахахахах.
Тя разтресе глава – окей, не искаше да знае повече. Но за сведение на това момиче плачеше за Нейтън, не за оценка…Ох, както и да е. Реши да не мисли за нищо, което си беше доста мъчително начинание. Ето защо тя притвори едва очи…само дето секунди по-късно, когато ги отвори около нея нямаше никого – нито Дерек, нито някой друг от класа и. Това не беше на добре. Каквато си беше дезорентирана никога нямаше да ги намери. Вярно беше идвала в Белия дом доста пъти, но нито веднъж не си даде за цел да запомни кое къде е или поне в каква последователност идва.
- Дявол да го вземе! – изруга тя, тропвайки ядно с крак.
- О, да кракът ще свърши работа. – чу някъде зад себе си непознат глас тя и се обърна да провери чий е. Идваше от някакво момче – чаровно, както заключи тя, но със сигурност не го познаваше, можеше дори да каже че въобще не е от нейния клас, а по странния акцен, че въобще не е американец.
- Ъъъ..аз такова…
- Изгуби се? – усмихна се насреща и момчето, тя само кимна.
- Вероятно сега разглеждат Овалния кабинет… - помогна и той.
- Ооол, добре…Благодаря. – рече тя и все още нямаща си идея къде отива поде крачка напред.
- Не знаеш къде се намира нали?
- Ахам.
- Ще те заведа. – учтиво рече момчето и тръгна напред.
- Ааа, твоята група няма ли да те търси?
- Хаха…Аз не съм с група, с родители ми съм. – обясни то, без да се обръща.
- Ол, това е…хубаво. – не се сети за друга дума.
- Не съвсем…- призна момчето – Те не оставят жената, която ги развежда да говори. Знаят историята на Белия дом, по-добре от тази на Бъкингам. Имат някаква страст по Америка.
- Значи не си от тук?
- Не, от Англия съм…Родителите ми поискаха да ги придружа на една обиколка преди да са започнали глупостите с нови училища и тем подобни.
- Амах, кофти работа. – опита се да поддържа разговара Бет, но вече чувстваше че го е изпуснала някъде в самото му начало.
- Стигнахме. – спря момчето пред началото на някакъв коридор в ляво. – В дъното е. – направи някъкъв невъзможен жест с ръка към коридора то.
- О, много благодаря…Вероятно съвсем щях да се изгубя без теб. – рече признателно тя.
- Няма проблем. – усмихна се момчето. – Ол, мисля че ме викат, трябва да тръгвам. – то махна за сбогом и се изгуби зад ъгъла.
Първоначално Бет не можа да чуе нищо от това викане, което “спасителят” и спомена, но после го чу…едно отдалечено, губещо се из тоновете бетон име.
- Ландън. – повтори на глас тя. – Ще го запомня. – сетне забърза към края на коридора преди да се е изгубила отново.
За щастие успя да ги намери на време, тоест преди да се свърнали в още някой коридор за чиято посока тя престава си нямаше накъде води.
Липсата и бе забелязал естесвено само Дерек, който на няколко пъти опита да спомене това на жената, която ги развеждаше из сградата, но тя се направи че не го чува, явно бе решила да мисли за изгубени осмокласници, едва в края на обиколката. Нейтън въпреки, че се правеше че не му пука дали Бет е там или не ясно му личеше, че му е неприятно от безразличието на жената. Това естесвено събуди любопитството на неговата компания и те започнаха да се сръгчкват в ребрата един друг и да се подсмихват.
- Хей, Нейт, знаеш ли не виждам брат ти. – подмолно му подхвърли един от неговата групичка, очаквайки да види реакцията му. – Дали на е тръгнал да търси Бет? – подмихна се той, при което Нейтън издаде някакъв звук подобен ръмжене, сетне го избута от пътя си и побърза да се скрие зад близкия ъгъл. – Казах ви, че ще тръгне да я търси. – самововолно скръсти ръце момчето.
Но Нейт така и не успя да я потърси, защото веднага щом зави се сблъска с някаква друга група ученици и едва не събори една от техните възпитанички – изящно русокосо създание, което от удара веднага се строполи на земята.омпанията на Нейтън, който по чудо бе забелязал нереалното раздвижване на дансинга. Той извърна поглед натам…
- Млади господине! – недоволно възкликна отговорничката на групата – жена на средна възраст със строк поглед, тънки намръщени устни и коса стегната на висок кок, който я караше да изглежда поне на 50 години, докато вероятно беше едва на 28.
Нейт се усмихна конфузно и побърза да подаде ръка на момичето да се изправи. Тогава чак забеляза, че групата, чиято възпитаничка беше съборил е облечена с изискани униформи – някой с по-светли и на райета, други с по-тъмни и на каре. Стана му ясно, че това са възпитанички на някое частно училище и очевидно бяха от различни класове – не само заради различни униформи, ама и заради факта, че някой бяха доста по-ниски и все се надигаха на пръсти да видят какво става.
Момичето се изправи залитайки, сетне впи недоволните си очи сини очи в Нейтън, при което той се почувства длъжен да измънка нещо като извинение:
- Ъъъ, такова…Съжалявай.
- Хъм…- тя скръсти важно ръце, изглеждаше доста властна за осмокласничка.
- Ооо, Сандра я не се прави на важна. – появи се от тълпата някакво друго момиче с униформа различна от тази на съборено и някакъв ужастно самодоволен нагъл поглед. – Момчето те събори без да иска. – подигравателно подхвърли момичето.
- О, да, Алона, знам това…Просто би било възпитано да измисли нещо по-добро от “Съжалявам” като реванш. – важно рече русокосото бижу.
- Ооох, досада. – изви театрално очи другото момиче, обърна се и се изгуби отново из тълпата.
- Ъм, аз наистина съжалявам. – притесни се Нейтън, та чак сведе засрамено поглед към земята.
- Извинението се приема…- обади се недоволно отговорничката на момичета. – Хайде, млади госпожици, да не губим повече време тук. Чухте ли ме, г-це Едълстайн? – погледна тя изпитателно перлената русокоска, която още се мусеше на Нейтън.
- Да, мис Стилър. – усмихна се девойката, сетне отново премести кристално сините си очи към момчето, усмихна се снизходително и рече: - Приятен ден. – сетне го подмина заедно с групичката си.
“Приятен ден”? Тая луда ли е?” – запита се на ум Нейтън, гледайки все още невярващо след подминаващите момичета.
§Не, пич, нормална е…само по-богата от теб…
Той поклати глава, за да изтрие лошото впечатление от случката от преди малко и понечи да тръгне напред, но последва нов удар – този път събори друго момиче. Но сега за разлика от преди малко поне го познаваше – беше Бетани.
- Хей, Бет…добре ли си? – изправи я отново на крака той.
- Ъъъ, да…- объркано отговори тя, като се мъчеше да не го поглежда, още се чувстваше виновна за снощната вечер.
- Точно бях… - той се спря, усети какво щеше да последва, а то не беше добре – кажеше ли го щеше да изглежда слаб, жалък и като някой женчо, а Нейтън не можеше да си го позволи.
- Какво, Нейтън, защо не довършиш? – присъедини се към тях от някъде Крис, извадил някаква самодоволна усмивка и от това разтояние Бет можеше да заключи къде е бил, защото целия миришеше на цигари.
- Крис, защо не се разкараш, а? Ако ти дам две цигари ще си идеш ли? Цяло чудо че не попиля парите за екскурзията за цял пакет цигари. – жегна го брат му, целейки да го унижи.
- И да пропусна да видя как умираш от яд? – рече той като хвана през раменете Бет и я придърпа към себе си, при което Нейтън настръхна целия и впи в него го разгневени очи.
- Пусни ме. – дръпна се тя от него. – Какво ви става и на двамата? – погледа ги изумено Бет, сетне реши, че всичко това и идва в повече и забърза към тяхната група, оствайки ги да гледат поне 5 секунди невярващо след нея.
§ Ха така, Бетси извади хъс…Е вярно, че пет минути по-късно се почувства виновна, че е постъпила така с Нейтън, ама какво ли да очакваш от нея в крайна сметка. И така екскурзията свърши без особени последствия. И като някакъв старовремски сантиментален филм точно преди да излязат от сградата на Белия дом Бет видя като запоследно своя помощник-Ландън, който и помаха, а тя му се усмихна признателно. А сега се сетете как реагираха Дерек, Нейтън и…Крис…О, да и Крис…при вида на този сцена. Но пък и Нейтън намаза – точно както си чакаше да се изнижат навън към него се приближи момиче със същата униформа като онава, което бе съборил по-рано днес и му подаде някаква бележка с думите “Сандра, каза че приема извинения само в писмен вид. Това е имейла и.”, сетне се изгуби из тълпата. Ъм, да…и Сандра не си поплюва поне тука знаем какво естанало – Нейтън е започнал на шега да и пише извинително писмо, ей така за единия кеф и какво е станало – допаднали са си и то до такава степен, че са се уговорили да отидат в един и същи колеж. Романтика…само на мен ли ми се гади – дайте малко интриги!!!А къде има интриги…Ооо, да по гимназялните балове…повярвайте там всеки решава, че сега е подходящото време да се отдаде на забавления, лекомислие и тем подобни…Как да не обичаш баловете, а?

Дерек вървеше не сигурно до Бет – така и не бе намерил смелост да я попита дали ще отиде на бала с него и сега и двамата, по нея инициатива разбира се се бяха разбрали да отидат сами. Естесвено когато той дойде до тях да я вземе и сега ходеха заедно към спортния салан, където беше забавата не изглеждаха много много “дошли по отделно”. Това естесвено радваше Дерек и още по-естесвено леко притесняваше Бет. Точно пред входа се спряха Дерек да вземе от подаръчните цветчета за ръка, който по традиция красят китките на абитурентите. Сетне той внимателно ги сложи на ръка на Бет.
“Определено не изглеждаме като “дошли по отделно” – изстена претеснено тя, като се оглеждаше на всички страни, попиваща реакциите на околните.
“Определено не изглеждаме като “дошли по отделно” – радостно заключи Дерек, който също се оглеждаше, но за разлика от приятелката си самодоволно, с тържествуваща усмивка на лице.
- Определено не изглеждате като “дошли по отделно”. – чуха те познат глас някъде зад тях. Те се обърнаха в негова посака – на стената на салона на метър от тях се беше упрял Кристофър Браун, който отново пушеше цигара и явно беше леко подпийнал.
- Крис?- учуди се Бет.
- Кой?- неразбра Дерек – никога досега не си бе поставял за цел да знае имената на своите съученици или поне външният им вид, а този и сега само като го гледаше какъв е пропаднал въобще не би искал да го знае.
- Това е брата на Нейтън. – обясни вяло Бет, гледайки невярващо в него – очевидно имаше някакъв проблем, който го измъчваше..
§…и каквато беше добричка Бети и все се нагърбваше с проблемите на другите познайте какво ще направи…
- Ти върви, аз сега идвам. – обясни тя на недоволния Дерек, който нямаше как послуша я и влезе в недоволно в салона.
Бет го проследи с поглед, сетне се запъти към Крис, който все така си стоеше упрян на стената. Дългата и синя рокля шумолеше докато тя бързаше към него.
- Крис, добре ли си? – опита се да погледне в очите му тя, но отново светлина беше недостатъчна и цвета им за пореден път се губеше в мрака. За секунда тя дори си помисли, че може би нямаха цвят.
- Хах, каквото вълнува как съм? Ехо, аз съм другия брат…не съм твоя Нейтън. – заваляше думите той, сетне дръпна по-силно от цигарата си, гледайки изпитателно Бет.
- Не се интересувам само от Нейтън. – смънка виновно тя, тъй като реши, че вероятно от странни точно така изглеждаше.
- Ха, повярвах ти. – ухили се ехидно той, дръпвайки още веднъж от цигарата си. – Що за рокля е това? – подигравателно попита той, имайки предвид дрехата, с която в момента е Бет.
- Бална…предполагам. – отново смънка тя – техните нямаха много пари точно в момента и тя се беше задоволива с някаква обикновена рокля, която само я караше да се чувства по нисша, отколкото беше в действителност.
- Да бе. – изсмя се самодоволно Крис.
- Крис, какво правиш?
- Моля?
- Ами…погледни се – пиян си, стоиш тук и си пушиш важно цигарата и между другото караш минаващите да се чувстват като утайка. – не се стърпя да му каже Бет.
- Не карам минаващите да се чувстват като утайка. – възрази той.
- Добре…значи караш само мен. – тези думи сякаш по свестиха малко Крис, защото той сведе виновно очи, сетне осъзна че няма смисъл от подобни мелодрами – хвърли цигарата си настрани, приближи си се към Бет, отново хвана ръката и я поведе на някъде.
- Ако пак ще танцуваш с мен, салона е в другата посока. - напомни му тя, въпреки че не ме се съпротивляваше и го следваше безропотно.
Той спря изведнъж, обърна се и я погледна невярващо – очите му все още нямаха цвят.
- Би танцувала с мен…отново. – тя кимна. – Нали знаеш, че Нейтън още не е дошъл и няма да ни види.
- Така ли…ол, ами тогава няма да танцувам с теб…Чакай да дойде, че да му направим мръсно…- започна да сарказничи тя. -…не че въобще му правим де.
- Ооо, повярвай ми…правим му. – без да я погледжа рече Крис. – Значи би танцувала с мен…не за да правиш някому на пук?
- Хах…да…Що за въпрос е това? Искам да кажа, че…
Тя така и не можа да довърши, защото устните на Крис се впиха като пиявица в нейните. Бет не можеше да асимилира какво точно се случваше, но въпреки това не се отдръпна. Вярно че целия смърдеше на смесица от цигари и алкохол, но не знайно защо точно това нямаше никакво значение.
След секунда Крис внимателно отлепи устните си от тези на Бет, гледайки я право в очите.
“Пъстри” – беше първата мисъл, която мина през съзнанието и, докато все още едва дишаше. – “Очите му са пъстри.”
- Т-т…това за какво беше? – неразбиращо попита тя.
- Не знам. – призна Крис, докато едната му ръка обхождаше нежно лицето и. – Ти не се дръпна. – напомни като чели на себе си повече отколкото на нея той – Бет само кимна. – Защо?
- Ъъъ…не знам. – забоде поглед в ръцете си тя, но не за дълго, защото Крис повдигна нежно брадичката и така че Бет отново да гледа в него. – Ние дори не си говорим. – бе единственото, което и дойде на ум и тя го реализира на яве.
- Да…Но танцуваме задено и се целуваме. – пошегува се той, явно с всяка измината секунда изтрезняваше все повече.
- Това е странно. – призна тя, сега вече не можеше да откъсне погледа си от пъстрите му очи, които както изглежда бяха едиственото ярко нещо в мрака, който ги обръщаше.
- Може би…трябва да го повторим. – похотливо се усмихна той и Бет бе готова да го повтори, когато нещо изпъкна в съзнанието и.
- Касандра?
Крис веднага свали ръцете си от лицето и и впи ядосан поглед в земята.
- Тя е минало. Изчезна, без дори да ми каже защо…
- Това не я прави минало…тя може би има проблеми ще се върне и…
- НЕ! И да се върне, нищо няма да се промени. – поклати ядосано глава той.
- Защо? Какво се е случило? Не разбирам – вие бяхте заедно от пети клас насам и сега тя само изчезва за осем месеца и вече не може да сте заедно…
- Тя спа с друг, окей? – изръмжа той.
- Ол…ъъъ…
- Не е нужно да казваш нещо.- напомни и той.
- Защо аз? – бе единственото, което попита.
- Не знам…Идея си нямам. Ти си кученцето на брат ми…Дори да съм искал да му го върна, а не съм, не би имало логика. Ти не си мой тип. – подритваше някакви камъчета по земята Крис.
- Не знаех, че лошете момчета имат тип? – усмихна се Бет.
- Аз лошо момче ли съм? – тя кимна и двачата се усмихнаха един на друг.
АААААААААААААААААААААААА – отнякъде се чу писък, при което всички замръзнаха на едно място, търсещи източника. Сетне парадния вхот на салона се отвори и от там разтрепарана излезе тяхната отговорничка г-ца Нюман:
- Повикайте линейка, бързо!!! – при което някой хукна на някъде, за да изпълни поръчението, а всички останали гледаха неразбиращо.
- Какво става? – се чуваше на всякаде.
Бет и Крис, хванати за ръце забързаха към входа на залата, където г-ца Нюман вече липсваше, но все пак се надяваха да разберат какво става от някой от другите ученици, сред които точно се бе присъединил и Нейтън, точно пристигнал на забавата с Кели Стивънс.
- Какво става тук? – обърка се той, като видя тази навалица, сетне погледа му се спря на брат му и Бет, най-вече върху двете им ръце вплетени една в друга. Бет видя това и побърза да отключи своята от тази на Крис. – Крис??? – погледна го ядно той, готов веднага да го цапардоса, но точно тогава зад тях се чуха сирени и няколко санитари ги разблъскаха да си проправят път. След две минути същите се върнаха с носилна на ръце, в която лежеше превиващата се от болка, пищяшта Касандра Крю. За осем месеца отсъствие корема и се беше надул неимоверно, тя самата се беше превърнала в ходещ плондер, а случая в пищаш плондер. На всички им стана ясно, че тя не само беше бременна, но и в момента раждаше. Изведнъж като по команда всички глави се извърнаха към Крис, който имаше не по-малко изненадан вид от тях самите.
Санитарите бързо качиха Касандра в линейката и още по-бързо отпрашиха към болницата. Сега екна и шушукането – от всички страни. Бет се почувства толкова малка в момента, макар че въобще всичко това не се отнасяше до нея. Стана и ужастно гадно за Крис – възможно беше това дете да не е от него. Но те все пак излиха от пети клас насам…дали? Тя усети че погледите вече не са насочени само към него, ами и към нея се мята по някой…
- Крис? – едва продума тя, при което той я погледна с някаква смесица от притеснение, неразбиране и безпомощност. Това и бе достатъчно да разбере, че той самия не знаеше какво се случва тук. – С теб съм. – без да го поглежда рече тя.
При други обстоятелства това щеше да го накара да ликува, но не и сега…Вярно не знаеше, че Касандра е бременна, не знаеше дали въобще това дете е от него…Той погледна към Нейтън, който го гледаше победоностно, извадил своята мазна усмивка тип “Знаех, че ще се случи някой ден”. Сетне той погледна към Бет, която туко що му бе казала, че ще е с него срещу всички тези любопитно-гневни погледи вперени в него. Можеше ли да и го причини, можеше ли?
- Кристофър Браун? – някой разбута тълпата за втори път тази вечер. Беше някакъв костюмиран мъж, който дори в 20:30 носеше тъмни очила, изглеждаше като излязал от някаква секта, в която държат на сериозността и черните дрехи. – Кристофър Браун? – повтори той със сутров глас. Крис преглътна и пристъпи напред. Дали пък това не беше някой от училищното настоятелство, който също щеше да го обвини за състоянието на Касандра? – Последвайте ме. – заповяда мъжа, при което Крис се обърна запоследно назад и погледна към Бет, усмихна и се тъжно, очите му отново изгубиха цвета си и той с тихи стъпки последва мъжа.
- Сега брат ми го втаса. – развесели се Нейтън.
- О, Нейтън, понякога може да си такова говедо. – рече му го право в лицето Бет сетне побърза да влезе в салона, в който в момента нямаше никого, защото всички бяха навън, но просто ако не го бе направила точно след десетина секунди щеше да съжалява за думите си.
§Да, трудно е да си Бет – дезориентирана, невинна, смотана на моменти…Честно аз не го мога тоя номер.И тъй като това парти безвъзвратно бе разрушено след изнасянето на раждащата Касандра викам да се метнем там, където е купона…
В стаята беше ужастно тихо…Крис недоверчиво погледа към останалите двама – бяха момче и момиче вероятно на неговата възраст. Те също го погледнаха, ясно беше че не знаят какво става тук. И точно, когато той реши че е време да разчупи тази тишина, вратата се отвори и от нея влезе същия костюмиран мъж, който го бе извел от забавата тази вечер, за да го заведе тук. В началото си мислеше че става дума за Касандра, но скоро разбра, че тук на дневен ред е нещо доста по-различно. Мъжът важно пристъпи към тях, сетне спря точно на средата на стаята, така че да вижда и тримата и започна с суров глас:
- Сигурно се питате защо сте тук… - Крис понечи да каже нещо, но мъжа го стряза с гневен поглед, който го накара да замълчи. – Надявам се разгледахте папките, които ви оставих. – продължи той. Момичето и момчето кимнаха, само Крис беше леко недоволен от всичко това – да беше видял тъпата папка, ама всичко това дето го пишеше в нея му беше супер измислено: някаква тайна организация, която му предлага обучени от 7 години в някой от своите филиали в света и всичко това в името на Америка. Ако това беше шега – беше глупава и безвкусна.
- За какво всъщност става дума? – не се стърпя и попита Крис, което веднага накара останалите да вперят погледите си в него. – Ще убиваме ли някого или това е просто скрита камера?
- Уверявам ви, г-н Браун, че това тук не е шега, а съвсем сериозно предложение отправено към вас, г-н Зонър… - той посочи другото момче. -…и г-ца Едълстайн. Смятаме, че вие тримата имате нужните качества, да бъдете част от нашия екип. Сега само остава да разберем вие какво мислите. – обясни мъжа и зачака техните отговори.
Алона прехапа едва долната си устна, обмисляйки какво ли я чака навън ако откаже…сестра и Сандра, която и без това и лазеше по нервите; родителите и, които и без това предпочитаха Сандра…Където и да идеше призракът на сървършество наречен Сандра щеше да я преследследва обезателно. Не, тя нямаше нужда от него…
- Аз съм “За”. – важно рече тя.
- Браво, г-це Едълстайн. – без какпа емоция рече мъжа. – Моля излесте от вратата в ляво, там ще ви посрещнат.
Алона хич не се колеба – стана бързо и грациозно излезе от посочената и врата.
- Г-н Зонър? – подкани го мъжа.
Ландър го погледна за секунда, сетне отмести погледа си и се унесе в мислите си.
“Аз винаги съм бил доброто момче, винаги съм помагал на хората, винаги съм бил гордоста на родителите ми. Винаги правех това, което ми кажат. Винаги. Аз въобще имам ли облик…Облик, различен от този на добрия син? Имам ли своя собствена идентичност или цял живот ще градя тази, която другите искат от мен? Не! Аз също съм личност…мога да стана личност…сам.”
Той отново закова погледа съм към мъжа и само кимна.
- Знаете какво да правите.
Сетне стана от мястото си и последва Алона като влезе в стаята вляво.
- Само вие останахте, г-н Браун. – усмихна се важно мъжът.
- Нещо не съм много навид. – веднага рече Крис, за очевидна почуда на събеседника му. – Сега какво ще ме убиете и ще ми хвърлите трупа неизвестно къде ли?
- О, не…ние не сме такива. – окопити се мъжът. – Просто много ми е любопитно – какво ще стане от вас сега, когато излезете от тук…
- О, ще се намери какво… - рече важно той, но вече беше късно мислите му препускаха към представата за това, което го чака за напред – можеше да остане с Бет, но това означаваше да се избие с Нейтън, не че му пукаше…Но просто Бет никога не е била негова…това беше просто един танц, една целувка, една фраза – “С теб съм.”. Истина бе, че тя не беше момиче за него…А това което се случи беше просто недоразумение. Ами това с Касандра??? Въобще той можеше ли да причини на Бет това – където и да идат да бъдат удумвани. Тя беше умна, щеше да стане нещо от нея в живота…В живота, без него обаче. Наистина какво ли губеше ако останеше в тази организация – момиче, което никога не е било негово, брат, който ненавиждаше от самото си раждане, друго момиче, което щеше да го обвини че е баща на детето и, при положение че имаше голям шанс това да не е истина. Прекалено много драма… Прекалено много…
- Знаете ли, размислих. – рече той и се изправи на крака. – Вратата вляво нали? – мъжа отново леко изненадан кимна. – Хей, а може ли да си сменя името. – събеседника му вдигна въпросително вежди. – Имам предвид фамилията.Може би на Хардли. – мъжа леко объркато кимна. – А, да и смятам да започна да се прествавам с второто си име…Това Кристофър всеки втори женчо го носи.
- Ахам, разбирам. Значи да ви наричаме вече Купър, така ли?
- Да, ще бъде идеално. – сетне доволен от самия себе си той се запъти самодоволно към вратата, мислейки си: “Дотук с драмата…Започвам нов живот, животът на Купър Хардли.”
§ Е, видяхте ли че знаехте кой е Крис…хаха, ма съм и аз лисугер, мълча си като за последно. Че така де…А това с Бет…си е друга история, в крайна сметка като добричко дете ще кажа, че Купър в момента дори не я помни. Той просто живее с фикс идеята да унищожи брат си…Да живее омразата…От нея си изкарвам хляба. И все още държа да се сбият, а сега като знаем че са братя – още повече. Но нали знаете само времето ще покаже какво ще стане за напред…А напред че рече следващата глава…Така и така терапевта на Стиви ми каза, че се подобрява – сега се смята за пеперуда и по негови прогнози след още три глави ще си върне човешката идентичност. Въпростът разбира се е дали ще успея да напиша тези три глави…Ще видим. Животът е гаден, но аз съм тук за да го разведрявам…

С обич: ХОХО Gossip girl

Ок, аз тук обещах километричен коментар, какъвто и мисля, че ще се получи.
В интерес на истината много се радвам, че имам връзки с авторката и главата ми бе поднесена доста преди на вас
Така, първо искам да кажа, че аз имах предположения, че Нейтън и Купър са братя, но аз имах и много други предположения за връзките по между им, но споделих с Полс специално тази за братята...и тя остана изненадана от гениалиня ми ум - познах Е, няма да споменавам отделно, че имах всякакви други откачени...дори бих казала извратени предположения. Сега не мога да не ви се похваля, че бях спойлната за главата още, когато сестрата ми беше на гости във Враца, още тогава ми бе обяснена надълго и на широко концепцията, но то пък все че излезе още по-яка от колкото тогава ми бе казано. Също така трябва да спомена, че тормозих Полс, която нямаше нет, но главата бе готова 1 час да ми я чете по телефона, защото Кас е нетърпелив шемет. Ама да знаете...много е различно, когато авторката ви го чете...а Полс какъвто ми е талант, аз съм и казала, че е трябвало актьорско майсторство, не журналистика да учи (Дам, 3 часа моноспектакъл на Алтерната ми изнася...цялата от до, до самия й край...и беше невероятна просто). Та сега ако се върна на самият текст ще е добре. Така...първо да кажа за Дерекчо...хах, миличкия...все остава прецакан, а и от къде тая способност да се появява в точния момент(когато бяха там последната вечер на онази екскурзия...точно когато Бет каза на Нейт не бе..баси късмета, хаха). Сега..Бетани...ох, Бет, Бет...късмета ти цепи дувари, както казва ГГ. Падаш си по единия брат, с който едва говориш...танцуваш и се целуваш с другия, с който въобще не говориш...ама и не се дърпаш на втория...срещна и Ландън За Ландън какво да кажа...ох, английски джентълмено мой... още от както е била ученичак я спасяваш...Хайде, Ландън, спи с нея в настоящето..моля ти сееее. Нейт...ми кво да кажа...все същото заблудено лекенце си е...не осъзнава даже кво чувства към Бет...милия. Пък и приятелите му така го утешават...да ти имам приятелите. Хм...Касандра - прецакане е очевидно, но не се разбира Маршъл на кой е...на Крис или на тоя другия дето е спала с него...тежко и е на момето. За Сандра и Алона нямам какво да кажа просто...
Така..сега специален поздрав за дъртата госпоже, която стана моят герой.
Сега...след като сама отново си прочетох главата ми се наложи да препрочета целия Госип за да мога да го осмисля наново с дадените ни факти от миналото. Хах, ма Купър не помни Бети...стига бе изрод такъв..и не те е срам, ма не те е...ти си Купър Тя и Бети както личи не го помни..ама той се е променил много, а и тя е шемет - простено и е. Обаче Нейт както забелязах си е същия ревнивец към брат си, само дето тоя път не може да го дразни...вече Купър го трепе. Евала

Сега...мога още много да изпиша, но ще се сдържа. Много ми хареса тази част, невероятна е. Дано само не чакаме за следващата толкоз дълго, защото аз се бях отчаяла вече. Браво, Полс, невероятна си. Браво ГГ...остани си все така уникална. Аз с нетърпение чакам следващата част, а до тогава ще умирам от кеф и ще си препрочитам тази.

Най-после стигнах до края на тази глава. Да не помислите, че се оплаквам, че е дълга, напротив, колкото по-дълга, толкова по-добре. Само едно не ми харесва в цялата работа. Защо получаваме материал за четене толкова рядко?
По самата глава мога да кажа, че ми беше интересно да видя от къде са тръгнали нашите уникални герои, но като цяло ми е по-интересно да видя как ще се развият нещата в наши дни.
И моля те, давай по-бързо следващата част, че вече забравих какво стана в предишната и ще трябва да я препрочитам....

ОК най-накрая успях да се преборя с всичките фикове които чета и да стигна до този. Още в самото начало изпитах някаква доста силна симпатия към Кристофър и аз не знам, защо, но през цялото време докато четях за него в съзнанието ми излизаше лошото момче с BMW-то дори спрях да чета за да погледна имената. Само това ми се стори логично обяснение за неприязънта между двамата млади мъже. Колкото и странно да звучи обикновено докато чета чета между редовете, дълбоко между тях, защото напоследък започнаха да се явяват много разкази и фикшъни които да накарат дори заспал мозък да се размърда.
На предните глави просто мислех, че Купър и Нейт са учили заедно, но в тази от момента в който стана ясно, че Крис си пада по Бет ми свеетна онази гадна крушчица и през цялото време бях убедена, че някак си Крис се е превърнал в Купър. Или просто ми се искаше да е така. Защото от целия разказ до момента от всички мъжки типажи ми харесват само Крис и Купър, а идеята за един ми се струва чудесна.
Не, че нещо към другите мъже...Дерек е нерешителен...не ме блазнят такива характери. А Нейтън е лайно, което не знае какво иска...С такива цял живот се занимавам и естествено са ми ужасно противни...Ландън...прекалено мек и галантен, прекалено нежен...Всяка жена иска такъв мъж до себе си, но в един момент става ужасно скучно....Докато Крис/Купър...Сами видяхме как след като я целуна нежно погали лицето й, а цялото му същество крещи колко лош може да бъде.
Да Купър е Мъжът с главно М за Бет, по простата причина, че характерите им се допълват. Това което липсва и е слабо в нейния, го има в излишък в неговия и обратното. Ако това беше химия, тв щяха да са най-доброто съединение.
Искрено се надявам продължението да не го чакаме толкова дълго. Харесва ми и това, че Куп не помни Бет! Искам да видя душевната му драма, като си спомни! Защото въпреки всичко съм сигурна, че дълбоко в него все още живее Крис.

Обаче никой не забеляза любимата ми част - очите на Крис...Много ми харесва как се получи, защото през цялото време нямаха цвят и чак след като целуна Бет, нейната първа мисъл беше "Пъстри" Голяма гордост ми е.
Благодаря ви, душички, че я прочетохте и за коментчетата.

В интерес на истината. Направи впечатление. Обаче след толкова четене моите бяха станали на понички и имам навика докато чета да мисля коментара, който в един момент съвсем не излиза това което си мислел да излезе. Наистина беше много яко. И ми харесва как си показала характера на Крис/Куп по мое лично мнение, това е най-добре описаният ти герой. Не е монотонен, не е предвидлив. Докато при другите мъже винаги знаеш какво да очакваш, докато той поднася изненада след изненада. Харесах го още с появяването и арогантното му поведение.
Както казах определено ми е любимия герой, дори може би го харесвам повече от Бет. Но те повтарям се се допълват, динамиката и арогантността му се смекчава от крехкостта и нежността на Бет. Тя сякаш буди в него един друг човек. А колкото до детето понякога се чудя дали случайно Нейт не е този който е преспал с Касандра, но това е прекалено бегло предположение.
Като следя фика като цяло допускам, че в един момент Купър ще си спомни и това ще бъде една блестяща душевна драма, връщане към миналото и същата онази целувка. Мисля, че ще я поднесеш подобаващо. Но това са мои размисли, Дано не чакаме 3 месеца за да разберем какво ще се случи.
Извинявам се за дългия коментар последно време все такива пиша.

Спокс, бтв в главата ми вече тая история е доста напред...и мога като спойл да кажа, че въобще няма да има драма като разбере Куп. Тъй като това със спомнянето вече съм си го разиграла и мога да кажа със сигурност че драма няма да има. (хах, Рали, Куп пак те изненада)

Ами като вече си го измислила, сядай и го написвай, че не ми се чака още три месеца. Приятно разнообразие след четенето на теми по история или писането на такива по литература е да седнеш и да прочетеш някои интересен фикшън. Иначе и аз си мислех, че ще има драма, явно и мен ме изненада Куп, ама нямам нищо против, особено като се вземе предвид как изглежда Май и на мен Куп ми е любимият образ, като се замисля... Той е най-тайнствен и очарователен освен това... но в това отношение по-добре да не говоря, че съвсем ще се отнеса. Иначе и аз забелязах това за очите и ми хареса и то много, просто докато стигна до писането на коментара, защото четох на части заради голямото количество, и забравих. Ама вие си ме знаете, че съм отнесена, няма да се сърдите. И бтв като написа, че са му пъстри очите и просто в съзнанието ми изникна образа на Куп... И за финал на коментара да повторя за не знам кой път вече, че искам продължение...

Eм, обещавам стига да не ме домързи, че съм почнала глава от Алтерна да напиша другата - сори, че са дълги, ама така се полуват...Радвам се все пак, че има фенове, щото ако зависи от мен - вече да съм спряла да пиша, пък вие като ми кажете че искате още и ми е гадно да ви разочаровам.

Ох, аз май съм последната която прочете главата, за което трябва мн да се извиня на Полс. Има ли нужда да коментирам, мисля че дотук тази глава беше най-интересната, не че другите не са и равностойни, но просто тази ретроспекция направо ми изпълни душата. Преди някой да е казал нещо, даржа да изкрещя, че КУПЪРЧО е мОООООООООООООООЙ, ау, това момченце ме грабна, още от 8ми клас ) леле, дано Бетси и той да не се съберат, колкото и лошо да звучи, искам го за мен!!!! туп туп туп тууууп. Към авторката какво мога да кажа - пак надмина себе си, сега като награда за перфектната ти работа очакваме още утре следващата глава, моляте Полс не ме карая да се чудя какво прави моята любов, дай по-скоро някакви новини иначе Нейтън гледам си е същото лапе, явно не се е променил много последните десет годинки, Дерек, ех Дерек какво да кажа за него, жално ми е малко, той е добряк, ама късмет какво да се прави, Алона взе да ме кефи а Бетситууууууу е тя си е шефче, какво повече да кажа, само да не протяга алчно ръце към моя Крисчо ! )) ами, Полс, БРАВО, мисля че думите са излишни, тази книга като е завършиш ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да иде в някоя паблишинг кампъни, защото ще е тотален хит, усещам го!

Аз се сетих още нещо (позволявам да ме обявите за най-голямата шматка, няма да се сърдя). Хем си мислех да го включа в коментара и го забравих, ужас просто. Става въпрос за момента, в който Бет отряза Нейтън, тогава много и се нарадвах, просто беше уникална. Явно все пак момичето си е имала сила да му се противопостави още тогава, просто не е могла да си повярва.

Ами всъщност тя съжаляваше за думите си, както сама беше казала идея си няма откъде е дошло това Не...ама да супер сцена, реших че ще е яко да каже Не, въпреки че е мечтала за това отдавна.

Ок, не обръщах много внимание на тази творба, защото преди време Полс ми бе казала, че няма да я бъде най-вероятно новата глава. Сега обаче се радвам, че я има. Хареса ми общо казано, но честно казано някои неща ми се струват леко нагласени и нереални. В смисъл...и Купър и Бети са такива заблудени овци, че не могат да се познаят? Е, стига де... не вярвам просто. Като изключим това, главата също акто че ли не бе съвсем в стила на традиционното Gossip girl, беше някак по-различна, като глътка свеж тийнейджърски въздух. Ето това всъщност ми хареса...в сегашни дни се случва нещо адски прецакано, всички нямаме търпение да разберем какво и скъпата ни Айрис пуска тази глава, която леко да ни поразсее. Сега обаче трябва да кажа, че макар и това, което споменах, че не ми харесва и на мен ми стана любим онзи момент, когато Бет най-накрая видя очите на Куп. Толкова добре написано - безумно ми хареса, но Полс винаги успява да напише нещо, с което да ме катурне. Сега по някаква странна причина се сещам за очите на Том, които бе описала в онова, което ми прати.
Сега наистина нямам търпение да разбера какво ще стане в сегашния момент след това гимназиално разяснение

Значи как трябва до приемам това? Аз всеки път като изчезна те хваща такава муза, че гледай какво си сътворила. Взех да си мисля, че по-хубаво е да не влизам много често...че да те хваща пак. Таа значи. Ретроспекция....е много хубава думичка, а на мене винаги ми носи радост. Интересно ми е обаче, защо точно тия трима братовчеди са избрани? В смисъл...това е може би единственото нещо, което ми се струва недообяснено както трябва. Иначе за всичко останало много се израдвах...каква стана тя сега. Бети и Крис..ам..Купър не се помнят. Жалко, много жалко. А детето на Касандра...е ли, или не е на Купър? Ама май ще си остане висящ въпрос? И какво ще стане в следващата глава искам да зная, тъй като в момента интереса ми прелива от границите си. Ако има нещо ще допълня...ама, все пак като за последно ще ти кажа, че тая глава от всички твои правени досега най-много ме израдва.+